„Ботев“ е професионален футболен клуб от България. Основан е на 12 март 1912 г.botevplovdiv.bg и участва в Първа професионална Българска лига, което го прави най-старата съществуваща футболна институция в България. Клубът е двукратен шампион на България през сезоните 1929 и 1966/67, четирикратен носител на Купата на България през 1961/62, 1980/81, 2016/17 и 2023/24, както и носител на Суперкупата на България през 2017 гoдина. Ботев Пловдив е един от най-популярните футболни клубове в България.
История В началото на ХХ век в Пловдив възпитаниците на колежа „Свети Августин“ популяризират заниманията с физкултура и допринасят за разпространението на спортните игри сред градската младеж. В периода 1906 – 1907 към колежа е създаден първият тим за футбол, който оказва заразително влияние върху Пловдив и през периода 1910 – 1912 започват да възникват различни отбори по подобие на този от „Свети Августин“. Група ентусиазирани приятели, възпитаници на Първа мъжка гимназия и Френския колеж, решават да създадат свой клуб и организирано да се занимават с футбол.
На 10 март 1912 г. (събота) те учредяват „Хр.Ботевъ-Футболно дружество“.botevplovdiv.bg, но от суеверие записват като дата 11-ти в учредителния протокол. На 12 март (понеделник), съставеният основополагащ документ е официално легализиран от Пловдивския областен съд. Поради тази причина мнозина приемат датата 12 март за рождена. Първият Управителен съвет на дружеството се състои от: Стоян Иванов Пухтев – председател, Ненко Георгиев Пенелов – заместник-председател, Петър Делев – секретар-касиер и Теньо Русев – домакин. Останалите учредители са: Никола Алваджиев, Димо Сидеров, Асен Мерджанов, Георги Каранешев, Бойчо Стоянов, Стефан Йовчев, Атанас Минчев, Борис Бакърджиев, Христо Димитров, Борис Сотиров, Слав Славов, Иван Петков, Богомил Икономов, Николай Николов, Георги Танев, Пейчо Попов, Ради Мурджев и Георги Радев. Името на дружеството предлага Теньо Русев, който по-късно става летец и загива при авиационна катастрофа на 15 септември 1929 г., броени дни преди кръщелникът му да стане шампион на страната.
Първите съперници, с които „Ботев“ (Пловдив) мери сили са отборите на Втора софийска мъжка гимназия и колежа „Свети Августин“, както и съществуващият през 1914 г. в Каршияка клуб „Трите конски сили“. Тренировъчните си занимания футболистите провеждали на ливадите зад Хълма на изворите (Бунарджика) в Мараша, а мачовете се играели на плацовете на 21-ви и на 9-и пехотни полкове.Мускетарски, Г.В., "История на 9-ти пех.Пловдивски на Н.Ц.В. княгиня Клементина полк". Печатница на Военно-издаетлския фонд, 1935 г.; Поради избухването на Балканската война и замирането на обществения живот, клубът временно преустановява дейността си. След края на войната дружеството вече носи името „Ученическо футболно дружество – Хр. Ботев“, а известна част от клубните членове са били такива и на гимнастическото дружество „Тракийски юнак“. Световната война (1914 – 1918) нанася нов организационен удар за клуба, от чийто редици принудително напускат редовни членове за да се включат в бойните части по фронтовете. През 1915 – 1916 г. клубният живот почти замира поради липса на членове, малко са провежданите футболни срещи – предимно срещу формации от френски, английски и италиански военнопленници.
През 1917 г. е изработен първият клубен устав, в който са определени правата и задълженията на всеки член. Определени са и клубните цветове – жълто и черно. Изборът е заради съчетанието от цветовете на учредителите – православното черно на гимназистите от Първа мъжка гимназия и католическото жълто на колежаните от „Свети Августин“. Също така жълтото олицетворява „златните жита на Тракия“, а черното „земята ѝ“...botevplovdiv.bg Съществува и трета версия, според която изборът е бил предопределен от факта, че клубният устав е заимстван от модерните в онези години виенски спортни дружества и поради това били избрани цветовете от флага на Австрийската империя, а също и хералдиката от емблемата на виенския Рапид, като модел за своята. В годините до преврата от 9 септември 1944 г., жълто-черният клуб се налага като най-популярното дружество в Града на хълмовете. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство.
Възходът през 20-те След края на Първата световна война клубът се разраства, което налага и изработването на нов правилник. През 1920 г. вторият поред клубен устав е утвърден вече и от Министерството на просвещението. През същата година „Ботев“ (Пловдив) печели и неофициалното футболно първенство на Пловдив, а на следващата 1921 г. в тържествена обстановка е осветено клубното знаме. В периода 1918 – 1921 цветовете на клуба защитават Никола Щерев-Старика, Петър Генов-Перикото, Петър Загорски, Петър Делев, Тодор Божков, Кирил Денев-Миндела, Чоно Христов, Ненко Пенела, Теньо Русев, Тодор Кантарджиев, Иван Димитров-Димитрото, Анастас Ташев, Иван Танков, Норберт Хофман, Христо Джогов, Георги Бояджиев, Петър Мицев-Мишката, Костадин Говедаров, Иван Георгиев-Икото, Димитър Димитров-Мицито, Атанас Сарафов-Накото и Стойчо Тенев. През 1922 г. към отбора се присъединяват, станалите по-късно легенди за пловдивския футбол, Станчо Проданов-Зигото и Исак Каталан. Избран е и нов управителен съвет с председател поручик Иван Никифоров и членове Димитър Иванов, Вълко Куманов и Никола Щерев (Старика). СК Ботевъ става съучредител на Пловдивската спортна лига през 1923, а през следващата година и на Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран Никола Щерев-Старика. Съществен роля за тази активност на общоградско и общотракийско ниво има тогавашното ръководство на „Ботев“ (Пловдив). Начело на Управителния съвет е адвокат Георги Хитрилов, а членове са Вълко Куманов, Димитър Иванов и Виктор Молхов. През 1923 г. е изработена е и първата официална клубна емблема.Минков, Румен. 80 години ФК „Ботев“ (Пловдив)(1912 – 1992) Пловдив, 1992, с. 11. По същото време е направен и нов, трети поред, клубен устав, утвърден от тогавашните Министерство на просветата и Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Спортен клуб „Ботев“ става съучредител на Пловдивската футболна лига.
От 1924 година започва турнир за определяне на шампиона на България по футбол. Тогавашното Държавно първенство е определено да се играе на принципа на пряката елиминация, като отборите с право да участват са първенци в съответните регионални футболни области. По право на държавния първенец се присъждала и Купата на Царя. В онези години ръководство на СК Ботевъ си поставя висока цел – отборът да стане най-силния в Пловдив и да е сред водещите в страната. За нейното изпълнение трябва да бъдат решени няколко задачи. Първата от тях е да бъде създадена собствена детско-юношеска футболна школа. С този проблем се заема неуморният деятел и спортист Никола Щерев-Старика. Под неговото ръководство за кратко време са изградени десетина детски и юношески формации, които стават през следващите години истински резерв за представителния отбор. Следващата задача е клубът да изгради собствено игрище. Направените постъпки пред Пловдивската община се увенчават с успех и общинската управа отпуска на клуба парцел от 36 декара, в квартал „Ухото“, южно от Централната гара. За кратък период от време с активното участие на всички клубни членове е построен спортен терен, където да се водят тренировки и провеждат официални срещи. Следващата задача била да се осигури регулярна състезателна програма. Освен участието в градското първенство, отборът записва мачове и срещу съперници от София, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Карлово и Асеновград.
На 30 август 1925 г. „Ботев“ (Пловдив) играе своя първи международен мач срещу гостуващия турски гранд Фенербахче. Резултатът 2:6 е показателен за нивото на българските футболисти тогава. През следващите години на „Ботев“ (Пловдив) гостуват отборите на Адмира Виена, Кешкемет Будапеща и турският Бешикташ. През 1926 г. представителният отбор става за първи път градски шампион на Пловдив. По инициатива на Никола Щерев-Старика, които е едновременно треньор, капитан и футболист на тима през лятото на същата година е проведена високопланинска подготовка за първи път преди новия състезателен сезон – през месец август в родопския курорт „Бяла Черква“. През 1926 г. Управителният съвет на клуба, по предложение на ротмистър Христо Кънчев, решава да се изгради бюст-паметник на клубния патрон и той да бъде поставен пред входа на клубното игрище. Големи заслуги пред историята на клуба в онези години имат Георги Хитрилов, Недко Каблешков, офицерите Христо Кънчев и Михаил Джувков, Виктор Молхов, Аврам Вентура, Димитър Иванов, Вълко Куманов, Виктор Молхов, Георги Кръстев, Георги Манолов, Георги Малеев, Жак Грайф, Норберт Хофман, Никола Щерев-Старика, Йосиф Фридман и Георги Старчев. Това са хората, които изграждат най-влиятелната и силна футболна организация в Тракия. 20-те години са първият златен период в историята на клуба. Достигналите до нас документи на дружеството от това време убедително показват, че то вече има значителен организационен опит. През 1928 и 1929 „Ботев“ (Пловдив) гостува в София на тамошния гранд Левски по случай Великденските спортни празници под патронажа на цар Борис ІІІ Обединител. Победи са извоювани и в двете години, съответно с 4:3 и 4:2. Куриозен момент се случил във втората среща. Вратарят на левскарите вкарва топката в игра от ръка на границата на наказателното поле. Станчо Проданов, намиращ се в централния кръг на игрището, посреща от воле топката и пред изумените погледи на вратаря и публиката я вкарва в опразнената врата – рядко срещан и ефектен гол. На 15 май 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) играе срещу един от най-добрите по това време в Европа – отбора на Аустрия Виена, наричан заради силата си „вундер тим“. Срещата е посетена от рекорден брой зрители. Отборът на Пловдив играе блестящо и побеждава с 5:4 силния си съперник. Софийският вестник „Спорт“, в брой 271 от 1929 излиза с голямо заглавие: „Един голям успех на провинциалния ни футбол: „Ботев“ (Пловдив) – Аустрия (Виена) 5 – 4“. В този паметен мач нашите играят в състав: „вратар – Мехмедов, бекове – Кирил Радомиров, Найден Радомиров, халф бекове – Касъров, Стоянов, Костов, форуарди – Каунджиев, Лафчиев, Щерев, Проданов, Самоковлиев. Резултат: 2 – 0, 2 – 1, 3 – 1, 3 – 2, 3 – 3 (1-ви халфтайм), 4 – 3, 5 – 3, 5 – 4 от дузпа (2-ри халфтайм)“. (Оригиналното изписване е запазено от тогавашния в-к „Спорт“)...Високият авторитет на СК Ботевъ носи официална покана за турне в Турция и от 3 до 19 септември 1929 г. пловдивчани гостуват на отборите от град Смирна (Измир), постигайки победи и в трите проведени срещи. На 3 октомври 1929 г. „Ботев“ (Пловдив) става за първи път в историята шампион на България! На стадион „Юнак“ в София, отборът печели финалната среща за държавно първенство срещу Левски София с 1:0 и донася първият футболен трофей на град Пловдив. Периодът 1929 – 1931 е един от най-силните за клуба – неизменен шампион на Града и Пловдивската спортна област, постоянен участник във финалната надпревара за титлата в България. Заради това постоянство в успехите си СК Ботевъ е награден от Българската Национална Спортна Федерация през 1932 г. с възпоменателен златен медал. През тези години на радости и успехи, чест на клубната фланелка защитават футболистите Станчо Проданов – Зигото, Вангел Каунджиев – Ченгеля, Найден Радомиров-Борума, Кирил Радомиров-Кичо, Емин Мехмедов, Андон Стоянов-Кифлата, Михаил Костов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Александър Касъров, Георги Бичиров, Михаил Дичев-Шерифа, Георги Бояджиев, Драгомир Бояджиев, Иван Танков, Ангел Иванов, Иван Петров-Биделето, Панчо Радомиров, Иван Добрев-Джирита. Треньор и капитан на отбора е Никола Щерев-Старика.bultras.com
30-те години и Втората световна война