Жак Рансиер (, р. 10 юни 1940 г.) е френски философ, професор по философия в Европейския университет за интердисциплинарни изследвания и заслужил професор в Университета Париж-VIII, където преподава от основаването му през 1969 до 2000 г.
Добива известност още на 25-годишна възраст като съавтор във влиятелния колективен труд Четене на Капиталът Louis Althusser, Étienne Balibar, Roger Establet, Pierre Macherey et Jacques Rancière, Lire le Capital, Paris: Éditions François Maspero, novembre 1965 (преиздаден през 1996 г. – Paris: PUF, ISBN 2-13-046875-6. При майските събития през 1968-а се разграничава от марксистите и оттогава следва собствена философска линия, донякъде сходна с идеите на Франкфуртската школа. Социалното битие, еманципацията, политиката и естетиката са устойчиви теми в неговите трудове. Рансиер е автор на повече от 30 монографии, превеждани на множество езици.
Името на Жак Рансиер добива популярност през 2006 г. след като кандидатката в президентските избори Сеголен Роял го назовава като свое предпочитание сред съвременните философи. Patrice Bollon, "Jacques Rancière, the philosopher who inspires Ségolène Royal" , Paris Match, Dec. 14-20, 2006, p.34.
Библиография La Leçon d'Althusser, Paris: Gallimard, 1975; La Fabrique édition, 2012. La Nuit des prolétaires. Archives du rêve ouvrier, Fayard 1981, Hachette Pluriel (Poche), 1997 Le Philosophe et ses pauvres, Fayard, 1983, Flammarion (Poche), 2007 et 2010 Louis-Gabriel Gauny: le philosophe plébéien (édition de Jacques Rancière), Presses universitaires de Vincennes, 1985 Le Maître ignorant: Cinq leçons sur l'émancipation intellectuelle, Fayard 1987 – 10/18 Poche, 2004 Les Noms de l'histoire. Essai de poétique du savoir, Le Seuil, 1992 Mallarmé, la politique de la sirène, Hachette, 1996 Aux bords du politique, Osiris, 1990; Folio, 2003 La Mésentente, Galilée, 1995 La Chair des mots. Politique de l'écriture, Galilée, 1998 La Parole muette. Essai sur les contradictions de la littérature, Hachette, 1998 La Fable cinématographique, Le Seuil Le Partage du sensible, La Fabrique, 2000 L'Inconscient esthétique, La Fabrique, 2001 Le Destin des images, La Fabrique, 2003 Malaise dans l'esthétique, Galilée, 2004 L'Espace des mots: De Stéphane Mallarmé à Marcel Broodthaers, Musée des Beaux Arts de Nantes, 2005 La Haine de la démocratie, La Fabrique, 2005 Chronique des temps consensuels, Le Seuil, 2005 Politique de la littérature, Galilée, 2007 Le Spectateur émancipé, La Fabrique, 2008 Les Écarts du cinéma, La Fabrique, 2011 Aisthesis, Scènes du régime esthétique de l'art, Galilée, 2011 Le fil perdu, La Fabrique, 2014 Le temps du paysage: Aux origines de la révolution esthétique, Paris: La Fabrique, 2020 Les trente inglorieuses: Scènes politiques 1991-2021, Paris: La Fabrique, 2022
Бележки
Външни препратки Страница на Жак Рансиер на сайта на European Graduate School Блог на Жак Рансиер
Статии "Расизъм: Една страст отгоре (Жак Рансиер)" "Жак Рансиер: „Изборите не са демокрацията“" „Полезните идиоти на Националния фронт – интервю с Жак Рансиер“ "Представителството срещу демокрацията: Жак Рансиер за Френските Президентски Избори" "Жак Рансиер: Омраза към демокрацията"
За него Jacques Rancière, l'indiscipliné . специална книжка на списание Labyrinthe, 2004 With and Around Jacques Rancière . сп. Art and Research, Vol. 2, No. 1, Summer 2008 Juha Suoranta, „Jacques Rancière on Radical Equality and Adult Education“ , The Encyclopaedia of Philosophy of Education, 2010 Luka Arsenjuk, „On Jacques Rancière“ , сп. Eurozine, 1 март 2007 Eugene Wolters, „Who the fuck is Jacques Ranciere?“, сп. Critical Theory, 28 март 2013
Категория:Френски философи Категория:Съвременни философи Категория:Философи от 20 век Категория:Френски структуралисти Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Преподаватели в Парижкия университет Категория:Пие ноар Категория:Родени в град Алжир