Орденът на илюминатите (от латински: illuminati – просветлени, озарени) е тайно общество, основано в Инголщат, Германия на 1 май 1776 г. от философа Адам Вайсхаупт. През 1785 г. бива забранен в Бавария.
Целта на ордена е била чрез просвещение да се постигне морално възвишаване на човека, което да обезсмисли господството на едни хора над други и да подкрепи половото равенство и образованието на жените. Има многобройни митове и конспиративни теории относно продължилото съществуване и дейност на ордена, които между другото му приписват Френската революция, борбата срещу Католическата църква и стремеж към владеене на света.
Основаване
Професорът по църковно право и практическа философия на Университета Инголщад Адам Вайсхаупт (1748 – 1830 г.) основава на 1 май 1776 г. с двама свои студенти „Съюзът на перфектибилистите“ (, от латински: perfectibilis – способен на съвършенство).Stauffer, Vernon (1918): „New England and the Bavarian Illuminati“, Ню Йорк, стр.133 – 134McKeown, Trevor W. (16 февруари 2009): „A Bavarian Illuminati Primer“, отворен на 12 януари 2013, от 27 януари 2011.
Символът на ордена е бухалът на Минерва, римската богиня на мъдростта. Причина за създаването на такъв съюз е атмосферата в университета – по това време ръководен почти само от бивши йезуити, чийто орден е закрит през 1773 г. с була на папата, която само Германия и Русия отказват да признаят. Тогава 28-годишният Вайсхаупт се чувства изолиран като единствен професор без йезуитско минало. Същевременно той се интересува силно от идеите и ученията на Просвещението. За да защити студентите си от йезуитските интриги, които предусеща навсякъде, и да им улесни достъпа до църковно критична литература той основава „Тайният съюз на мъдростта“ (), който първоначално съществува като литературен клуб с не повече от 20 членове. Освен от идеите на просвещението Вайсхаупт се страхува от Розенкройцерския орден, масонски орден придобиващ все по-силни позиции по това време и иска да му се противопостави. Самият Вайсхаупт описва мотивацията си за основаване на обществото в своя труд: „Питагор или Наблюдения върху тайните методи за управление на света“ ():Frick, Karl R. H.(2005): „Die Erleuchteten. Gnostisch-theosophische und alchemistisch-rosenkreuzerische Geheimgesellschaften.“, Висбаден, стр. 455.
Първият подем на ордена е през 1778 г., когато бивш ученик на Вайсхаупт и по-късен управляващ президент на регион Пфалц Франц Ксавер фон Цвак го реорганизира. Вайсхаупт предлага обществото да се прекръсти на „Орден на пчелите“, защото си представя, че членовете ще събират от нектара на мъдростта под управлението на пчела майка. В крайна сметка решението пада върху името „Съюз на илюминатите“ () и впоследствие „Орден на илюминатите“ (). А „Съюзът на мъдростта“ се превръща в таен орден, който вече трудно може да прикрива йезуитските си следи.
Кратък възход
Реорганизация на ордена започва през 1780 г. след приемането на долносаксонския благородник Адолф Книге за негов член. Дотогава орденът според самият Вайсхаупт още изобщо не е бил създаден, съществувал е само като идея в главата му. Книге струрктурира илюминатите подобно на масонска ложа. Висшето управление се поема от така наречен ареопаг начело с Вайсхаупт и Книге, които ръководят ордена. С тази реорганизация Ордена на илюминатите успява да привлече редица масони и дори да инфилтрира цели ложи.
Този успех идва в контекста на кризата, в която изпадат немските масони след 1776 г., заради провала и разпадането на масонския ритуал, наречен „Стриктно спазване“. Този ритуал се използва от Карл Готхелф фон Хунд и Алтенгроткау за да убеди успешно повечето ложи, че поддържа връзка с „незнайното отгоре“, което му е споделило най-дълбоката тайна на масонството. След смъртта му обаче не се появява и следа от „незнайни същества отгоре“, масоните изпадат в безпомощно състояние и поведението им става объркано. На големия масонски конвент „Стриктното спазване“, състоял се между 16 юли и 1 септември 1782 година във Вилхелмсбад, Книге и Франц Дитрих фон Дитфурт – другият радикално настроен представител на илюминатите, успяват да убедят мнозинството да премахнат тамплиерската система, чието наследство е и ритуалът на „Стриктното спазване“. Розенкройцерите, които се надяват да запазят системата, остават в малцинство. Книге дори успява да убеди Йохан Кристоф Боде, водещ поддръжник на „Стриктното спазване“, в неговата гледна точка.
Криза и забрана След този успех броят на членовете нараства бързо, което същевременно води до проблеми – до началото на края. Книге счита, че заслугите му за популяризирането на ордена не са оценени достойно и заплашва в писма да предаде тайните на сдружението на йезуити и розенкройцери. С това си поведение той само захранва съмнението на Вайсхаупт, че Книге превръща ордена в доминирано от абсолютистката висша класа сдружение. Тези съмнения не остават съвсем безпочвени, тъй като към ордена се присъединяват принц Карл фон Хесен, Фердинанд фон Брауншвайг, херцог Ернст фон Заксен-Гота и Карл Аугуст от Заксен-Ваймар. Специално последният и неговият таен съветник Гьоте стават членове единствено с цел разучаването на ордена.
Вследствие на това противопоставянето между Книге и Вайсхаупт се изостря до такава степен, че се появява риск от разпадане на ордена. Затова през февруари 1784 г. е свикан така наречения „конгрес“ () – арбитражен съд във Ваймар. Изненадващо за Книге конгресът, в който участват и Гьоте, Йохан Готфрид Хердер и херцог Ернст фон Заксен-Гота отсъжда, че трябва да бъде избран изцяло нов ареопаг. Двете водещи личности в ордена са приканени да се откажат от постовете си. Това е само привидно балансиран компромис. Тъй като е можело да се предвиди, че основателят и без официален пост ще има силно влияние в ареопага, решението означава ясна загуба за Книге. След като двете страни се разбират да не се изказват за случващото се и да засекретят всички документи, на 1 юли 1784 г. Книге напуска Ордена на илюминатите. По-късно се изказва против „модната глуповатост“ () чрез тайни сдружения да се правят опити за подобряване на света. Вайсхаупт от своя страна предава водещата позиция в ордена на Йохан Мартин Граф цу Щолберг-Росла.
Покрай вътрешните си раздори тайните общества привличат вниманието на баварските власти. Властващите по това време се притесняват от просветителните цели на тези тайни ордени, целящи чрез инфилтрация на администрацията да променят обществения и социален ред и да създадат „рационална държавност“ ().Wehler, Hans-Ulrich (1989): „Deutsche Verfassungsgeschichte; Bd.1, 2.Auflage.“, Мюнхен, стр. 324. Следователно всички общества, съюзи и сдружения, които са основани без разрешение от властващите биват забранени от баварския курфюрст Карл Теодор на 22 юни 1784 г.
На 2 март 1785 г., след натиск от страна на Патер Франк, канцлер фрайхер Фон Крайтмайър, розенкройцерския фрайхер Фон Тьоринг и други придворни, е издаден нов указ изрично забранявайки илюминатите и масоните като предателски и антирелигиозни организации. При домашни обиски биват конфискувани документи на ордена, от които излизат още доказателства за радикалните му цели. От други документи, намерени при мъртъв пощальон, властите извличат имената на редица членове. В същата година папа Пий VI обявява в две писма от 18 юни и 12 ноември до епископа на Фрайзинг, че членството в ордена е несъвместимо с католическата вяра.
Преследванията на членове на ордена, вследствие забраната му, са умерени. Стига се до домашни обиски и конфискации, някои придворни съветници и офицери губят постовете си и няколко членове са изгонени от страната, но никой не е затворен. Kraus, Andreas (2004): „Geschichte Bayerns. Von den Anfängen bis zur Gegenwart“, Мюнхен, стр. 350. Самият Вайсхаупт, за когото не е било известно, че е основател на ордена, е заподозрян, но избягва след ултиматум да се признае за католик. Първо се установява в свободния град Регенсбург, а през 1787 г. се мести в Гота, където херцог Ернст го назначава на синекурна длъжност.
През април 1785 г. граф Щолберг-Росла обявява ордена за суспендиран, сиреч врменно преустановил действията си. Боде използва това обстоятелство за да продължи сам да води дейността на сдружението.Bode, Johann Joachin Christoph (1994): „Journal von einer Reise von Weimar nach Frankreich im Jahr 1787.“, Мюнхен Така той опитва да създаде нови ордени, които да поемат дейностите и членовете. Отказва се през 1790 г. поради силните антиилюминатски настроения в Бавария с настъпилото революционно време. В изследователската литература се приема, че това е окончателното разпускане на Ордена на илюминатите.
На 16 август 1787 г. следва трета, по-строга забрана, която заплашва със смъртна присъда набирането на членове за Ордена на илюминатите и Масонския орден. Това показва, че сред политическия елит продължават да кръжат слухове за продължаващо съществуване на илюминатите.
Всичките тези действия сами по себе си водят до истерия на тема илюминати, подклаждайки страха на етаблираните висши класи от радикални тайни сдружения. Опасенията от илюминатите се сливат със страха от якобинците след Френската революция. Това води до нова, още по-масова истерия сред управленските среди. В този контекст баварският държавен министър Максимилиан Монжела, самият той бивш илюминат, при назначаването му 1799 г. и отново през 1804 г., забранява всякакъв вид тайни сдружения. Колко силно немската общественост е била обзета от мистериозни обяснения и мистификации на тема Френска революция може да се разпознае по литературните произведения от това време. Няколко по-известни примера за такива произведения са Der Geisterseher (1787/89 г.) на Шилер, Die unsichtbare Loge (1793 г.) на Жан Пол, както и Der Groß-Cophta (1792 г.) и Wilhelm Meisters Lehrjahre (1796 г.) на Гьоте.
В днешни дни единственото, което напомня за съществуването на Ордена на илюминатите, е паметна плоча върху сградата, в която е била залата за събрания на сдружението. Тя се намира на адрес: „Терезиенщрасе“ 23, (Theresienstraße 23) в пешеходната зона на Инголщат.
Някои днешни изследвания, позоваващи се на колекцията документи завещани на Стокхолмската ложа от Ернст II фон Заксен-Гота-Алтенбург, стигат до извода, че орденът е продължил да съществува в Тюрингия. Не е намерено доказателство за събитие, на което орденът да е разпуснат.
Цели Идеологията на Ордена на илюминатите е просвещението. Целта му е да подобри и перфектционизира света и членовете си (от там и името перфектибилисти). Вайсхаупт пише в 1782 г. в речта си към новопостъпващите членове:
Средството към свободата за Вайсхупт следователно е образованието. Но не повърхностно предаване на знание, а най-вече моралното, сърцато образование. Такъв вид образование трябва да помогне на човека да е господар сам на себе си, което би попречило на деспотични и духовни владетели, като свързаните с абсолютизма принцове и католическата църква, да властват над него. „Нравственият режим“ „Sittenregiment“ следователно е предпоставка за създаването на свободно и равно общество без принцове и църква – либертарна утопия доближаваща се до анархизма.