Паметниците на културата в Копривщица са категоризирани по следния начин: с „Национално значение“, „Народна старина“, с „Местно, ансамблово значение“ и „За сведение“.Koprivshtitsa-bg.com. Списък НКН.
В града са съществували до неотдавна около 450 архитектурни и етнографски паметници на културата, намалели в известна степен поради негативните икономически и обществени тендеции. Приетото през 1971 г. постановление на Министерския съвет, с което Копривщица е обявена за град музей се намира вече за остаряло и несъответстващо на нуждите на града; същевременно някои от неговите изисквания, създаването на охранителна зона около града все още не са изпълнени, а не съществува и съответният административен капацитет за това. При едно проучване се оказва, че двадесет и пет процента, а това като бройка са стотина паметника на културата, респективно от културно-историческото наследство на град Копривщица, е отпаднало от категориите поради липса на поддръжка, видоизменения или разрушаване.
Паметници на културата С национално значение
Къща музей на Любен и Петко Каравелови
Комплексът е строен от местни майстори в продължение на 25 години. Най-старата сграда е зимната сграда, построена през 1810 г. след последното кърджалийско нападение над Копривщица. Тук е експонирана етнографска композиция, която илюстрира традиционния копривщенски бит от ХІХ в. В тази сграда се помещава музейна експозиция, която разказва за живота и делото на именития българин Любен Каравелов. Най-интересният експонат тук е печатарската машина собственост на Любен Каравелов, закупена от Сръбската държавна печатница през 1871 г. На нея освен революционни вестници, печатани от Каравелов и Ботев, след Освобождението е отпечатана и първата българска конституция – Търновската.
Втората сграда, строена през 1820 г., е стопанското помещение – сушилня и склад на копривщенски специалитети – луканки, кавърма, пастърма, наденици, етреници, кръвавици, с които търгувал бащата Стойчо Каравелов (като музеен експонат на двора може да се види коритото от борова коруба, в което домакините замесвали каймата за колбасите).
Последна е строена лятната къща с открит чардак (1835 г.). Тук семейството е живяло през лятото, в топлите месеци на годината.
Къща музей на поета Димчо Дебелянов – построена около 1830 г. Къща музей на революционера Тодор Каблешков
Къщата е построена през 1845 г. в пловдивски стил, от копривщенския майстор Генчо Младенов за богатия бегликчия Лулчо Каблешков. Сградата се отличава със своята симетричност, красиви форми, големите издадени над улицата еркери, красив фронтон с характерната за града кобилична форма над затворен остъклен кьошк, просторен остъклен салон на втория етаж с дърворезбовани тавани, врати и долапи.
Къща музей на революционера Георги Бенковски – построена 1831 г. Къща музей на абаджията Ненчо Ослеков
Къщата е построена в периода между 1853 и 1856 г. по поръчка на копривщенския джелепин Ненчо Ослеков, който по-късно заменя дейността си и търгува в сферата на традиционния копривщенски занаят – абаджийство.
Къщата е изградена от самоковския майстор Уста Минчо, а стенописите са дело на самоковеца Коста Зограф. Специфичното за нея е нарушената симетрия. Поради тесния терен къщата остава с централна част и едно крило. Фасадата се носи от конструкция опряна на колони от три ливански кедъра. Къщата е двуетажна, с полувкопана изба. Към втория етаж води двураменно стълбище с красив дървен ажурен парапет. Впечатляват стенописите в синята и червена гостни стаи, многобройните алафранги, медельони и пейзажи. Забележителни са трите големи зографисани пейзажа на фронтона на сградата, изобразяващи изгледи от Александрия, Кайро и Цариград.
Ненчо Ослеков участва в подготовката на Априлското въстание – в неговата абаджийска работилница са ушити дрехите на участниците във въстанието. Заради тази си дейност след потушаването му той е заловен и обесен в Пловдив.
През 1956 г. къщата е уредена като етнографски музей, станал частен през 2013 година.
Къща музей на търговеца Петко Лютов
Лютова къща е построена 1854 и е уникален паметник на възрожденската архитектура, стенопис, дърворезба и бит. Строена през 1854 г. от пловдивски майстори за копривщенския джелепин и бегликчия Стефан Топалов. По-късно къщата е продадена на търговеца Петко Лютов.
Състои се от ниско приземие и етаж със симетрично разпределение на помещенията. Външната и украса е пестелива, зографисан е само фронтона, но вътрешната стенопис е внушителна. Двураменно стълбище води посетителите към втория етаж, където пред погледа се открива уникален холкел – една композиция – съчетание на стенопис и дърворезба. Той представлява елипса с осем стенописни медельона, които отразяват екзотични източни пейзажи. От дървен асма таван се спуска красив полилеи. В средата на тавана е разположено елипсовидно дървено слънце. Впечатляват неповторимите по изящна изработка и красота стенописни фризове – корнизи и алафранги. Тази богата стенописна украса в къщата е втори пласт, правен върху първи пласт от около 1860 г.
Църква „Успение на Пресветая Богородица“ – построена 1817 г. – иконостас
Археологически резерват „Тракийска резиденция „Смиловене“ – построен преди повече от 2600 г., разработен в периода 1961 – 2006 г.„50 години Дирекция на музеите Копривщица“, стр. 4, „Петко Теофилов“, издател Дирекция на музеите, Копривщица, март 2006
Това, което я прави уникална, е фактът, че е градена с големи, идеално пасващи една с друга квадри (каменни блокове) – стил, характерен за градежите в Плиска и Преслав, за който се смята, че е внесен на Балканския полуостров от прабългарите. Интересното в случая е, че тракийска резиденция „Смиловене“ е построена по този начин преди 2600 г. от траките.scribd.com Иван Христов „Периферия на одриското царство края на V – средата на V в. пр.Хр“. Публикува Иво Яновски
Гъркова къща – построена 1842 г. Комплекс Доганови къщи – построени 1815 и 1837 г. – къщата на Петко Доганов Старирадева къща – построена 1855 г. Генчо-Стайкова къща – построена около 1856 г. Михаил-Маджарова къща – построена 1853, изгоряла през 2001 г. Млъчкова къща – построена 1855 г. Павликянска къща – народна старина, построена в средата на 17 век – единствената оцеляла и след трите опожарявания на Копривщица (през 1793, 1804 и 1809 г.) Къща и килийно училище „Хаджи Геро Добрович-Мушек“ – построени 1810 г. Хаджи Никола-Тороманова къща – построена 1832 г. Кантарджийска къща – построена между 1842 и 1870 г.
С местно ансамблово значение
Църква „Храм на Светителя отца нашего Николая“ – построена 1842 г. Старото училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – основано 1822 г. Калъчев мост („Мост на Първата пушка“) – построен 1813, възстановен 1913 г. Керекова чешма – построена 1751 г. Дядо-Либенова къща – построена 1810 г. Пинджеѐкова къща – построена 1811 г. Чалъкова къща – построена не по-късно от 1815 г. Пейовски мост и чешма – построени с личния труд на хаджи Геро Добрович-Мушек през 1826 г. Маркова (дантелена) къща – построена 1832 г. Моравенова чешма – построена 1843 г. Моравенов мост – построен 1844 г. Хаджи-Иванчова къща – построена 1848 г. Бенева чешма – построена 1850 г. Мирчова чешма – построена 1857 г. Бозова къща – построена 1859 г.
Паметници и мемориали
Мавзолей – костница на загиналите в Априлското въстание с параклис – построен по случай 50-годишнината на въстанието през 1928 г.Пулеков, Б. „Туристико-исторически водач за град Копривщица“. Трето, допълнено издание. Изд. Народно читалище „х. Ненчо Палавеев“. Копривщица 2011 по проект на арх. Пантелей Цветков Надгробен паметник на Димчо Дебелянов, изработен от Иван Лазаров през 1934 г., в двора на храм „Успение на Пресвета Богородица“ Мемориален комплекс „Човекът, що даде фаталния знак“ – в памет на Георги Бенковски и Хвърковатата чета с девиза „Ставайте робове, аз неща ярем“ по проект на Христо Танев и Петко Татаров през 1976 г. Мемориален комплес „Братска могила“ – в памет на загиналите в Съпротивата и Втората световна война 1923 – 1945 на „Бит пазар“ по проект на Георги Гергов и Иван Кесяков през 1958 г. Паметник на загиналите в Балканските войни, изработен от Ат. Петров през 1914 г., в двора на старото училище Барелеф в памет на обявяването на Априлското въстание, изработен от Анастас Дудулов през 1928 г. до моста на „Първата пушка“ Бюст-паметник на Георги Бенковски, изработен от Минков през 1961 г., в двора на родния му дом Барелеф с текста на Кървавото писмо и паметник на събитията от 1944 година на пл. „20-ти април“ Бюст-барелеф в памет на Димчо Дебелянов на ул. „Геранилото“, изработен през 1965 г. от Джоко Радивоевич Чешма в чест на Рашко Маджаров и кооперативното водоснабдяване на Копривщица и региона в парка на пл. „20-ти Април“ Паметник в чест на Найден и Петко Попстоянови в парка на кооперативния пазар, където се е намирала родната им къща Паметник на Антон Иванов изработен от А. Апостолов и П. Тодоров през 1984 г. на централния административен площад Паметник на Любен Каравелов пред СОУ „Любен Каравелов“ изработен от Надежда Петренко и Иван Сиврев Бюст-паметник на Любен Каравелов, изработен от Петър Балабанов през 1956 г. в двора на родния му дом Паметник на Тодор Каблешков изработен от Йордан Гаврилов и Георги Папагалов през 1980 г. Бюст-паметник на Михаил Маджаров изработен през 1946 г. от Иван Лазаров в „Маджаров парк“ Бюст-паметник на Найден Геров изработен от Минков през 1960 г. пред родния му дом Бюст-паметник на Яко Доросиев в двора на родния му дом Семейна гробница на Ненчо Палавеев в двора на храм „Успение на Пресвета Богородица“ Паметна плоча в дома на Райна Стрезова където е живял Михаил Герджиков по време на интернирането му, изработена от Желязко Петков Бюст-барелеф в памет на Иван Кривиралчев пред родния му дом Пеметна плоча на казака Аврелиян, загинал в Руско-турската освободителна война, в двора на храм „Свети Никола“ поставена на гроба му през 2008 г. Паметник на загиналия руснак Аврелиян в Руско-турската освободителна война за освобождението на Копривщица в местността „Джафарица“ Надгробен паметник на професор архимандрит д-р Евтимий Сапунджиев в двора на храм „Успение на Пресвета Богородица“ Паметник на Иван Врачев в парка на пл. „20-ти Април“ Бюст-барелеф в памет на Петко Каравелов пред родния му дом Паметен надпис за поп Дончо Плачков на лобното му място в местността „Чардашко дере“ Надгробен паметник на Иван Джартазанов в местността „Света Петка“ Мост в чест на 80-годишнината от Априлското въстание с паметен надпис. Мостът е над р. Тополница и се намира на площад „20-ти Април“
Галерия
Източници
!