Хералдиката е наука за гербовете. Заражда се през ХІ-ХІІ век, когато към кралските дворове и при едрите феодали се назначават церемониалмайстори (херолди, откъдето и името хералдика), които се занимават с произхода, създаването и ползването на гербовете и други означителни знаци.

История Античност Изработването и използването на всякакви знаци и символи е свойствено за човека. Обичаят да се избира отличителна емблема или знак за един човек, или за целия род или племе, има много дълбоки корени и е разпространен по целия свят. Заражда се още в първобитнообщинния строй, породен от особеното миросъзерцание, свойствено за всички народи в праисторическия период от тяхната история.

Родовите знаци и символи се наричат тотеми – те са първообразите на появилите се по-късно гербове. Терминът „тотем“ произлиза от Северна Америка и на езика на индианците оджибуей думата „ототем“ означава „неговия род“. Обичаят на тотемизма се състои в избирането от рода или племето на някое животно или растение, което представлява техен покровител или прародител, от който произхождат всички негови членове. Този обичай съществува при древните народи и в онези племена от нашето съвремие, които още живеят първобитно като своите предци. Древните славяни също са имали свои тотеми. Това са свещени животни, дървета или растения. Сред азиатските народи като тюркските и монголски племена съществува подобен обичай „дамга“ – знак за родова принадлежност, която представлява животно, птица или оръжие и се приема от всяко племе като техен символ, който се изобразява на знамената и с който са белязали кожите на животните от техните стада. Киргизите имат предание, според което Чингис хан дал на всеки род своя дамга.

Още през древността се появяват различни символически изображения върху военните доспехи, знамена и лични вещи, които може да се смятат за първообрази на съвременните гербове. В произведенията на Вергилий и Плиний и други антични автори се срещат свидетелства за използването на такива знаци. И легендарни герои, и реални исторически личности, като царе и пълководци, често имали свои лични емблеми. Така например на шлема на Александър Македонски е изобразяван морски кон (хипокамп), шлема на Ахил – орел, на шлема на царя на Нумибия – куче, на шлема на римския император Каракала – орел. Щитовете също се украсяват с различни елементи, например с изображения на отсечената глава на горгоната Медуза. Но тези знаци се използвали само като украшение, произволно сменяли своите притежатели, не се предавали по наследство и не се подчинявали на никакви правила. Само някои емблеми на острови и градове от античния свят се използвали постоянно – на монетите, медалите и печатите. Емблемата на Атина е сова, на Коринт – пегас, на остров Самос – паун, на остров Родос – роза. Тези няколко примера може да се смятат за първоначалното зараждане на държавната хералдика. Повечето древни цивилизации са имали в своите култури някои елементи от хералдиката – например система от печати или щампи. В Асирия, Вавилон и в Древен Египет печатите се използвали както и в Средновековна Европа за удостоверение на документи. Още през третото хилядолетие преди новата ера шумерските градове имали свой „герб“, който представлявал орел с лъвска глава. Емблемата на древен Египет е кобра, на Армения – коронован лъв, на Персия – орел. Впоследствие орелът става герб на древния Рим. „Гербът“ на Източната Римска империя от времето на Зрялото средновековие до политическия ѝ край в 1453 г. фактически e двуглавият орел, заимстван по-късно от някои европейски държави.

Древните германи украсявали своите щитове в различни цветове. Римските легионери имали по щитовете си емблеми, по които можело да се определи тяхната принадлежност към определена кохорта. С особени изображения се украсявали римските бойни знамена – vexilla (оттук произлиза и названието на науката за знамената – вексилологията). За различните легиони и кохорти от римската войска се използвали и военни знаци – signa – във вид на различни животни – орли, глигани, лъвове, минотаври, коне, вълчици и други, които се носили пред войската на дълги дръжки. Често военните части получавали името на своята военен знак.

Различни системи от знаци, отличия и емблеми съществували отдавна и навсякъде, но хералдиката като особена форма на символиката възниква в процеса на развитието на феодалната система в Западна Европа.

Зараждане на гербовете Яркото изкуство на хералдиката се развива във време на културен и икономически упадък, настъпил в Европа след гибелта на Римската империя, и утвърждаването на християнската религия, когато възниква феодализмът и системата на наследствената аристокрация. Няколко са факторите, които способстват за появата на гербовете. Най-важните от тях са феодализмът и кръстоносните походи. Смята се, че гербовете се появяват през Х век. Първите гербове, изобразени на печати, приложени към документи, датират от ХІ век. Трябва да се има предвид, че в епохата на поголовна неграмотност, каквато е тази на европейското Средновековие, използването на гербовия знак вместо подпис и като обозначение на собственост е единственият начин за много хора да заверят документ от свое име. Такъв опознавателен знак е понятен и за неграмотния човек (напълно е възможно гербовете да са се появили първоначално върху печатите, а след това и по оръжията и облеклата).

Ясни свидетелства за съществуването на хералдиката се появяват едва след края на кръстоносните походи. Най-ранното такова свидетелство е открито върху гробницата на Жофроа Плантагенет (умрял през 1151 г.) – граф на Анжу. То представлява изображение на самия Жофроа с гербов щит, на който на синьо поле са поставени четири златни лъва.

Първият английски крал, който е имал свой личен герб, е Ричард I Лъвското сърце (1157 – 1199 г.). Неговите три златни лъва се използват и до днес от всички английски кралски династии.

Кръстоносните походи Кръстоносните походи, продължили от 1096 до 1291 година, са цяла епоха в европейската история. Началото на тези двувековни войни е провокирано от завладяването на Светите земи от мюсюлманите, които оскверняват християнските светини и възпрепятстват желаещите да се поклонят в Йерусалим. Истинската причина за тези продължителни войни е многовековното противопоставяне между Европа и Близкия изток, продължаващо и до днес.

Първият кръстоносен поход е от 1096 г., но гербовете най-вероятно са се появили по-рано. Проблемът в установяването на зараждането на хералдиката се състои в това, че първите документирани свидетелства за гербовете се появяват минимум около двеста години след тяхното възникване. Този факт може да се обясни с тясната връзка, която съществува между кръстоносните походи и зараждането на хералдиката. Именно по време на двувековните походи на западните рицари използването на гербовете придобива масов характер. Това създало потребността от създаването на подредена и точна система на символическите изображения, които са средство за комуникация, тъй като гербът е служил като опознавателен знак, носещ информация за притежателя му и е трябвало да бъде добре разпознаван от далечно разстояние.

През ХІІ век рицарските доспехи стават все по-сложни – шлемът закрива цялото лице на рицаря, самият той се облича от главата до петите с броня. Освен това при някои отличия всички доспехи са еднотипни, което затруднило разпознаването на рицаря не само отдалеч, но и от съвсем близко разстояние. Това дава импулс за масовото използване на герба като опознавателен знак. В допълнение към герба, изобразен на щита, постепенно се появяват и допълнителни гербови знаци, които идват на помощ на рицарите, за да се познаят един друг и от разстояние и в разгара на битката: нашлемник (crest) – представлява закрепени на върха на шлема украшения от животински рога и птичи пера (този елемент се развива по време на рицарските турнири), а също и хералдически вимпели и щандарти. Съчетанието на двата вида родови знаци – щита и нашлемника – представляват основата на бъдещия герб.

Има и други признаци, по които съдим за масовата поява на гербовете по времето на кръстоносните походи, и които впоследствие стават основни елементи в хералдиката. Например терминът емайл, който се използва в хералдиката за обозначение на хералдически цвят, произлиза от персийската дума „mina“, означаваща небесен син цвят. Хералдическото название за синьо „azur“ произлиза от персийското „azurk“ – синьо. Названието за хералдическото червено – „гюлз“ (gueulez) – произлиза от украсените с пурпурен цвят кожи, с които кръстоносците обшивали своите походни дрехи около шията и ръкавите. Названието на цвета произлиза от думата „gul“, която на персийски език означава „роза“. Произходът на зеления цвят – „vert“, също се свързва с Изтока. Оранжевият цвят, често срещан в английската хералдика, се нарича „tenne“ – от арабското „henne“. Така се нарича жълто-червената боя на растителна основа, известна ни като „къна“.

Своят произход от кръстоносните походи имат и други два елемента на герба – наметката (lambrequin или mantling) и бурлетът (burrelet или wreath). По време на Първия кръстоносен поход десетки рицари всекидневно умирали от зноя на пустинята, затворени в нажежените си доспехи. Така се наложило кръстоносците да заимстват от арабите способ, с който да се спасят от горещото слънце и да спрат нагряването на шлема, като използвали парче плат, набран на главата и плещите и закрепен на главата със сплетен венец от камилска вълна и копринени нишки. Така наречената „куфя“ и до днес е неотменна част от арабското всекидневно облекло. От нея произлизат и наметката („lambrequin“) и бурлетът (от франското „burrelet“ – венец).

И така, събраните на едно място множество феодали от различни страни, многонационалния характер на кръстоносната армия, необходимостта да се опознават един с друг (в условията на неграмотност и езикови бариери) и от утвърждаване на свето собствено име, а също и поради особеностите на въоръжението и множеството заимствания от източните цивилизации, всичко това става причина за възникването на хералдиката като наука.

Рицарски турнири

В рицарските турнири гербът също е задължителен елемент. Турнирите се появяват преди кръстоносните походи. Още през 842 г. при преговорите в Страсбург между Карл Плешиви и Людовик Немски се споменава за военни игри. Вероятно турнирите се оформят във Франция в средата на ХІІ век, след което се разпространяват в Англия и Германия.

За дълъг период от време рицарските турнири стават неотменна част от западноевропейския живот. За участие в тях се допускали само рицари с безупречна репутация. Нарушението на рицарския кодекс носи позор за прегрешилия рицар. Около 1292 г. са въведени нови, по-безопасни правила, които позволяват използването само на тъпо оръжие. Легендарният крал Артур също взема участия в рицарски турнири. Той въвежда на мода сложните нашлемници. Палатките или шатрите, в които рицарите се приготвяли за състезанието, служели за място за почивка между състезанията и за съхраняване на оръжията (такива шатри използвали и кръстоносците в своите походи). По-късно тези шатри ще намерят отражение в хералдиката като се превърнат в хералдическа мантия.

От див кървав двубой рицарските турнири се превръщат в красиви театрализирани представления, в които формалностите придобиват все по-голямо значение, а борбата става по-маловажна и по-условна. Турнирите традиционно представляват подчертано благоговение пред жените, а наградата на победителя се дава от ръката на някоя дама.

Главният пропуск за участие в рицарски турнир е гербът, доказващ благородническия произход на собственика и неговото положение в родовата йерархия. За знатните особи, каквито били херолдите, предоставеният рицарски герб съдържал цялата им необходима информация, която да осигури участие на своя гербопритежател. Ето защо важна част от турнирния етикет са били гербовете, които станали толкова много, че се наложило да се сложи ред в тази област.

Формиране на хералдиката