Иполита Мария Сфорца (; * 18 март или 18 април 1445, Йези или Пезаро; † 20 август 1484, Неапол, Неаполитанско кралство) от рода Сфорца, е принцеса от Миланското херцогство и чрез брак херцогиня на Калабрия. Блестяща и високоначетена, тя е меценат на изкуствата и събира забележителна библиотека в резиденцията си Кастел Капуано в Неапол.
Произход Тя е най-голямата дъщеря на Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466), известен кондотиер и бъдещ херцог на Милано, и на третата му съпруга Бианка Мария Висконти (* 1425, † 1468), единствена наследница на Филипо Мария Висконти, херцог на Милано. Има шест братя и една сестра: Галеацо Мария (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано (1466 – 1476), съпруг на Бона Савойска Филипо Мария (* 1449, † 1492), граф на Корсика и Павия, граф на Бари, съпруг на Констанца Сфорца Сфорца Мария (* 1451, † 1479), херцог на Бари, съпруг на Елеонора Арагонска Лудовико Мария „Мавъра“ (* 1451 или 1452, † 1507), 7-и херцог на Милано (1494 – 1499), съпруг на Беатриче д’Есте, принцеса от Ферара Асканио Мария (* 1455 или 1455, † 1505), кардинал (1484 – 1505) Елизабета Мария (* 1456, † 1472), маркграфиня на Монферат като съпруга на Вилхелм VIII Палеолог, маркграф на Монтферат.
Освен това има една сестра от първия брак на баща си и тридесет и пет полубратя и полусестри от извънбрачните му връзки.
Биография Детство Още от детските си години Иполита се слави с преждевременно развит интелект, любов към литературата и страст към лова, повлияна в това от баща ѝ, който често ѝ подарява хрътки за селските им имоти. Той понякога моли съвсем малката Иполита да действа като посредница между него и съпругата му, за да му помогне да се сдобри с Бианка Мария след спор.Ippolita Maria Sforza, Lettere, in gli Arsilli, Edizioni dell'orso.
На 10 години е обещана за съпруга на Алфонсо II Арагонски, принц на Капуа и внук на неаполитанския крал Алфонсо V Арагонски, с цел консолидирането на съюза между Миланското херцогство и Неаполитанското кралство.
Нейното образование е ориентирано към политическата роля, която я очаква и е предназначено да я подготви за най-модерната хуманистична култура (граматика, класици, исторически произведения), за придворните задачи (лов, танци, добри обноски), да ѝ даде практическа култура (красноречие, писане на писма). Нейни учители са известните Гуинифорте Барцица – хуманист и педагог, Балдо Марторели – хуманист и наследник на хуманистичната педагогика на Виторино да ФелтреSandra Bernato – Martoreli, Baldo, Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 71 (2008) и гъркът Костантин Ласкарис, който я учи на гръцки и ѝ посвещава своята „Гръцка граматика“.Luigi Settembrini (a cura di), Il Novellino di Masuccio Salernitano, Napoli, 1874, p. 1. Хвалена е речта ѝ на латински, която 14-годишната Иполита произнася в Мантуа през 1459 г. в присъствието на папа Пий II, по време на събора за организиране на кръстоносен поход срещу турците.
Италианският писател и хуманист Джовани Сабадино дели Ариенти я описва по следния начин:
Брак
На 10 октомври 1465 г. Иполита се омъжва в Неапол за херцога на Калабрия Алфонсо Арагонски – син на крал Феранте I Арагонски. През лятото булката напуска Милано и се отправя на дълго пътуване до Неапол със своето сватбеното шествие. Сватбата обаче рискува да се провали поради внезапната смърт на кондотиера Якопо Пичинино – зет на Франческо Сфорца. По-рано Феранте Арагонски го е подмамил в Неапол с фалшивото обещание за договор за военна операция и след това го е затворил за отмъщение, тъй като лидерът се е бил срещу него по време на Първия баронски заговор (1485 – 1486). Пичинино умира скоро след ареста, според Феранте поради падане от прозореца след неуспешен опит за бягство, а според повечето хора – заради удушване в затвора по заповед на суверена. Франческо Сфорца е толкова ядосан от смъртта му, че блокира сватбеното шествие на дъщеря си, заплашвайки да отмени сватбата. В крайна сметка ситуацията е разрешена и Иполита стига в Неапол на 14 септември.
В ранните години на брака отношенията с 3-години по-младия ѝ от нея съпруг са добри. Неговата сестра – година 15-годишната Елеонора Арагонска, която се готви на свой ред за сватбата си с по-малкия брат на Иполита – Сфорца Мария Сфорца, желае „дори част от грижата, [която] вижда херцогът на Калабрия да показва към херцогинята понякога“; самата Иполита пише на майка си, че тя и Алфонсо спят заедно всяка вечер и че често се радват на лов и забавления в провинциалните си резиденции.Ippolita Maria Sforza, Lettere, Edizioni dell'Orso, p. 24.
Отношенията между съпрузите се влошават с течение на времето както заради непрестанните изневери на Алфонсо, който си намира любовница в лицето на Троджа Гацела, която му ражда две деца, така и заради лошия му нрав. Още през декември 1466 г. някои писма както от посланиците, така и от пряко засегнатите лица съобщават за епизод на ревност от страна на Иполита, по онова време бременна с първородния им син, която нарежда на собствения си слуга Донато да следи съпруга ѝ навсякъде. Алфонсо, осъзнавайки, че го следят, реагира с безразсъден жест към слугата. Жестът трябва да е бил много сериозен, понеже Иполита е много натъжена от станалото и пише на майка си: „това нещо с Донато никога няма да го забравя...".Ippolita Maria Sforza, Lettere, Edizioni dell'Orso, p. 34. Бурната реакция на Алфонсо не е изненадваща: той неслучайно е мразен от неаполитанския народ заради това, че е обидил поданиците си с „жестоки обиди и клевети“, за това, че е виновен за най-отвратителните престъпления като „нарушаване на девствеността, взимайки за свое забавление жените на другите" и за практикуване на „ужасния и омразен грях на содомията", следователно той едва сега започва да показва истинския си характер пред жена си. Въпреки това Иполита като съпруга му остава винаги вярна и „се отличава с високата си вярност към страшния си съпруг и с безпрецедентната си скромност“.Arturo Bascetta, Madama la Duchessa
Крал Феранте е много доволен от снаха си заради нейната красота, интелигентност и привички, до такава степен че посланиците на Франческо I Сфорца пишат, че „Негово величество кралят няма друго удоволствие, не изглежда да намира никакъв друг рай, освен когато я вижда да танцува и дори да пее.“. В тази връзка писмата до майка ѝ разкриват известен дискомфорт може би поради прекалените демонстрации на привързаност от страна на свекър ѝ, но трябва да се има предвид, че Иполита е в Неапол и че доста спонтанният характер на крал Феранте лесно би могъл да бъде разбран погрешно.
Тя също е в отлични отношения с шурея си Федерико Арагонски, който като нея е любител на литературата и мъж с много чувствителна душа. Той я посещава често в Кастел Капуано или във вила „Ла Дукеска“.
През целия си живот Иполита се оказва в ролята на миротворец между Милано и Неапол, и между Неапол и Флоренция, тъй като отношенията между различните сили са напрегнати и крал Феранте е отчасти отговорен за прочутия заговор на Паци. Когато през 1480 г. Лоренцо де Медичи отива, не без известен страх, в Неапол, за да се опита да посредничи за мира с Феранте, той не напуска Флоренция, преди Иполита да го увери, че кралят няма да го затвори и убие, както вече е направил с някои от своите гости.
Още през 1468 г. Иполита се завръща в двора на Милано, за да се опита да сдобри брат си Галеацо Мария Сфорца, станал херцог след смъртта на баща си, с майка им Бианка Мария Сфорца и със свекър си Феранте. Посещението обаче се оказва кратко, т.к. по онова време Иполита в разцвета на своята женска красота е принудена да се върне бързо в Неапол, за да избяга, изглежда, от ласкателствата на брат си, който показва доста двусмислени чувства към нея.Maria Nadia Covini – Sforza, Ippolita, Dizionario Biografico degli Italiani – Volume 92 (2018)
Като майка тя много обича децата си и това се вижда от нежното писмо, което пише на майка си, за да обяви раждането на първородния си син Ферандино: тя се надява, че когато синът ѝ порасне, той ще ѝ показва същата обич, която тя все още проявява към собствената си майка.Ippolita Maria Sforza, Lettere, in Gli Arsilli, Edizioni dell'orso. В допълнение към трите деца, които има от Алфонсо, Иполита отглежда като свои и племенниците си Беатриче д’Есте и Феранте д'Есте – деца на нейната балдъза Елеонора Арагонска, която ги оставя още като деца в двора на Неапол по волята на дядо им Феранте.
Смърт 39-годишната Иполита умира внезапно на 19 август 1488 г. в Кастел Капуано, малко преди сватбата на дъщеря ѝ Изабела, според Ариенти поради „абцес в главата“.Giovanni Sabadino degli Arienti, Gynevera de le clare donne..
Смъртта ѝ е пророкувана от монаха Франческо, нар. Арагонски, който се намира във Флоренция: оттам монахът пише на херцогинята, която му поръчва да се моли за душата на майка ѝ, че е имал видение, в което покойната Бианка Мария Висконти му е казала, че тя е молила Бог да остави дъщеря ѝ да влезе с нея в Рая, добавяйки, че хлябът вече е изпечен и Всемогъщият няма търпение да се наслаждава на собствения си банкет. Два или три дена след получаване на писмото Иполита се разболява тежко и шестнадесет дни по-късно умира въпреки всички шествия и реликви като кръвта на Свети Януарий, разпятието, на което говори Свети Тома Аквински и главата на Свети Евангелист Лука, донесени до леглото ѝ.Bernardino da Rende, Trattato della laudanda vita e della profetata morte di Ippolita Sforza d'Aragona, a cura di Francesco Sica, Edisud Salerno, 2007
Членовете на семейството ѝ са постоянно до нея, включително кралят и кралицата на Неапол, както и многообичаният ѝ най-голям син Ферандино (Фердинанд), който е много далеч от дома, но веднага щом като получава новина за болната си майка, се връща, за да я утеши. Второродният ѝ син Пиетро е болен в леглото и е на прага на смъртта и поради тази причина смъртта на майка му се пази в тайна от него, за да не му причини скръб, която би могла да го убие.
Организирани са масови погребални ритуали и покойницата, облечена в бял брокат, със златен кръг на главата и бижута, и с пръстени на ръцете, е погребана в църквата на Анунциата в Неапол. Тя никога не става кралица на Неапол, понеже умира преди съпругът ѝ да стане крал.
Религиозен плам
Иполита умира с ореола на светица поради дълбокото си религиозно поведение приживе. Бернардино да Ренде, който често отслужва литургии за нея, разказва, че всеки ден тя присъства на минимум две литургии, а понякога и на повече. Рецитира ежедневно Rosario: благочестива практика в чест на Дева Мария, състояща се от рецитиране на 200 молитви „Аве Мария“, разделени на 20 десетици, с включени помежду им „Отче наш“ и „Хвала“, медитация (по една за всяка десетица) върху 20-те мистерии – радостни, светли болезнени или славни събития от живота на Иисус Христос и Дева Мария. Тя чете ежедневно големи книги с молитви, коленичила пред образа на Богородица. Произнася и седем покайни псалма и молитви за починалите си родители и роднини, поддържайки този навик повече от двадесет години.Bernardino da Rende, Trattato della laudanda vita e della profetata morte di Ippolita Sforza d'Aragona, a cura di Francesco Sica, Edisud Salerno, 2007.
На всички вечери на Непорочното зачатие тя изрича хиляда „Аве Мария“, за да почете Девата, към която винаги отправя мислите си, и често плаче, мислейки за нейните страдания. Всяка събота рецитира три пъти Rosario с голяма всеотдайност, тъй като самата тя донася тази практика от Ломбардия в Неапол, а на всички бдения на Непорочното зачатие я произнася шест пъти. В петък сутринта влиза в параклиса преди литургията и, оставена сама, затваря вратата, след което се моли, простряна на пода със скръстени ръце, за да си спомни за Христовата страст, казвайки по сто пъти „Отче наш“ и „Аве Мария“. Тя също така иска да слуша молитвите на вечернята всеки ден.