Писидийската епархия () е епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 година с център в град Спарта, на турски Испарта. Титлата на предстоятеля е Митрополит на Писидия, ипертим и екзарх на Сиди, Мира и Анталия (Ο Πισιδίας, υπέρτιμος και έξαρχος Σίδης, Μυρέων και Ατταλείας). След възстановяването на епархията в началото на XXI век, седалището на митрополита е в Анталия.
История Антиохия Писидийска, днес Ялвач, е основан от цар Селевк I (321 - 281). Антиохийската митрополия е основана в 325 година под почетния примат на Ефеската митрополия. В 451 година става митрополия на Константинополската патриаршия. В VII век има 8 подчинени епископии, а в Χ век - 21, като остават толкова до XII век. След разрушаването на Антиохия от арабите в 717 година градът запада и вместо него се издига Созополис, днес Уруборлу. След селджукската окупация на района епископиите постепенно намаляват и в XV век не остава нито една. През XIII век седалището се мести на югозапад във Варис, град който след османското завоевание получава името Спарта. В 1565 - 1572 година трите обезлюдени епископии на Сиди, Мира и Аталия са придадени на Писидийската. През януари 1646 година е създадена Мирска митрополия, включваща Сиди и Аталия, но в 1651 година отново е анексиран към Писидия. След 1661 година митрополитът резидира в Аталия (Анталия) през зимата. През март 1786 година е създадена Мирска архиепископия, която през юли 1790 година отново е интегрирана в Писидийската.
Митрополията граничи с Илиуполската на север, Иконийската и Аданската (Антиохийска патриаршия) на изток (след като Селевкийската митрополия е присъединена към Аданската в XII век), Средиземно море на юг и Филаделфийската, Илиуполската митрополия и Бяло море на запад. Други важни градове са Полидорио (Бурдур), Мира (Кале), Макри (Фетхие), Мармарис, Сиди (Манавгат), Калонорос (Алания), Траянуполис (Газипаша).
След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.
В началото на XXI век, със заселването на територията ѝ на много православни от страните от бившия Съветски съюз, епархията е възстановена като действаща. Епархията има три действащи храма - „Свети Павел и Свети Алипий“ в Анталия и „Свети Георги“ и „Света Богородица Писидийска“ в Алания. В 2018 година в присъствието на патриарх Вартоломей I Константинополски в Анталия - новия център на епархията, е открито зданието на новата митрополия.
Митрополити + Име Име Управление Забележка Години Венедикт Βενέδικτος ноември 1768 – август 1781 ? – около 1805 Кирил II Κύριλλος август 1781 – януари 1814 † ? – 1814 Дионисий Διονύσιος януари 1814 - юли 1814 † от видински м. ? – 1814 Евгений Ευγένιος юли 1814 - 10 април 1821 във вселенски п. 1780 – 1822 Герасим I Γεράσιμος август 1821 – септември 1827 подал оставка, по-късно писидийски ? – ≥1848 Самуил Σαμουήλ септември 1827 - ноември 1830 по-рано пловдивски м., подал оставка, по-късно иконийски ? – около 1846 Герасим I Γεράσιμος ноември 1830 – март 1848 по-рано писидийски, уволнен Мелетий Μελέτιος март 1848 - 2 юни 1861 от воденски м., подал оставка ? - 1861 Кесарий Καισάριος 2 юни 1861 - юни 1880 от ксантуполски т.е. (1832) 1812 – 1884 Партений Παρθένιος юни 1880 - 1886 † от лаодикийски т.е. ? – 1886 Венедикт Βενέδικτος 17 февруари 1886 - 23 октомври 1893 от ганоски м., в мраморноостровен м. около 1830 – 1906 Герасим Γεράσιμος 23 октомври 1893 – 1 юни 1906 от сервийски м., в янински м. 1854 – 1928 Константин Κωνσταντίνος 3 юни 1906 - 17 януари 1912 † от ганоски м. ? – 1912 Герасим Γεράσιμος 26 януари 1912 – март 1923 от родоски м., подал оставка, 23 август 1928 † 1854 – 1928 Герман Γερμανός 18 март 1924 – 9 ноември 1943 като сардийски и управляващ писидийски м. 1885 – 1945 Йезекиил Ιεζεκιήλ 5 август 1974 - 16 септември 1979 от австралийски м., в коски м. 1913 – 1987 Методий Μεθόδιος 12 март 1991 - 6 юли 2006 † от тиатирски а. 1925 – 2006 Сотирий Σωτήριος 27 май 2008 - 10 юни 2022 † от корейски м. 1929 – 2022 Йов Иов 22 юли 2022 - от телмески е. 1974 –
Бележки