Пиер Луиджи Фарнезе Млади (, * 19 ноември 1503, Рим, Папска държава; † 10 септември 1547, Пиаченца, Херцогство Парма и Пиаченца) от италианския род Фарнезе е първи херцог на Кастро (1537 – 1545) и от 1545 г. първи херцог на Парма и Пиаченца.
Произход Той е извънбрачен син на кардинал-дякона Алесандро Фарнезе – бъдещ папа Павел III (* 1468, † 1549), и на римската благородничка – вдовицата Силвия Руфини (* 1475, † 1561). Има двама братя и една сестра:Enciclopedia dei Papi (2000) Ранучо (* 1509, † 1529), кондотиер, съпруг на Вирджиния Палавичино; Паоло (* 1504, † 1512); Костанца (* 1500, † 1545), графиня на Санта Фиора и на Котиньола като съпруга на Бозио II Сфорца.
Има и трима полубратя от брака на майка си с римския търговец Джовани Батиста Криспо, сред които кардинал Тиберио Криспо.
Биография Детство и образование Пиер Луиджи Млади (за да се разграничи от неговия дядо Пиер Луиджи Стари) е извънбрачно дете и това го измъчва през целия му живот, и допринася, може би по решаващ начин, за формирането на неговия характер. Благородниците от Пиаченца презрително го наричат „папското копеле“. Той обаче е първото и най-обичано дете на папата и е узаконен заедно с брат си Паоло с були на папа Юлий II на 8 и 13 юли 1505 г.
Баща му избира за негов учител известния хуманист Балдасаре Молоси от Казалмаджоре и на племенника му Стефано Негри. Въпреки добрата воля на учителя си Пиер Луиджи от ранна младост проявява онези черти на характера, наклонности и неуравновесеност, които го правят печално известен сред съвременниците му впоследствие. Освен това той заимства любовта си към укрепленията от инженерите на баща си.
Брак Баща му иска да го направи истински глава на семейството, затова търси най-изгодния брак и съюз за него. Той решава, че Пиер Луиджи трябва да се ожени за Джеролама Орсини, дъщеря на Луиджи Орсини, граф на Питиляно. На 26 март 1513 г. е сключен годежният договор. Бракът е сключен през 1519 г. във Валентано. Въпреки че браковете във Фарнезе никога не са били по любов и бракът на Пиер Луиджи не прави изключение, Джеролама е вярна и много отдадена съпруга, понасяща с достойнство крайностите, бруталността и екстравагантността на съпруга си.
Поради забавяне на строителството на двореца в Градоли Пиер Луиджи и младата му съпруга се установяват в крепостта на Валентано. На следващата година се ражда първородният им син Алесандро, „Великият кардинал“. Здравословният и свеж въздух на планините Волсини и тихият живот в двореца обаче не могат да задоволят войнствения дух на Пиер Луиджи, така че той скоро се насочва към семейния занаят: военният.
Военна кариера Военната кариера на Пиер Луиджи е доста разнообразна. Той е замесен на множество фронтове и е на служба при множество господари; понякога се бие срещу членовете на собственото си семейство и дори срещу папата, изоставяйки традиционната гвелфска позиция на Фарнезе. Той не е обикновен войник или наемник, а е стереотипът на воина: див, първичен, аморален. Не му липсва смелост: той е силен, дързък и решителен, дори героичен, но толкова жесток, че отблъсква дори собствените си работодатели.
През 1520 г., само на седемнадесет години, Пиер Луиджи и брат му Ранучо вече са наемници на заплатата на Венецианската република. Кардиналът го оставя да следва този път, за да стане добър военен чирак в една дисциплинирана армия, която не създава дискомфорт на папата. Воинският му темперамент обаче не е достатъчно удовлетворен, така че Пиер Луиджи преминава под знамето на император Карл V. Остава на негова служба до 1527 г., годината на разграбването на Рим, в което участва заедно с ландскнехтите. Докато брат му Ранучо се оттегля в Кастел Сант Анджело, за да защитава папата, Пиер Луиджи пресича Понте Систо и поставя централата си в семейния дворец, като по този начин го спасява от опустошение. Някои злонамерено обвиняват семейство Фарнезе, че удобно се е разделило на два противоположни лагера, но папа Климент VII не дава вяра на тези слухове.
При появата на чумата, която слага край на разграбването на Рим, ландскнехтите се оттеглят и Пиер Луиджи, вместо да ги последва, започва да патрулира из римската провинция, изнудвайки безмилостно и сигнализирайки за присъствието си с кражби, осквернения и убийства, докато папата, уморен да търпи поведението му, го отлъчва и анатемосва. Създалата се ситуация обаче е непоносима за кардинал Алесандро; колкото и да е фин и проницателен дипломат, той започва търпелива работа по изглаждане на нещата между сина си и папата. През 1528 г. Пиер Луиджи, все още на заплатата на императора, отива в Пулия, за да се бие срещу френската армия, в която се бият брат му Ранучо, който загива по този повод, и братовчед му Галеацо от клона на Латера. По този повод той се отличава с упоритостта си в защитата на Манфредония. След смъртта на Ранучо, под внимателното ръководство на баща си, Пиер Луиджи признава греховете си, молейки и получавайки папска прошка. Така отлъчването е отменено през 1529 г.
През същата година Пиер Луиджи минава на заплатата на принца на Оранж Филибер дьо Шалон и се бори упорито срещу Флоренция – война, спонсорирана и от папата, който я вижда като средство да върне града под контрола на Медичите. И при обсадата на Флоренция (1529 – 1530) Пиер Луиджи дава воля на най-лошите си инстинкти и е отстранен от командването. Всичко, което трябва да направи, е да намери убежище в крепостта си във Валентано, където го чакат жена му Джеролама и децата им. През следващите години той посвещава цялата си енергия на подобряването на владенията на семейството в Горно Лацио, организирайки прекрасен лов и изграждайки мрежа от пътища, които донасят движение и изобилие в региона.
Папа Павел III
Внезапно една дългоочаквана новина откъсва Пиер Луиджи от вцепенението, в което е изпаднал: през октомври 1534 г. неговият баща кардинал Алесандро Фарнезе става папа с името Павел III. В крепостта във Валентано са организирани големи тържества, след което Пиер Луиджи, изоставяйки удоволствията на семейния живот и ловните пътувания, заминава за Рим. Първото действие на новия папа е да номинира за кардинал 14-годишния му внук Алесандро, най-големият син на Пиер Луиджи, както и другия си внук Гуидасканио Сфорца – син на Костанца Фарнезе, извънбрачна дъщеря на папата.
Във външната политика новият папа спазва правилото за равното разстояние между Кралство Франция и Свещената Римска империята. Въпреки това император Карл V загатва на папата, че с готовност ще даде град Новара на Пиер Луиджи. Павел III обаче приема годишна пенсия за сина си при условие, че това не става публично достояние, а за внука си Александро - богатата архиепископия на Монреале в Сицилия. Желаейки да ускори сделката с Новара, Пиер Луиджи се намесва директно в преговорите без знанието на папската канцелария и в същото време нахлува в земята на Фарнезе, лишавайки братовчедка си Изабела Ангуилара, вдовица на братовчед му Галеацо, от всичките ѝ притежания. Папата обаче е изключително раздразнен от поведението му и едва след като синът му съжалява за действията си (императорът му е писал, че приключването на аферата Новара ще зависи изключително от Павел III), той го оставя да продължи преговорите, но му поставя много специфични граници. Новара и околните територии са издигнати в маркграфство в полза на Пиер Луиджи, който обаче трябва да изчака до февруари 1538 г. за официалното си инвестиране.
Гонфалониер на Църквата Междувременно се освобождава позицията на гонфалониер на Църквата, така че, притиснат от проблемите на Папската държава и от набезите на берберските пирати, които достигат устието на река Тибър, Павел III се убеждава, че неговият син Пиер Луиджи, опитен капитан и верен нему, би могъл да е най-подходящият за поста. В консисторията от 31 януари 1537 г. папата финализира назначаването му и на следващия ден, в базиликата Свети Петър, той поверява меча и знамето на генералния капитан на Църквата (т.е. на командир на папските войски) на Пиер Луиджи. Пиер Луиджи веднага започва пътуване през териториите на държавата, като лесно преодолява всяка съпротива и пристига триумфално в Пиаченца. Именно по време на това пътуване има свидетелство за най-жалкия епизод от живота му. Съвременниците му оставят много истории за неговата необуздана сексуалност и хомосексуални наклонности, въпреки че не се лишава и от жени: т. нар. „изнасилване от Фано“ на 26 или 27 май 1537 г. е това, което кара да го смятат за жив дявол. Фактът е докладван в Storia fiorentina на Бенедето Варки. Авторът започва историята, като съобщава за циркулиращите слухове за неудържимата поквара на Пиер Луиджи, който, сигурен, че ще му се размине като папски син, обикаля държавите на Църквата и изнасилва колкото си иска млади мъже. По повод инспекция на крепостите в Марке той отива във Фано, където е посрещнат с пълни почести от местния епископ – 20-годишният Козимо Гери. На следващия ден Пиер Луиджи отново се среща с епископа и изразява намеренията си към него. Въпреки това, виждайки, че епископът се защитава по доста решително, Пиер Луиджи го завързва и под заплахата от убийство го изнасилва. Неспособен да понесе унижението от претърпяната обида, епископът умира няколко седмици по-късно. Някои смятат, че е бил отровено от самия Пиер Луиджи, за да не изтече новината за изнасилването.
Като гонфалониер и генерален капитан на Църквата през 1540 г. Пиер Луиджи е назначен от Павел III да командва папската армия във Солената война срещу град Перуджа.
Херцог на Кастро
Междувременно имението на неговия дядо Ранучо Фарнезе Стари, разделено след смъртта му, е попаднало изцяло в ръцете на Павел III, който го е увеличил с други феоди и с викариата, cum pacto redimendi, на Рончильоне. За да запълни семейните активи, Пиер Луиджи е инвестиран със земите на Монталто, с правото да изнася зърното си, без да плаща данъци, получава всички феодални права върху Канино, Градоли, Валентано, Латера и Марта, разменя град Фраскати с крепостта на Кастро и замъка на Гроте Сан Лоренцо, и накрая купува Бизенцио от епархията на Монтефиасконе.
След като предоставя феодалните владения на Латера и Фарнезе на Бартоломео Фарнезе (брат на Ранучо Стари), образувайки херцогство под прекия суверенитет на Църквата, папата създава Херцогство Кастро в полза на Пиер Луиджи и неговия син Отавио. Херцогството е истинска държава в рамките на наследството на Свети Петър; включва Кастро, Монталто, Канино, Музиняно, Понте дела Бадия, Тесенано, Арлена, Челере, Пианиано, Иския, Валентано, Марта, Пиансано, островите Мартана и Бизентина в езерото Болсена, Каподимонте, Бизенцио, Градоли, Гроте и Боргето; окъпано е от Тиренско море и езерото Болсена, граничи с териториите на Витербо, Орвието и Сиена; притежава богати на дивеч гори, лозя, плодородни земи и голям брой крепости.
В консисторията от 14 март 1537 г. папата, освен че създава новото херцогство, дава на сина си и градовете Непи и Рончильоне. Пиер Луиджи се заема да поправи всички крепости на херцогството, които са у дадени като владенияF. de Navenne, PIER LUIGI FARNÈSE, Revue Historique, T. 77, Fasc. 2 (1901), с. 278.. За да превърне Кастро в столица на новата държава, херцогът вика Антонио да Сангало Млади, на когото поръчва цитаделата, херцогския дворец и монетния двор.
През 1538 синът му Отавио се жени за Маргарита Австрийска, извънбрачната дъщеря на Карл V, като по този начин укрепва приятелството между семейство Фарнезе и императора.
През 1543 г. 12-годишният му син Орацио е изпратен в двора на френския крал Франсоа I, а през 1545 г. другият му син Ранучо е направен кардинал от Павел III.
Херцог на Парма и Пиаченца