Алберобѐло (, на местен диалект Aiarubbédde, Аярубеде) е град и община в Южна Италия, провинция Бари, регион Пулия. Разположен е на 428 m надморска височина. Населението на общината е 10 029 души (към 1.1.2026 г.).

Известен е със своите многобройни кръгли къщи, наречени трули (на итал. trulli). Заради тази особеност от 1996 г. градът е един от обектите в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО за Италия.

Топоним Историкът Пиетро Джоя от Ночи предполага, че името Алберобело произлиза от Silva alboris belli, което означава „гора на бойното дърво“, и това твърдение, макар и без документални доказателства, дълго време е приемано от следващите историци. По-късни изследванияTonio Laera, Toponimo Alberobello, на www.itrullidialberobello.itLa Città di Alberobello, на alberobellocultura.it обаче подчертават, че най-ранното име, с което местността е била известна, е било Silva Alborelli, видимо в най-стария документ, известен на учените – декретът за инвеститура от 15 май 1481 г., чрез който крал Фердинанд I Арагонски прехвърля именията на покойния граф на Конверсано, Джулио Антонио I Акуавива д'Арагона, на сина му Андреа Матео.Grande Archivio di Napoli (Reg. Privil. fol. 32 e 59, vol. 39)

География и административно делене

Малкото градче Алберобело е закътано в Южна Италия. Разположено в югоизточната част на Метрополен град Бари, недалеч от долината Итрия и хълмовете на югоизточната област Мурджа.

Простира се на два хълма, разделени от речно корито.

На изток е разположен новият град с модерни постройки, а на запад са пръснати трули-те, разделени на две основни части – Monti и Aia Piccola.

Граничи със следните общини: Локоротондо, Ночи, Фазано, Мартина Франка, Кастелана Гроте, Монополи, Мотола. Отстои на 41 km от Таранто и на 49 km от Бари.

История Първоначалното заселване на хора и земеделското възстановяване на района започва в началото на XVI век, водени от графа на Конверсано Андреа Матео III Акуавива д'Арагона. Той довежда около четиридесет земеделски семейства от своето феодално владение Ночи, за да възстановят и обработват земята, със задължението да му предават десятък от реколтата си.

Неговият наследник, граф Джанджироламо II, наричан „Il Guercio delle Puglie“ („Едноокият човек от Пулия“) от историците от XIX век, защото носел превръзка на окото след бой, построява хан в центъра на района през 1635 г. Този комплекс включва трапезария, механа и ораторий, посветен на Дева Мария от Лорето и на светиите Козма и Дамян, затворен за обществеността през 1863 г. Това дава тласък на урбанизацията на горската местност чрез изграждането на група малки къщи.

Изобилието от материали, особено варовик и карстови скали, в съчетание с изискването на графа къщите да се строят само със сухи каменни стени (без хоросан), води до характерните „трули“ и допринася за разширяването на селището. Заповедта за строителство изключително със сух камък е стратегия, използвана от графа, за да избегне плащането на данъци на испанския вицекрал на Неаполитанското кралство съгласно Pragmatica de Baronibus. Този закон, в сила до XVIII век, постановява, че създаването на ново селище изисква кралско съгласие и последващо плащане на данъци от барона на кралския двор. Селището възниква по течението на древната река Кана.

Алберобело остава феодално владение на семейство Акуавива д'Арагона от Конверсано до събота, 27 май 1797 г. На този ден крал Фердинанд IV Бурбон удовлетворява молбата на седемчленна делегация, състояща се от лекарите Джакомо Джузепе Пецола и Мартино Липолис, водачът на гилдията Отавио Чача и свещениците Вито Фазано, Франческо Козма Згоба, Вито Никола Тинели и Франческо Мартелота, и издава декрет, с който малкото селце се издига до статут на кралски град, като по този начин го освобождава от феодално робство. Декретът пристига в града на 16 юни и е поставен на бряст, за да го видят всички. На 22 юни лекарят Франческо Джузепе Липолис, наричан „Фалшивите уши“, е избран за първи кмет. На 16 март 1814 г. е основана енорията, а Дон Вито Онофрио Тулио Липолис – братовчед на първия кмет и архиерей на капитул, състоящ се от около двадесет свещеници – е назначен за първи енорийски свещеник. През лятото на 1797 г. Антонио Франческо Д'Аморе построява първото двуетажно труло, известно днес като Каза Д'Аморе.

Алберобело е единственото селище с цял квартал трули, следователно се смята за културна столица на трулите в региона Мурджа.

Трули Това, което печели популярност на този италиански район, са уникалните постройки, известни като трули (Trulli). Трулите са семпли, но солидни кръгли жилища с конусовиден покрив, изградени от камъни без хоросан.

В двете области на Алберобело, които са съставени почти изцяло от трули, се съдържат над хиляда от тези уникални варовикови жилища. Трулите могат да се видят и в други части на италианския регион Пулия – в градовете Локоротондо, Фазано, Чистернино, Мартина Франка и Остуни. По своята същност трулите са забележителен пример за сухото строителство.

Всички са направени единствено от варовик и други камъни, без абсолютно всякакъв цимент или свързващ материал. Първите трули са построени през XVI век, след като местните фермери са принудени да се установят тук и да обработват земята.

Най-забележителната част от конструкцията на трулите е техният покрив. На пръв поглед изглежда доста странен с неговата конична форма. Построен е от два пласта, като вътрешният слой е направен от големи парчета варовик, а външният е измайсторен от варовикови плочи. Той има за цел да не пропуска вода.

Покривът на едно труло, в повечето случаи, е изграден от няколко конуса. Някога бели, покривите сега са черни, защото плочите са потъмнели от слънцето. На самия конус на покрива обикновено има символ с религиозно или друго значение, като звезда, сърце, полумесец, кръст и други. На върха на покрива обикновено има орнамент, който също носи някаква символика.

Стените на трулите са доста дебели (над 1 метър), за да може във вътрешността на варовиковата къща да е топло през зимата и прохладно лятно време. В повечето случаи в трулата има централна стая, с допълнителни помещения подобни на ниши. По-голямата част от трулите имат една стая под всеки конус от покрива.

Има доста теории за построяването на трулите. Една от тях разказва, че поради невероятно високите данъци в миналото, населението на Апулия построява конструкциите без цимент и други спойки, защото така цели големи части от къщите бързо могат да се разглобят. Твърди се, че едно труло може да бъде превърнато буквално в купчина камъни за около час. Според друга версия трулите са строени така, защото принципът на строителство е елементарен, а и варовикът в района е в изобилие.

Макар и трулите да са под егидата на ЮНЕСКО, доста чужденци са собственици на трули в Алберобело. Да си купиш труло обаче е доста скъпо удоволствие – реставрацията на една такава постройка е доста сложна. Днес някои от трулите са превърнати в малки хотели.

Източници

Външни препратки Уебсайт на общината

Категория:Бари (провинция) Категория:Градове в Пулия