Джан Галеацо Мария Сфорца (; * 20 юни 1469, замъка на Абиатеграсо, Миланско херцогство; † 21 октомври 1494, Павия, пак там) от фамилията Сфорца, е 6-и херцог на Милано (1476 – 1494) и господар на Генуа (1488 – 1494).
Произход Той е първородният син на миланския херцог Галеацо Мария Сфорца (* 1444, † 1476), син на , и на втората му съпруга Бона Савойска (* 1449, † 1503). Негови дядо и баба по бащина линия са миланският херцог Франческо I Сфорца и Бианка Мария Висконти, а по майчина – савойският херцог Лудвиг Савойски и Анна дьо Лузинян. Има един брат и две сестри:
Ермес Мария (* 1470 † 1503), маркиз на Тортона Бианка Мария (* 1472 † 1510), кралица на Германия и Италия, ерцхерцогиня на Австрия (1494 – 1510), императрица Свещената Римска империя (1508 – 1510), херцогиня на Савоя като съпруга на император Максимилиан I Хабсбург Анна Мария (* 1473 † 1497), херцогиня на Ферара, Модена и Реджо като съпруга на Алфонсо I д’Есте.
Освен това има двама полубратя и две полусестри от връзката на баща му с Лукреция Ландриани, и двама полубратя от връзката му с Лучия Марлиани.
Биография Детски години и образование Джан Галеацо Мария Сфорца е роден на 20 юни 1469 г. в замъка в Абиатеграсо. За да улесни раждането, баща му Галеацо Мария кара да намерят мощите на Св. Яков, Св. Мария Магдалина и Св. Бернардин. Раждането му се отпразнува в цялото херцогство, а херцогски пратеници, облечени във френски стил, незабавно се отправят към двора на Луи XI, за да отнесат новината за щастливото събитие.
Кръстен е на 25 юли (денят на Св. св. Яков и Кристофор) в Миланската катедрала. Негови кръстници са Лоренцо де Медичи, Федерико да Монтефелтро и представителите на родовете Гондзага, Есте и на Френската корона. Има две причини за избора на името му: първата дава династична приемственост с Висконти (по името на Джан Галеацо, първият херцог на Милано), а името Мария е поради обета, даден на Богородица от Джан Галеацо Висконти – традиция, която по-късно се утвърждава с неговите наследници.
За разлика от тогавашната педагогика, която предвижда отделянето на бебетата от родителите им и поверяването им на бавачки за отбиване, херцог Галеацо Мария силно желае присъствието на този много обичан и желан от него син в неговата миланска резиденция Кастело Сфорцеско.
След тежка болест, която го сполетява през пролетта на 1470 г., на 18 май Галеацо Мария диктува завещанието си, признавайки малкия Джан Галеацо за свой законен наследник на херцогството под закрилата на майка му Бона, маркиз Лудовико Гонзага и съветника си Чико Симонета.
Удостоен с титлата „Граф на Павия“,Тази титла в Миланското херцогство е носена от престолонаследника. младият Джан Галеацо Мария е поверен на грижите на Джовани Агостино Олджати.
През юли 1472 г. Галеацо Мария и кралят на Неапол Фердинандо I Арагонски подписват споразумение, според което Джан Галеацо Мария, все още бебе, ще се ожени за племенницата на краля на Неапол и негова братовчедка Изабела Арагонска, дъщеря на Алфонсо II Калабрийски и Иполита Мария Сфорца – сестра на Галеацо Мария.
Възпитаван в ролята на престолонаследник, Джан Галеацо по онова време не пренебрегва публичните изяви: по повод кръщенето на сестра му Бианка Мария, родена на 5 април 1472 г., той е до баща си при получаването на почит от прославените гости на церемонията. През март 1475 г. заедно с брат си Ермес Мария и с голямо приветстващо шествие той посреща полубрата на Шарл Дръзки, който посещава Херцогството след споразумението между двамата херцози.
Миланско херцогство (1476 – 1494) Убийство на Галеацо Мария Сфорца и регентство на Бона Савойска
7-годишният Джан Галеацо Мария наследява баща си Галеацо Мария като 6-и херцог на Милано след убийството му 26 декември 1476 г.Вж. Галеацо Мария Сфорца в двора на църквата на базиликата „Санто Стефано“ в Милано. Майка му Бона, веднага щом като научава за трагичната смърт на съпруга си, побързва да поиска помощ от всички италиански владетели, за да бъде признат авторитетът на малкия Джан Галеацо.. С помощта на Чико Симонета – приятел на Франческо Сфорца и херцогски съветник както на самия Франческо, така и на покойния херцог, Бона е обявена за регентка на 9 януари 1477 г. Тя е подпомогната от Регентски съвет от нейни доверени мъже, между които изпъква самият Симонета.
Конфликт между Лудовико Сфорца и Чико Симонета (1477 – 1480) Чико Симонета е онзи, който дърпа конците в управлението. За да защити херцогството от целите на братята на Галеацо Мария (Отавиано Мария, Сфорца Мария и Лудовико Мария „Мавърът“), той кара да ги заточат на 25 май 1477 г., тъй като те се опитват да свалят него и Бона чрез силов удар. Тримата Сфорца, след като взимат на своя страна кондотиера Роберто Сансеверино, тръгват срещу Миланското херцогство между 1478 и 1479 г. Симонета се опитва да защити Милано и херцогството, като трябва да приеме загубата на Генуа (в нач. на 1479 г.) и впоследствие тази на Тортона (през август 1479 г.).
През 1478 г. той кара да бъде коронясан малкия Джан Галеацо Мария в Миланската катедрала на дена на Св. Георги на 24 април, за да го узакони допълнително. Междувременно вътрешното недоволство към всемогъществото му непрестанно нараства. Външните му врагове се възползват от това и няколко месеца след битката при Варезе Лигуре през 1479 г. херцогиня Бона, притисната и уплашена от настъплението на нейните девери към Милано, вика девера си Лудовико „Мавъра“Отавиано Мария умира в инцидент през 1477 г., а Сфорца Мария умира в битката при Варезе Лигуре. в Милано, за да възстанови мира (8 септември). На 10 септември Симонета е арестуван и отговорността за тази братоубийствена война е хвърлена върху него. На 30 октомври 1480 г. известният и способен държавник е обезглавен в Павия.
Преминаване на регентството у Лудовико „Мавъра“ (7 октомври 1480 г.) 1480 г. бележи и края на регентката Бона Савойска. Лишена от най-доверения си съветник, охранявана и притискана от все по-могъщия ѝ девер, тя скоро е лишена от регентството и от сина си Джан Галеацо Мария. На 7 октомври Джан Галеацо е затворен в „Рокета“ – най-охраняваната крепост на Замъка на Сфорците с оправдание за защита на неговата сигурност от заговор на любовника на майка му. Бона отива в принудително изгнание в замъка в Абиатеграсо. В замяна на потвърждаване на правата ѝ на вдовица, 10 хил. дуката и лични бижута, тя се отказа от опеката над най-големия си син.
Херцог Джан Галеацо, изоставен от майка си на съдбата и заобиколен от лоялни към Лудовико лица, включително маркиз Палавичино Палавичини – личен управител на младия принц, лесно се поддава на общата воля, приемайки опеката на чичо си с правото му на подпис. От тогава насетне за младия херцог нещата се променят коренно: ако при регентството на майка си и Симонета той води комфортен живот, но белязан и от дискретно политическо образование, то сега той е заключен от чичо си в замъка в Павия. Там той живее в „градина на насладите“, която има за цел да смекчи душата му и да избегне възникването в него на всяко желание за отмъщение.. Така минава времето и херцогът се наслаждава на жени, лов, хубави дрехи, парфюми и младежка компания. Ежедневно се посвещава на дворцови забавления и е вманиачен по лова, особено по соколарството, а нуждите му постепенно се свеждат до това да има глутници добре обучени кучета, ценни соколи и коне, по които изразходва скромните суми, давани му от чичо му.
Тревоги на Лудовико „Мавъра“
Въпреки че „образованието“ на Джан Галеацо Мария протича по план, Лудовико „Мавъра“ няма как да не вземе предвид два фактора:
Регентството ограничава всемогъществото на самия Лудовико: ако пожелае да се посвети на управлението на държавата, Джан Галеацо Мария ще има законното право да отстрани могъщия си чичо от властта. На жаждата за власт на „Мавъра“ се гледа лошо както в херцогството, така и от венецианците и от други държави на полуострова, уплашени от двусмислената му външна политика. През 1481 г. избухват някои „легитимиращи“ бунтове срещу регентството на „Мавъра“.
Зрели години и смърт (1489 – 1494)
Брак с Изабела Арагонска Лудовико Сфорца се опитва да изглежда като „възпитател на законния херцог“. Той се погрижва за това папа Инокентий VIII да му дари Златната роза на християнството през 1487 г., към която се стремят католическите князе, за укрепване на престижа на херцогството. Освен това Лудовико спазва обещанието си да го ожени за Изабела Арагонска. Омъжена чрез пълномощник в Неапол на 21 декември 1488 г., Изабела започва дълго пътуване по море. Пристигнала на пристанището в Генуа на 18 януари 1489 г., на 1 февруари. тя най-накрая пристига във Виджевано, придружена от великолепно шествие. На 5 февруари епископът на Пиаченца Фабрицио Марлиани отпразнува официалната сватба в Миланската катедрала. Сватбените празненства продължават дълго. Известно е представлението на 13 януари 1490 г. на музикално произведение, чийто поетичен текст е композиран от Бернардо Белинчони върху сцени, създадени от Леонардо да Винчи: това е известният Райски празник.Cfr. Paola Ventrone, Modelli Ideologici e culturali nel teatro milanese di età viscontea e sforzesca, in Prima di Carlo Borromeo. Lettere e arti di Milano nel primo Cinquecento, Bulzoni, Roma 2013
Неустойчиво двувластие След празнуването на религиозния обред съпрузите установяват резиденцията си в крепостта Рокета на Замъка на Сфорците в Милано. Впоследствие почти насила те са прехвърлени от Лудовико Сфорца първо във Виджевано, а след това в замъка в Павия. Така са създадени два съперничещи си двора: този в Павия, където херцогската двойка де юре (т.е. Джан Галеацо Мария и Изабела) живее в златно изгнание, и този в Милано, където де факто живее херцогската двойка (Лудовико и съпругата му Беатриче д’Есте, за която се жени на 17 януари 1491 г.). В сравнение с Джан Галеацо Мария, който проявява безразличие към огромната мощ на своя настойник,Демострацията на разкош от страна на Лудовико Сфорца около сватбата на племенницата му не трае дълго [...] След няколко дена херцогската двойка е поканена да се премести в замъка в Павия като тяхна основна резиденция с годишен апанаж от 13 хил. дуката. По този повод се раждат и първите големи спорове между Мавъра и Изабела, която счита принудителното изгнание на съпруга си далеч от Милано като още едно отдалечаване от центъра на властта... (Francesca M. Vaglienti, Isabella d'Aragona, cit.) Изабела постоянства упорито в претенциите си за ролята си на „официална херцогиня“. Тя до голяма степен се противопоставя на Лудовико, който междувременно, след година на неконсумация на брака, се подиграва на племенника си, обвинявайки го в импотентност и леност.. По отношение на предполагаемата импотентност или поне тенденциозната незрялост на младия Сфорца са направени много изводи, особено през миналия век, сякаш имплицитно оправдават измамното завземане на властта от Мавъра, чиято сексуална сила е широко разпространена, контрастираща с липсата на мъжественост на племенника и следователно с отношение към управлението (Francesca M. Vaglienti, Gian Galeazzo Maria Sforza, cit.)...от интерес за Мавъра е племенникът му да не създаде законни наследници на Херцогството и да загуби, след като веднъж офицално е призната неговата импотентност, всякакво право на управление на държавата. (Francesca Maria Vaglienti, Isabella d'Aragona, cit.) Силно напрежение е създадено и. с братовчедка ѝ, наскоро омъжилата се Беатриче д'Есте, покрита с почести и слава, докато Изабела е принудена да бъде във вечно изгнание заедно с все по-незначителния си съпруг.
След брака на Лудовико с Беатриче д'Есте положението на херцогската двойка се влошава още повече: придворните и слугите постепенно губят всяка форма на уважение към нея, всеки разход трябва да бъде разрешен предварително от Лудовико Сфорца, херцогският ескорт е драстично съкратен, месечният апанаж е орязан на 200 дуката, а най-малката разпоредба на Джан Галеацо трябва да бъде предварително одобрена от чичо му. Ситуацията е идентична и в замъка в Павия.
Неподозирана „мъжественост“ на Джан Галеацо Мария