Джордж или Георг Вашингтонсп. Философска мисъл, том. 32, бр. 7 – 12, 1976, Института по философски науки при БАН.стр. 92. (, произнася се Джордж Уошингтън) е американски генерал и политик, известен като първия президент на САЩ (1789 – 1797). George Washington , Библиотека на Конгреса, линк от 27 юни 2009
Вашингтон е главнокомандващ на Континенталната армия по време на Американската война за независимост (1775 – 1783), както и председател на Конституционния конвент от 1787 г.
За ролята, която играе в осигуряването на американската независимост, Джордж Вашингтон е признат от американските правителства за една от най-значимите фигури в историята на САЩ. За разлика от мнозина революционни водачи, които се стремят да запазят спечелената власт и така се превръщат в монарси или диктатори, Вашингтон доброволно се отказва от нея. Като полага основите в създаването на най-силната и влиятелна държава в Северна Америка и света, заслужава още приживе почетната титла „баща на нацията“.
Произход и ранни години (1732 – 1754)
Роден е на 22 февруари 1732 г. (11 февруари 1732 г. стар стил) в Поупс Крийк, Пленшън, южно от Колониал Бийч в окръг Уестморланд, Вирджиния. Рожденият му ден се празнува по григорианския календар, т.е. по нов стил. По негово време английската година започва на 25 март (Благовещение) – допълнителна причина за честото объркване на датата му на раждане.
Вашингтон е част от културния и икономически елит на робовладелците плантатори във Вирджиния. Родителите му Огъстин Вашингтон (1693 – 12 април 1743) и Мери Бол (1708 – 25 август 1789) са потомци на английски преселници; Джордж е първото от шестте им деца. Огъстин Вашингтон е мирови съдия и видна обществена фигура, който има още четири деца от първия си брак с Джейн Бътлър. Вашингтон не е близък с баща си и рядко го споменава в по-късните години; в лоши отношения е и с майка си. Сред своите братя и сестри той е особено близък с по-големия си полубрат Лорънс.
Семейството се премества в плантация на Литъл Хънтинг Крийк през 1735 г., преди да се установи във фермата „Фери“ близо до Фредериксбърг, през 1738 г. Тук Вашингтон прекарва голяма част от детството си, като често посещава английските си братовчеди в Чотанк, окръг Кинг Джордж.
Когато баща му Огъстин умира през 1743 г., Джордж наследява фермата „Фери“ и десет роби; Лорънс наследява Литъл Хънтинг Крийк и го преименува на Маунт Върнън. Поради смъртта на баща си, Вашингтон няма формалното образование, което по-големите му полубратя получават в Англия; вместо това посещава църковното училище в Хартфийлд. В значителна степен се образова сам, като стремежът си към знания удовлетворява с четене на книги по география, военна история, селско стопанство, математика и земемерство; става талантлив чертожник и картограф. Като юноша Вашингтон съставя над сто правила за социално поведение, оформени като „Правила на вежливостта“, копирани от английски превод на френски пътеводител.
Вашингтон често посещава Белвоар, плантацията на Уилям Феърфакс, тъст на Лорънс, и Маунт Върнън. Феърфакс става покровител и като втори баща на Вашингтон. През 1748 г. Вашингтон прекарва един месец с екип, който изследва имота на Феърфакс в долината Шенандоа. На следващата година той получава лиценз за геодезист от Вирджинския колеж „Уилям и Мери“. Въпреки че Вашингтон не преминава обичайното чиракуване, Томас Феърфакс (братовчед на Уилям) го назначава за геодезист на окръг Кълпепър, Вирджиния. Вашингтон полага клетва на 20 юли 1749 г. и подава оставка на следващата година. До 1752 г. той купува почти 600 ha в долината Шенандоа и притежава общо 937 ha.
През 1751 г. Вашингтон напуска континенталната част на Северна Америка за първи и единствен път, когато придружава Лорънс до Барбадос, надявайки се климатът да излекува туберкулозата на брат му. Самият Вашингтон се заразява с едра шарка по време на пътуването; той оцелява, но лицето му завинаги остава белязано от болестта. Лорънс умира през 1752 г. и Вашингтон наема Маунт Върнън от вдовицата му Ан; той наследява имота изцяло след смъртта на Ан през 1761 г.
Вашингтон е положен за франкмасон във Фредериксбърг на 4 февруари 1752 г.
Война с Франция и индианците (1752 – 1759) Службата на Лорънс Вашингтон като генерал-адютант в милицията на Вирджиния вдъхновява Джордж също да потърси назначение в милицията. Вицегубернаторът на Вирджиния, Робърт Динуиди, назначава Вашингтон за майор и командир на един от четирите милиционерски района.
На 22 години Джордж Вашингтон е сред първите участници в конфликт, който по-късно се превръща в мащабна война. През 1752 г. Франция започва военна окупация на Охайо, към които територии има претенции и Вирджиния. Британците и французите се състезават за контрол над долината на река Охайо, като британците строят крепости по протежение на реката, а французите между реката и езерото Ери. През октомври 1753 г. Динуиди назначава Вашингтон за специален пратеник, който да изиска от френските сили да напуснат земя, върху която претенции имат британците. На Вашингтон също така е наредено да сключи мир с Конфедерацията на ирокезите и да събере разузнавателна информация за френските сили. Вашингтон се среща с лидера на ирокезите Танахарисон в Логстаун. Вашингтон разказва, че на тази среща Танахарисон го е нарекъл Конотокаврий. Това име, което означава „разрушаващ градове“, преди това е било дадено на неговия прадядо Джон Вашингтон в края на XVII век от Саскуеханок. Групата на Вашингтон достига река Охайо през ноември 1753 г. и е пресрещната от френски патрул. Отрядът e ескортиран до Форт Льо Бьоф, където Вашингтон e посрещнат приятелски. Той предава британското искане за напускане на френския командир Жак Легардьор дьо Сен-Пиер, но французите отхвърлят ултиматума. Сен Пиер дава официалния си отговор на Вашингтон след няколко дни и предоставя храна и зимно облекло за пътуването на отряда му обратно до Вирджиния. Вашингтон завършва несигурната мисия в трудни зимни условия, постигайки известно признание, когато докладът му е публикуван във Вирджиния и Лондон. През февруари 1754 г. Динуиди повишава Вашингтон в подполковник и втори в командването на Първи вирджински полк от 300 души, със заповед да се изправи срещу французите на мястото, където реките Алигени и Мононгахела се сливат в река Охайо. Вашингтон тръгва с половината от полка през април и скоро разбира, че френски сили от 1000 души са започнали строителството на Форт Дюкен на реката. През май, след като се установява на отбранителна позиция, Вашингтон научава, че французите са направили лагер на 11 km разстояние и решава да предприеме офанзива. Френският отряд се оказва само около 50 души, така че на 28 май Вашингтон нарежда нападение от засада. Малкият му отряд, съставен от вирджинци и съюзници индианци, убива французите, включително техния командир Жозеф Кулон дьо Жюмонвил, който носи дипломатическо съобщение за британците. По-късно французите намират своите сънародници мъртви и скалпирани, обвинявайки Вашингтон, който се е оттеглил в укреплението Форт Несесити („необходимост“).
Останалата част от Първи вирджински полк се присъединява към Вашингтон на следващия месец с новината, че той е повишен в чин полковник и му е дадено командване на целия полк. Военната част на Вашингтон е подсилена от независима рота от сто южнокаролинци, водени от капитан Джеймс Макей; неговият чин в британската армия превъзхожда чина на Вашингтон и между двамата възниква конфликт за командването. На 3 юли 900 френски войници атакуват Форт Несесити и последвалата битка завършва с капитулация на Вашингтон. Вашингтон е освободен от французите срещу обещанието да не се връща в Охайо поне за година. Той подписва документ за капитулацията, съставен на френски език, в който е включено и признание, че именно Вашингтон е издебнал и е извършил „покушение“ срещу живота на Жюмонвил. Вашингтон не разбира френски и по-късно обвинява преводача, че не е превел правилно документа.
Вирджинският полк е разделен и на Вашингтон е предложена капитанска длъжност в един от новосформираните полкове, която той отказва, тъй като я счита за понижение от дотогавашния си чин, и напуска.McDonald, Forrest (February 2000). "Washington, George". American National Biography. doi:10.1093/anb/9780198606697. article.0200332. Аферата „Жюмонвил“ се превръща в международен инцидент и допринася за започването на Френско-индианската война, част от Седемгодишната война.
През 1755 г. Вашингтон предлага помощта си на генерал Едуард Брадок, който ръководи британска експедиция за прогонване на французите от Форт Дюкен и връщане на контрола над окръг Охайо. По препоръка на Вашингтон Брадок разделя армията на една основна колона и втора по-малка, „летяща“ колона. Вашингтон страда от тежка дизентерия и когато се присъединява към Брадок в Мононгахела, все още е много болен. Именно тогава французите и техните индиански съюзници устройват засада на разделената армия. Две трети от британските сили загиват в последвалата битка при Мононгахела; самият Брадок също е убит. Така експедицията завършва с провал. Под командването на подполковник Томас Гейдж Вашингтон събира оцелелите и формира ариергард, позволявайки на остатаналите войници да се оттеглят. По време на битката Вашингтон прострелва два коня изпод него, а шапката и палтото му са пробити от куршуми. Поведението му по време на битката при Мононгахела подобрява репутацията му сред критиците на неговото командване в битката при Форт Несесити, но Вашингтон не е включен от новия командир, полковник Томас Дънбар, в планирането на следващите операции.
Във Вирджиния Вашингтон е обявен за герой. Първи вирджински полк е възстановен през август 1755 г. и Динуиди назначава Вашингтон за свой командир, отново с чин полковник. Вашингтон ръководи полка няколко години.
През 1758 г. Вашингтон отново е в действие и участва в експедицията на генерал Джон Форбс, която успешно отблъсква французите от Форт Дюкен. Генерал Форбс приема съветите на Вашингтон относно някои аспекти на експедицията, но отхвърля мнението му за най-добрия маршрут до крепостта. Въпреки това Форбс повишава Вашингтон в бригаден генерал и му дава командването на една от трите бригади, определени да атакуват крепостта. Французите обаче са изоставили крепостта и долината преди нападението и единственият инцидент е в резултат от приятелски огън, при който загиват 14 души и са ранени 26 души. Разочарован, Вашингтон напуска поста си скоро след това и се прибира в Маунт Върнън.
Под ръководството на Вашингтон Първи вирджински полк защитава 480 km от границата срещу двадесет индиански атаки в рамките на десет месеца. Той повишава професионализма на полка, който нараства от 300 на 1000 души. Вашингтон придобива самочувствие, лидерски умения и познания за британските военни тактики. Разрушителната конкуренция, на която става свидетел сред колониалните политици, по-късно насърчава подкрепата на Вашингтон за силно централизирано правителство.
Брак и политическа кариера (1759 – 1775)
На 6 януари 1759 г. Вашингтон, тогава 26-годишен, се жени за Марта Дендридж Къстис, 27-годишната вдовица на богатия плантатор Даниел Парк Къстис. Марта е интелигентна, с приятен характер и опит в управлението на плантация; двойката има щастлив брак. Вашингтон осиновява двете деца на Къстис, но никога няма свои. Младата двойка се мести в Маунт Върнън, където се надяват да водят спокоен фермерски живот, отглеждайки тютюн и пшеница. Вашингтон става член на местния градски съвет.
Бракът дава на Вашингтон контрол върху зестрата на Марта, представляваща една трета от имението на Къстис с площ 7300 ha. Останалите две трети от плантацията Вашингтон управлява в полза на децата на Марта. В резултат на брака си Вашингтон става един от най-богатите хора във Вирджиния, което повишава социалния му статус.