Бранимир Иванов Орманов, или Бранимир Михайлович Горов в СССР, е български висш военноморски офицер (адмирал) и военачалник, а преди това съветски флотски офицер.

Заема високи командни и ръководни длъжности: командващ Военноморския флот, после заместник-началник на Генералния щаб на БНА, след това заместник-министър на народната отбрана, накрая началник на Гражданската отбрана на НРБ. След излизането му в запас е председател на Националния океанографски комитет.

Биография Родители и детски години, 1914 – 1930 г. Бранимир Орманов е роден на 30 септември 1914 г. в Осман пазар (днешен Омуртаг).Източник за тук и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му Чавдар Орманов Родителите му са Иван Орманов и Ружа Орманова; Бранимир е тяхното 3-то дете, има брат Пламен и сестра Искра.

Баща му Иван Орманов е всестранно надарена личност, ерудиран педагог, отрано прегърнал социалистическата идея. Той е основател на партията в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието (СССР). За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за Одеса, където посреща корабите. За революционната му дейност е уволнен със забрана за цяла България да бъде учител. След Деветоюнския преврат от 1923 г. заминава като политически емигрант в СССР, чийто гражданин става под името Михаил Горов. Той е публицист, кооперативен деец, научен работник – крупен специалист по аграрните въпроси, доктор на икономическите науки в СССР. Паметта за Иван Орманов се пази: негови паметници са изградени в Стражица"Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г." и в Омуртаг,Документ на Общинската администрация, Омуртаг "„Първа копка“ по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап“ " от 6 август 2014 г. а училището в Стражица до септември 1990 г. носи неговото име.

Ранното си детство Бранимир прекарва в село (сега град) Стражица, Великотърновско, където родителите му са учители. 9-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през 1923 г., като пътуват с параход от Истанбул за Одеса. По-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършил образованието си в Германия.

Съветски съюз, 1923 – 1946 г. Обучение във ВВМУ „Фрунзе“, 1930 – 1936 г. През октомври 1930 г. под името Бранимир Михайлович Горов, след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на Висшето военноморско училище „Фрунзе“ в Ленинград (сега Санкт Петербург), което е приемник на Морския кадетски корпус, възпитал много видни моряци, в това число и българи. По онова време в училището цари атмосферата на елитно военно училище. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици (преди всичко английски), познаване на морската практика. През май 1936 г. Горов завършва военноморското училище като отличник и предсрочно е произведен в първо офицерско звание.

Офицер в Балтийския флот, 1936 г. Бранимир Горов започва офицерската си служба в Балтийския ВМФ, Кронщат, назначен за щурман на подводница тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е големият българин Гечо Кокилев (в СССР с името Георгий Кокулев„Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“), учил в Морското машинно училище и завършил Военноморската академия Ленинград, при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в Септемврийското въстание от 1923 г., съорганизатори на бунта и бягството на 43-та от о-в Св. Анастасия. През втората половина на 1936 г. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на Испания. Но е върната от района на Балтийските проливи, понеже изходът на войната в Испания е бил вече предрешен.

Репресиран от НКВД, 1936 – 1937 г. Когато вълната на недоверието и сталинските репресии обхваща и военните специалисти, Гечо Кокилев, спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на НКВД. На 10 септември 1937 г. ст. лейт. Бранимир Горов е арестуван като „враг на народа“. Вината му е била, че имал приятел евреин, чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е арестуван. И офицерът Бранимир Горов е арестуван, защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на Георги Димитров, който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му Ружа Орманова.

Отново във ВМФ СССР, 1938 – 1947 г. Случайна среща с негов бивш командир от Ленинград, състояла се в Москва през 1938 г., връща Бранимир Горов в строя като офицер от съветския военноморски флот. На 27 юни 1939 г. е назначен за преподавател по навигация и мореходна астрономия в Каспийското военноморско училище„Апшеронский меридиан“ , от Курочкин А. П., Татаренко В. Т., ГЛАВА 1 „У ИСТОКОВ“ в Баку. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която ще бъде до края на дните си – Евгения, там се ражда дъщеря им Елена.

На тази длъжност го заварва началото на войната с Германия. Рапортите му за изпращане в действащия флот остават без последици. Той продължава да обучава офицери за корабите. През 1942 г. е изпратен на курсове в Самарканд, където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни конвои, които доставят през Тихия океан помощи по договора „заем-наем“ за воюващия Съветски съюз. След курсовете заминава за Далечния изток, където изпълнява такава задача.

През 1943 г. се завръща в Баку и продължава преподавателската си дейност в КВВУ. След вдигане на блокадата на Ленинград в началото на 1944 г. и възстановяването на занятията във висшето военноморско училище „Фрунзе“, неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по навигация и астрономия. Но през 1945 г. е принуден по семейни причини да напусне Ленинград и да се премести да работи в Одеса – отново преподавател в съществувалото тогава Одеско военноморско училище.

През 1946 г. на кап.-лейт. Бранимир Горов е предложено, както и на много други българи-политемигранти, да се завърне в България за продължаване на службата си в Българските военноморски сили. Макар 23 години да е далеч от своята родина България, тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. В началото на 1947 г. се връща в България.

България, 1947 – 1985 г. Народно военноморско училище, 1947 – 1948 г. Със завръщането му той е изпратен във Варна, присвоено му е званието „капитан II ранг“ и под неговото си име Бранимир Иванов Орманов на 10 април 1947 г. е назначен за инспектор на класовете в Народното Военноморско училище.„В дните след деветосептемврийската победа “, спомен на адм. Орманов в юбилейното издание по случай 100 години Морско училище „Огнище на морска наука и култура“ Осемте години преподавателска и командирска работа в трите съветски висши военноморски училища изиграват своята роля. Със знанията си и опитът си той се включва активно в работата на колектива офицери в НВМУ. И веднага кап. II ранг Орманов констатира отсъствието на съвременна организация на учебния процес, учебните програми са общи без разчет на часовете, липсват каквито и да е било планове. Орманов се заема активно с решаването на тази задача, където опитът му като преподавател му помага изключително много. Въпреки съпротивата на по-голямата част от преподавателите се въвежда планирането на учебния процес. Едновременно с това кап. II ранг Орманов е особено е взискателен към бъдещите офицери и е особено строг при прояви на нарушение на дисциплината. Кап. II ранг Орманов влиза в конфликт с някои от по-буйните кадети и много строго наказва няколко бивши партизани за самоволно напускане на училището.„Стихия морска ни призва “, мемоарна книга на кап. I ранг Йото Йотов. Но той се налага и в Морско училище се възстановява воинската дисциплина. Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността Началник на НВМУ. Тук се ражда и синът на Бранимир Орманов – Чавдар.

Черноморски флот, 1948 – 1950 г. През 1947 г. флотът получава от Съветския съюз значителна бойна сила – старият, но изпитан в боевете ескадрен миноносец „Железняков“, 12 преследвача на ПЛ от 3 проекта, полк торпедоносна авиация ТУ-2 (в състава на ВВС, но оперативно подчинена на ВМФ). В Одеса се подготвят екипажите за получаване на ПЛ тип „М“ и ТК тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на 1948 г. кап. II ранг Орманов е назначен за началник щаб и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.

През есента на 1948 г. кап. II ранг Орманов е изпратен като експертTHE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949 . по морските въпроси от албанска страна в международния съд в Хага, където се гледа дело за вината на Албания при подривяването на мини през октомври 1946 г. на 2 ескадрени миноносеца на Великобритания в пролива до остров Корфу („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него дотогава неща: непозната страна, морското международно право, дотогава непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския експерт е оценен от французина Пиер Кот (съдебен експерт, професор в правния факултет на Франция, помощник на албанския официален представител в съда),THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949 който заявява, „...това е първата победа на българския флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското правителство награждава кап. II ранг Орманов с високия орден „Скендербег“. Тази командировка продължава до пролетта на 1949 г.

След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършване на реорганизация на военноморските сили, при която е закрита длъжността му началник на щаба на Черноморския флот. Той е назначен за командир на бригадата надводни кораби от Черноморския военен флот.„Хора, пагони, лампази“, книга от Рангел Златков, военен журналист По думите на адмирал Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло съединение бойни кораби. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.