Христофорос Сава

Христо̀форос Са̀ва () е кипърски художник и скулптор, един от създателите на съвременното кипърско изкуство. Той въвежда нови артистични тенденции, които обединява с местните традиции. Става връзка между първите две поколения художници и в същото време действа като отправна точка за по-младите. Christoforos Savva (1924 – 1968) Той е първият кипърски художник, който изследва и работи с нетрадиционни материали, постигайки забележителни успехи. Сава е и първият в страната, който създава евтини и достъпни офорти и който работи дори и в областта на декоративното изкуство като създава полезни битови предмети. SigmaLive/Βιβλίο για το ζωγράφο Χριστόφορο Σάββα/29 Ιουλίου 2008 Той е сред пионерите на модернизацията на местната култура, като допринася за сплотяването на творци от различни области в сдружения и организира галерия, в която се излагат кипърски и чуждестранни творби. Въпреки ранната си смърт, Сава се утвърждава като един творчески и иновативен художник и пионер на съвременното кипърско изкуство. Oxford Grove Art: Christoforos Savva

Детство и младост Христофорос Сава е роден на 8 юни 1924 година в село Маратовунос в равнината Месаория в Северен Кипър. Той е второто от 6 деца в семейството. Както повечето селски деца по онова време завършва само основно училище и след това започва да помага в селскостопанската работа. През детството си не показва някакъв особен интерес към рисуването.

Първият си значителен контакт с изкуството осъществява когато е войник в Кипърския полк на британската армия – от 1943 до 1946 година. Полкът е изпратен последователно в Египет и Италия, където младият войник започва да посещава музеите и развива интерес към изкуството. Предполага се, че е посещавал курсове по рисуване, каквито често са били организирани за британските войници.

Лондон През 1947 година емигрира във Великобритания, като се възползва от възможностите, предлагани за армейски ветерани. Там започва да взима уроци по рисуване в художествената школа „Свети Мартин“ и в Централната художествена школа в Лондон. През 1948 година се записва в колежа по изящни изкуства „Хедърли“, който завършва през 1953 или 1954 година.

През този период Лондон предлага една артистичен среда, която се характеризира с широк спектър от тенденции и проявления в изкуството, без нито един от тях да доминира. В такава среда се обучава и израства ново поколение кипърски художници, сред които е и Сава. Неговото творчество се явява като мост между живописта на новото и по-старото поколение на Адамантиос Диамантис, Тилемахос Кантос, Йоанис Кисонергис и други. Всъщност то успява да приближи кипърското изкуство по-близо до западноевропейското.

Твърде малко от ранните творби на Сава са известни и това затруднява точното определяне на първоначалния му стил. Все пак, най-ранните показват влияние на френския модернизъм от края на 19 и началото на 20 век, най-вече на Пол Сезан и на фовистите, особено Анри Матис. В някои други произведения от онова време при организацията на пространството в картините му се забелязва приближаване към кубизма.

Никозия

През лятото на 1954 Сава завършва обучението си в Англия и се връща в Никозия, където през ноември за първи път участва в изложба. Повечето от картините са нарисувани по време на няколкото месеца престой на острова. Представени са пейзажи и натюрморти с маслени бои, показващи наклонност към кубизма, демонстрирано от разположението на цветовите зони и на тъмните и светли контрасти. Критиците отбелязват, че работите му се характеризират с интересни композиции, изискан вкус към цветовете и забележителна оригиналност.

Втората си изложба, вече самостоятелна, прави през декември 1955 година, този път в хотел „Ледра палас“, отново в Никозия. Експонирани са различни натюрморти, интересен портрет на жена, автопортрет и други. Постепенно художникът се включва в обществото на местните хора на изкуството. Едно от важните начинания, в които участва, е създаването на Общокипърския съюз на почитателите на изкуствата в края на 1955 или началото на 1956 година, в който се включват млади художници, писатели, композитори и други дейци на културата.

На 29 март 1956 година е открита третата му самостоятелна изложба. Изложените картини се характеризират с привидна наивност, закръглени човешки форми, ясни цветове, плоски и стилизирани черти на лицата. Липсва всякакво чувство за дълбочина, което води до принципите на европейския модернизъм. Една от малкото негови работи, които правят директна препратка към политическите условия в страната е „Демонстрация“, където композицията е съвсем геометрична, с диагонални оси и прави линии, които създават впечатлението за атмосфера на напрежение и конфликти.

Самият Сава твърди, че среща много трудности в Кипър и често се чувства интелектуално и художествено самотен като представител на нов стил в изкуството, приеман от някои художници като упадъчен.

Париж През април 1956 година Сава се завръща в Лондон и два месеца след това заминава за Париж. Там работи в ателието на френския скулптор, живописец и преподавател Андре Лот. Той е автор на няколко книги, посветени на изкуството, приятел на Пабло Пикасо и Жорж Брак. Влиянието на Лот върху творчеството на кипърския художник се оценява като сериозно и е широко коментирано от всичките му биографи и изследователи.

Доминиращият стил в Монпарнас по това време е кубизмът, който Сава възприема твърде лесно, тъй като вече използва подобни елементи в ранните си творби. Лот, от който той се учи, поставя акцент върху преобразуването на изображенията до основни геометрични фигури, където цветовата гама действа като свързващ елемент, обединяващ отделните форми в единно цяло. Един от множеството примери за голямото му влияние върху кипърския художник са две картини от 1955 година, наречени „Двойка“.

През юли 1957 година, минавайки през Лондон и Венеция, Сава се завръща за кратко в Кипър, където прави три самостоятелни изложби. В показаните картини отново ясно си личи влиянието на Андре Лот. В хотел „Ледра палас“ представя 29 творби – пейзажи, натюрморти и актове. Повечето от тях са рисувани в Кипър, изпълнени в стил кубизъм, което е особено подчертано в „Голота“ и „Къпещи се в Кирения“. В някои от показаните картини Сава слива строгите кубистични форми на Лот с колоритни и рисувални елементи от фовизма.

В Париж той продължава да работи в ателието на Лот, но пътува и на юг, където рисува пейзажи с гваш и масло. Пише, че е променил плановете си за завръщане в Кипър, поради политическите проблеми на острова и че престоят в провинцията е решение на финансовите му затруднения. Събитията в родината му го подтиква да нарисува пет платна с общото заглавие „Клането в Кионеле“. В тази картина се очертават новите тенденции в неговото творчество – силни цветове, експресионистичен рисунък, похвати от символизма, на ръба на абстрактното изкуство.

Отново в Кипър През лятото на 1959 година Сава се връща окончателно в Кипър, година преди обявяването на независимостта на страната. Тук той прави няколко поредни изложби, повечето творби в които принадлежат изцяло на абстракционизма. Показва и работи с нови материали и техники, като за първи път излага скулптурна фигура от тел – тази на Дон Кихот. Освен това излага маслени картини, акварели, някои скулптури от камък, и три колажа.

През май 1960 година, заедно с уелския художник Глен Хюз създава „Галерия Апофазис“. Това е първата независима професионална галерия в Кипър, която става център на културната дейност в Никозия. В нея се организират домакински и чуждестранни изложби и лекции, представят се пиеси, прожектират се филми. На следващата година Сава отваря механа под същото име, която отново става място за среща на дейците на изкуството и културата.

Междувременно, изкуство на Сава продължава да се развива бързо, а самият той е много продуктивен. Неговата изложба в „Апофазис“ през 1961, открита с висока оценка от Тилемахос Кантос, е повратна точка в творчеството му. Там излага 20 творби с гваш, две рисунки и 13 „Yfasmatografies“ (бъркотии) – термин, който той сам е измислил. Характерна особеност на Сава е постоянно експериментиране с нови материали, и в този контекст важна част от работата му са именно са тези „бъркотии“. Някои от творбите му продължават да бъдат изпълнени в стил кубизъм, а други, като „Смокини“, се приближават към наивизма и в тях прозира влиянието както на Матис, така и на кипърските традиции. На следващата година прави нова изложба под заглавието „Ню Йорк“, на която освен маслени платна и гваш излага и творби от зебло, пясък и гипс – „Гробът на поета“, „Зимен пейзаж“, „Градина в Никозия“, „Горещи дни“, „Атлет“.

През 1964 година участва в създаването на Кипърската камара по изящни изкуства Ε.ΚΑ.ΤΕ. Три години след това участва на търг в Ню Йорк с огромен „yfasmatografia“, като парите са предназначени за „Абатството на мира“ в малкото кипърско селце Белапаис край Кирения. Все повече се отдава на създаване на този тип произведения, някои от които въплъщават препратки към древността, понякога само в заглавията им, като например „Кавалджия“ и „Курос“.

През същата година прави изложба в хотел „Хилтън“ в Никозия, на която се очертават новите тенденции в неговата живопис. По-ранните експресионистични маниери дават път на геометрични фигури с плоски цветни повърхности. В някои от тях смътно се разпознават фигури, както при „Бистандер“ и „Сибил“, докато други представляват чисти геометрични форми с ясни цветове.

През 1967 година се жени за Кристин Уотърхаус, от която има едно дете. Χριστόφορος Σάββα 1924 – 1968

Последни години Спорадично Сава продължава да работи с тел, като прави скулптури, някои от които са висящи и напомнят кинетичните творби, а други са стоящи и намекват за връзка с мобилните произведения. Прави текстилни апликации и релефни творби, изработени от цимент, стъкло, огледала и тесери. Тесерите са малки блокчета или кубчета от различен материал и с различни цветове, чрез които се изработва цялостно изображение на мозайка. За разлика от леките форми на скулптурите от тел, тук доминират обемът и видът на материала. Някои от тези творбите носят закачливи заглавия като „Честният“, „Религиозният“, „Кралицата“ и други. Към края на живота картините му стават напълно абстрактни, обикновено геометрични. Такива работи като „Композиция с два кръга“ от 1967 показват подчертано внимание към цветовете и взаимодействието между определени цветни равнини.

В последната година от живота си Сава се увлича от нов тип творби, изпълнени с „иглен релеф“. Картините са до голяма степен геометрични, често са базирани на формата и цвета на основата, която обикновено е плоча от полистирен, наслоена с плат или кадифе с различни цветове. Работите са обогатени и активирани от игли, които създават линейни елементи и нови нива. Някои от тях са допълнени с копчета или парчета плат, а в други доминиращи са иглите. Този тип творби създават илюзията за движение, поради разнопосочното пречупване на светлината в неравната повърхност на произведението. В последната си самостоятелна изложба художникът включва 14 творби от този вид, от общо 53-те, които е създал.

Сава участва в 34-то биенале във Венеция през 1968 година, където представя 4 от иглените си релефи. След приключването му има намерение да пътува из Европа, но се чувства доста уморен, затова отлага пътуването си и се завръща при жена си в Англия, която очаква второто им дете. На 13 юли 1968 година в град Шефилд, само на 44-годишна възраст, Христофорос Сава умира при сърдечен пристъп.

Памет През 1988 година, по случай 20 години от смъртта на художника, Министерството на образованието и културата издава книгата „Животът и творчеството на Христофорос Сава“. Автори са писателят Костас Иконому и съпругата на Сава – Кристин.

Източници

Категория:Скулптори Категория:Кипърски художници