Катерина Сфорца (; * ок. 1463, Милано, Миланско херцогство; † 28 май 1509, Флоренция, Флорентинска република) е господарка на Имола и графиня на Форли, първо като съпруга на Джироламо Риарио, а след това – като регентка на първородния им син Отавиано Риарио.
Извънбрачна дъщеря (узаконена впоследствие) на херцог Галеацо Мария Сфорца – 5-и херцог на Милано и на любовницата му Лукреция Ландриани, Катерина израства в изискания двор на Милано. Тя се отличава от най-ранна възраст със смелите и безразсъдни действия, които предприема, за да защити своите титли и имоти, когато нейните държави участват в политическите борби.
В личния си живот се посвещава на различни дейности, сред които се отличават алхимичните експерименти, ловът и танците. Проявява се като внимателна и любяща възпитателка за многобройните си деца, от които само последното – известният кондотиер Джовани дале Банде Нере (роден Лудовико де Медичи) наследява силния ѝ характер. След героична съпротива тя е разгромена от Чезаре Борджия. Затворена е в Рим и след като си възвръща свободата, води затворен живот във Флоренция. В последните години от живота си доверява на един монах:
Произход Катерина е извънбрачна дъщеря на Галеацо Мария Сфорца (* 1444, † 1476), 5-и херцог на Милано, и на любовницата му Лукреция Ландриани (* ок. 1440). Нейни дядо и баба по бащина линия са миланския херцог Франческо I Сфорца и Бианка Мария Висконти, а по майчина са неизвестни. Тя има двама братя и една сестра:
Карло (* 1461, † 1483), граф на Маджента (1476), господар на Кастеджо, съпруг на Бианка Симонета Алесандро (* 1465, † 1523), господар на Франкавила (1487), временен губернатор на Краля на Неапол, съпруг на Барбара от графовете Балбиани ди Валкиавена Киара (* 1467, † 1531), съпруга на Пиетро II Дал Верме, 2-ри граф на Сангуинето и господар на Виджевано, и на на Фрегозино Фрегозо, граф на Нови, генуезки патриций.
Освен това има двама полубратя и две полусестри от брака на баща ѝ с Бона Савойска, двама полубратя от извънбрачната му връзка с Лучия Марлиани, както и един полубрат и една полусестра от брака на майка ѝ с Джан Пиеро Ландриани.
Биография Детство
Смята се, че Катерина живее в първите няколко години от живота си със семейството на родната си майка. Връзката между майка и дъщеря никога не прекъсва:Graziani, Venturelli, p. 10 Лукреция всъщност следва растежа на Катерина и винаги е близо до нея в решаващите моменти от живота ѝ, дори през последните ѝ години, прекарани във Флоренция.
Едва след като става херцог на Милано през 1466 г. след смъртта на баща си Франческо, Галеацо Мария Сфорца прехвърля в двора четирите си деца от Лукреция. Обществото от онези времена гледа на многото деца като на нещо позитивно, дори и да са извънбрачни, и те често са узаконявани, както е в случая и с Катерина и нейните братя.Brogi, с. 24 Те са поверени на баба им Бианка Мария Висконти и по-късно всички са осиновени от Бона Савойска, която се омъжва за него през 1468 г.Бракът е предложен от Бианка Мария Висконти на Лудвиг Савойски, баща на Бона, и с него се слага край на враждата между двете семейства. Всъщност Савоя имат претенции към управлението на Милано след смъртта на Филипо Мария Висконти, съпруг на Мария Савойска. (Brogi, p. 18 e p. 21)
В двора на Сфорца, посещаван от писатели и художници, където има атмосфера на голямо културна откритост, Катерина, Киара и братята им получават в съответствие с обичаите на времето същия вид хуманистичното образование, състоящ се от изучаване на латински език и от четене на класически произведения, присъстващи в големи количества в добре заредената херцогска библиотека.
Благодарение на баба си Бианка Мария Катерина полага основата на качества, които по-късно демонстрира, особено предразположеността си към управлението и боравенето с оръжия, със съзнанието, че принадлежи към род на славни воини. Тя помни дълго време голямата привързаност, която мащехата ѝ Бона проявява към децата на съпруга ѝ преди брака, потвърдена от кореспонденцията между нея и Катерина, след като последната напуска миланския двор.
Херцогското семейство пребивава както в Милано, така и в Павия и често отсяда в Галиате или в Кузаго, където Галеацо Мария се посвещава на лов и където най-вероятно самата Катерина се научава да ловува – страст, която я съпътства през целия ѝ живот.
Първи брак През 1473 г. Катерина се омъжва за Джироламо Риарио – син на Паоло Риарио и Бианка дела Ровере, сестра на папа Сикст IV. Тя замества 11-годишната си братовчедка Констанца Фолиани, която според някои исторически източнициGraziani, Venturelli, p. 21 е отхвърлена от младоженеца. Това е породено от искането на майката на момичето Габриела Гондзага бракът да бъде консумиран, само когато дъщеря ѝ стане пълнолетна (т.е. на 14 години), докато Катерина, въпреки че е само на 10 г., се съгласява с исканията на младоженеца. Според други източнициBrogi, с. 31 обаче бракът на Катерина и Джироламо е отпразнуван през 1473 г., но е консумиран едва след 13-ия рожден ден на булката, без да се добавят причините, поради които преговорите за брака на Констанца се провалят.
Сикст IV купува Синьория Имола,Имола е открадната от Сфорца от Тадео Манфреди, папски феодал, и сега е върната на Сикст IV с условието да бъде дадена на съпруга на Катерина и на техните наследници. Това е част от сватбената зестра на Катерина. (Brogi, p. 35) по-рано град Сфорца, от херцога на Милано Галеацо Мария Сфорца и го дава на Джироламо. През 1477 г. Катерина тържествено влиза в града. След това тя се присъединява към съпруга си в Рим, като преди това спира за седем дена в село Дерута. Джироламо Риарио, родом от Савона, живее в Рим вече няколко години в служба на чичо си папата.
Катерина ражда на Джироламо шест деца, между които Отавиано Риарио.
Първи престой в Рим
Рим в края на 15 век е град в преход между Средновековие и Ренесанс, който впоследствие става най-важният художествен център. Когато Катерина пристига там през май 1477 г., намира доста оживена културна среда. Докато Джироламо се занимава с политика, тя бързо навлиза в живота на римската аристокрация благодарение на своето непринудено и харесвано държание. Участва в танци, обеди и ловни партита, в които участват и художници, философи, поети и музиканти от всички краища на Европа. Тя, както казва кореспонденцията от този период, започва веднага да се чувства важна в новата си роля: възхищават ѝ се като една от най-красивите и елегантни жени и е обичливо хвалена от целия социален кръг, включително и от Папата.Graziani, Venturelli, p. 38 Скоро Катерина от девойка се превръща в търсен посредник между двора на Рим и този на Милано, както и други италиански тронове.След убийството на Галеацо Мария Сфорца през 1476 г. Лудовико Мария Сфорца, брат на Галеацо и известен като Мавърът, планира да получи регентството на Миланското херцогство от Бона Савойска, майка на новия херцог Джан Галеацо Мария Сфорца, на седем години. Херцогството през онези години е в ръцете на Чико Симонета, доверен съветник на Бона. Лудовико и брат му Сфорца Мария се опитват да го завладеят с оръжие, но Сфорца Мария умира (може би отровен) във Варезе Лигуре и Лудовико е принуден на заточение. На следващата година той се помирява с Бона и успява да осъди Симонета на смърт. През 1480 г. той принуждава Бона да напусне Милано и да отиде в замъка в Абиате (днес Абиатеграсо), и поема регентството от името на своя племенник.
След преждевременната смърт на брата на Джироламо – кардинал Пиетро Риарио Сикст IV запазва за ДжироламоBrogi, с. 33 водеща позиция в своята политика на експанзия, особено в ущърб на град Флоренция. Съпругът на Катерина увеличава мощта си ден след ден, а също и жестокостта към враговете си.Има много хроники, дошли до нас, в които Джироламо е обвиняван в заговор срещу семейство Медичи и за това, че безскруполно е хвърлил в затвора и осъдил на смърт членове на семейство Колона. (Graziani, Venturelli, p. 44) През 1480 г. папата, за да получи голям контрол над Романя, преостъпва на племенника си Синьория Форли, останала вакантна, в ущърб на семейство Орделафи. Новият господар се опитва да спечели популярност с политиката си на изграждане на обществени сгради и с премахването на няколко данъка.
Във Форли и Имола Триумфално влизане на сем. Риарио-Сфорца Пристигането на новите господари във Форли е предшествано от идването на тяхното имущество, което дефилира в продължение на осем дена на гърба на мулета, покрити със сребърни и златни платове, и с герб с розата на Риарио и със змията (или дракона) на Висконти, следвани от пълни със сандъци колесници. Градските комисари отиват да посрещнат Джироламо и Катерина, като ги спират в Лорето, и на 15 юли 1481 г. шествието стига на една миля от града. Там те са посрещнати под балдахин от облечени в бяло деца, размахващи маслинови клонки, и от млади представители на благородничеството в златни одежди. Когато стигат до Порта Котони, срещат епископ Алесандро Нумай и им са дадени ключовете на града. При влизането си в града ги посреща алегорична каруца, пълна с деца, представляващи Грациите, а на градския площад намират изкуствен жираф в естествен размер. Шествието преминава през триумфална арка с алегориите на Крепостта на справедливостта и на Умереността. След това то продължава до катедралата „Санта Кроче“, където Джироламо е взет на ръце и отнесен до църквата, където се декламира „Слава тебе, Господи“. Напускайки църквата, те се връщат на градския площад, където Катерина е отнесена на ръце до залите от група обикновени хора. Джироламо Риарио потвърждава вече обещаните облаги и добавя към тях премахването на данъка върху зърното. Следват почерпка с торти и захаросани бадеми, и танци. На следващия ден има рицарски турнир, в който участват римски благородници от свитата на Риарио, както и представяне на превземането на Отранто от турците през август 1480 г., в което участват 240 мъже.
На 12 август семейство Риарио-Сфорца влиза в Имола, след като е посрещнато от градските власти на брега на река Сантерно.
Дипломатическо пътуване до Венеция
На 2 септември 1481 г. сем. Риарио-Сфорца заминава за Венеция. Официалната причина е опитът за включване на Венецианската република във военните операции, насърчавани от папа Сикст IV срещу турците, превзели Отранто. Истинската мотивация на дипломатическата мисия вместо това е да я убедят да се съюзи с папата, за да прогони семейство Есте от Ферара, което да бъде включена в имотите на Риарио, като в замяна получи Реджо и Модена. Всъщност Ерколе I д’Есте, въпреки че официално е васал на Църквата, е от кондотиерите в службата на Медичите срещу папските войски и затова е отлъчен от църквата. В същото време херцогът на Ферара не е харесван от венецианците заради брака му с Елеонора Арагонска, който засилва отношенията му с Неаполското кралство, техен враг.
Шествието тръгва от Равена и след като минава през Киоджа, стига до Маламоко, където е посрещнато от дожа Джовани Мочениго на ладия със 115 венециански благородници, облечени пищно и украсени със скъпоценности. Както често правят, венецианците не пестят разходи и се отнасят с уважение към гостите си, без обаче да приемат предложението им. На следващата година Венецианската република се опитва да открадне Ферара от Есте, но не успява в опита си, макар че все пак успява да си осигури Ровиго и солниците в Полезине.
Неуспешен заговор на занаятчиите През октомври 1480 г. двама свещеници и двама роднини на кастелана на Форли (подкрепян от 60 въоръжени мъже) замислят заговор срещу сем. Риарио-Сфорца, за да получат контрол над крепостта Равалдино и да я предадат на сем. Орделафи. Джироламо и Катерина, макар и официално господари на града, все още не са го завладели и през онези месеци са в Рим. Планът се проваля, тъй като трети свещеник го издава на управителя на града, който информира Риарио. Двамата роднини на кастелана са обесени, а двамата свещеници са заточени в Марке и по-късно освободени.