Алфонсо I д’Есте (; * 21 юли 1476, Ферара; † 31 октомври 1534, пак там) от Дом Есте е от 1505 г. до смъртта си 3-ти херцог на Ферара, Модена и Реджо. Един от най-щедрите ренесансови меценати.
Произход Той е най-големият син и трето дете на Ерколе I д’Есте (*1431, † 1505) херцог на Ферара, Модена и Реджо, и на съпруга му Елеонора Арагонска (* 1450, † 1493). Негови дядо и баба по бащина линия са Николо III д’Есте, маркграф на Ферара, Модена и Реджо, и Ричарда да Салуцо, а по майчина – Фердинанд I, крал на Неапол, и Изабела дьо Клермон. Има четири братя и две сестри:
Изабела (* 1474; † 1539), маркграфиня на Мантуа като съпруга на Франческо II Гонзага и една от най-влиятелните личности на Ренесанса; укрепва връзките между родовете Есте и Гонзага. Беатриче (* 1475; † 1497), херцогиня на Милано и на Бари като съпруга на Лудовико Мария Сфорца „Мавъра“, значимо лице на италианската политика от края на XV век; укрепва връзките между Есте и Сфорца. Феранте (* 1477; † 1540), заговорничи срещу него за херцогството, затворен в замъка на Есте до смъртта си. Иполито I (* 1479; † 1520), кардинал, известен като „Кардиналът от Ферара“, могъща личност, известен покровител на някои писатели, сред които Лудовико Ариосто, който му посвещава „Бесният Орландо“. Сиджизмондо (* 1480, † 1524), придворен Алберто (* 1481, † 1482)
Има и двама полубратя и една полусестра от извънбрачни връзки на баща му, сред които Лукреция. господарка на Болоня като съпруга на Анибале II Бентивольо.
Биография
Ранни години Кръстен е на прадядо си Алфонсо V Арагонски, към когото баща му Ерколе изпитва голямо възхищение. Прекарва ранните си години в неговия двор.
Още на 24 април 1479 г., още ненавършил 3-годишна възраст, прави първото си официално яздене по ул. „Гранде“ във Ферара по случай Конния турнир на Свети Георги. На 24 април 1484 г., на 7-годишна възраст, язди за първи път въоръжен за битка във Ферара: в следващите дни започва да се запознава с военното дело благодарение на баща си. На 1 май следва баща си в Барко, където Ерколе подготвя почвата за враговете. Там малкият Алфонсо рискува да падне в дол, когато конят му минава през водата, но се спасява.Ugo Caleffini, Croniche (1471-1494), в Serie Monumenti, XVIII, Deputazione provinciale ferrarese di storia patria, с. 611.
Подобно на повечето принцове от Есте и други, той е запознат с физическтеи упражнения и важните роли от ранна възраст. По време на честите и продължителни отсъствия на баща си, зает с войната, Алфонсо заема неговото място в официалните церемонии.Bernardino Zambotti, Diario Ferrarese dall'anno 1476 sino al 1504, in Giuseppe Pardi (a cura di), Rerum italicarum scriptores, с. 64.
От младостта си никога не проявява естествена склонност към учение и литература, а се чувства по-привлечен от приложните изкуства. Научава се да работи с керамика на грънчарско колело, като често прави вази и чинии, които след това да използва на херцогската маса, но се интересува главно от обработката на бронз и неговото топене за производството на артилерийски оръдия.
Първи брак На 20 май 1477 г. баща му Ерколе I го обещава за жена на Анна Мария Сфорца, сестра на херцог Джан Галеацо Мария Сфорца, с ясното намерение да сключи политически съюз между двете семейства. Няколко години по-късно неговата сестра Беатриче също е обещана за жена на Сфорца: Лудовико „Мавъра“, чичото на Ана Мария и господар на Милано. И двете двойни сватби са насрочени за януари 1491 г., след което се празнуват с пет дни разлика: след като омъжва сестра си, на 23 януари Алфонсо се жени за Анна Мария в Милано, въпреки че консумацията на брака е отложена с няколко седмици в очакване на младоженците да се върна във Ферара.Julia Cartwright,
През следващите години Алфонсо се връща няколко пъти в Милано, за да посети сестра си Беатриче, с която е много близък, както през летния период, така и по случай ражданията й, понякога в компанията на баща си и съпругата си, а понякога сам.Bernardino Zambotti, Междувременно под просветеното ръководство на неговия баща Ерколе Ферара, Модена и Реджо имат забележителен културен разцветC.M.Goldoni, с.93.
Дипломатическа дейност
През ноември 1492 г. Алфонсо е назначен за посланик при папата от баща си и заминава за Рим, където остава по-малко от месец. По време на първото нахлуване на французите, докато брат му Феранте се бие на заплата при крал Шарл VIII, по волята на баща си Алфонсо вместо това остава да се бие в италианските редици, присъединявайки се към т. нар. Свещена лига, създадена специално за прогонване на нашествениците от полуострова.
На 31 март 1495 г., командващ гарнизон от петстотин войници, той е изпратен при своя зет и съюзник Лудовико Сфорца със задачата да му помогне във военни операции срещу французите. През юни същата година, след като Луи Орлеански окупира град Новара с войските си и заплашва да атакува Милано, Алфонсо е назначен за губернатор на Милано заедно със сестра си Беатриче.Bernardino Zambotti,
Именно в Милано той се разболява от на сифилисLuisa Giordano, Beatrice d'Este (1475-1497), което ще го измъчва няколко пъти през следващите години и в много сериозна форма между 1497 и 1498 г.; поради това заболяване той не успява да вземе участие в битката при Форново, по време на която ферарската армия, която е създал, е унищожена.
Междувременно през 1497 г. съпругата му Анна Мария умира при раждане заедно с дъщерята, която носи, и Ерколе I отново започва да мисли за нова сватба за бъдещия херцог на Есте, полезна за съюзите на дома.
През 1499 г., след като френският крал Луи XII влиза в Милано, Алфонсо придружава баща си, за да изрази почитта си към новия владетел на херцогството.
Втори брак След като остава вдовец, през 1501 г. Алфонсо е принуден от баща си да се ожени за скандалната Лукреция Борджия (бивша съпруга на Джовани Сфорца и вдовица на Алфонсо ди Бишелие), която вече е преминала през ръцете на много съпрузи и любовници. Тъй като е незаконна дъщеря на папа Александър VI, бракът би осигурил Херцогство Ферара – феодално владение на Папската държава за семейство Есте.Bernardino Zambotti, Diario Ferrarese dall'anno 1476 sino al 1504, in Giuseppe Pardi (a cura di), Rerum italicarum scriptores, с. XXIV (Prefazione del curatore). Въпреки първоначалните откази, дължащи се именно на лошата слава на булката, Алфонсо най-накрая се подчинява на заповедите на баща си. Bernardino Zambotti, Diario Ferrarese dall'anno 1476 sino al 1504, in Giuseppe Pardi (a cura di), Rerum italicarum scriptores, с. 308, бел. 2.
Херцог на Ферара През 1505 г., след смъртта на баща си, Алфонсо наследява херцогствата и семейния трон, управлявайки ги през един от най-нестабилните периоди в италианската история. Предимствата, получени от брака с дъщерята на папата, вече са изчезнали със смъртта на Александър VI през 1503 г., и политиката на другите национални държави и европейските сили се фокусира върху основната борба между Франция и Испания. Той винаги има брат си Иполито до себе си, който дори в деня на официалното му встъпване в длъжност на 25 януари 1505 г. язди до него по улиците на Ферара. Алфонсо също има значителни проблеми със семейството си и на следващата година той трябва да потуши заговора на братята Феранте и Джулио, които се стремят към властта над Херцогство Ферара. И двамата са победени и затворени в подземията на замъка на Есте. Феранте умира, докато все още е затворник, след 34 години в затвора, през 1540 г. Джулио е освободен едва през 1559 г. от Алфонсо II д'Есте.
През 1508 г. участва в Камбрийската лига срещу Венеция като гонфалониер на Църквата, изтръгвайки контрола над Есте и Ровиго от венецианците.
След Камбрийския мир През 1510 г. той отказва да се присъедини към мира, сключен между папството и Венеция, защото противоречи на интересите на Ферара, така че е отлъчен от църквата и обявен за изгубил властта си над херцогството Есте. Той се съюзи с Франция във войната на Свещената лига и също се оказа в конфликт с испанските войски. В началото на 1512 г. той е ранен при отбраната на Ченто и Пиеве ди Ченто, които успява да превземе едва с френска помощ на следващата годинаGraziano Gruppioni, LA NOSTRA STORIA Storie di storia ferrarese, in Documenti per la storia di Ferrara 2, Ferrara, 2G Editrice, 2010, с. 13. Той участва в битката при Равена на 11 април 1512 г. и по този повод неговата артилерия отново демонстрира своята ефективност, позволявайки на французите да разгромят папската армия. Така той получи отмяната на отлъчването, но все още не и възстановяването на териториите, които му бяха отнети. През 1513 г., през месец март, той отива в Рим, за да участва в церемонията по коронясването на Джовани де Медичи на папския престол на папа Лъв X.Graziano Gruppioni, LA NOSTRA STORIA Storie di storia ferrarese, in Documenti per la storia di Ferrara 2, Ferrara, 2G Editrice, 2010, с. 46
Междувременно през 1518 г. херцогът отива във Франция при Франсоа I, за да получи подкрепа от папата в искането си за връщане на Модена, след като не е получил удовлетворение след смъртта на папа Лъв X. През ноември 1526 г., за да отслаби папата, който е силно враждебен към него, той дава някои артилерийски оръдия от своите леярни на ландскнехтите, по-специално различни фалконетиLuciano Chiappini, Gli Estensi, Varese, 1988, с.240. Едно от тези оръжия удря фатално Джовани дале Банде Нере по време на битката при Говерноло. Впоследствие германските войски имат зелена светлина и разграбват Рим през май 1527 г. Към края на управлението му, през 1530 г., императорско решение от Карл V му връща Модена въпреки твърдата опозиция на папа Климент VII, а с Модена и потвърждаването на властта на Есте над Реджо и Рубиера. Единственото изисквано възнаграждение е плащането в папската каса на сумата от 100 хил. златни дуката.
Алфонсо I, отново по политически причини, е отлъчен от цели трима папи: Юлий II, Лъв X и Климент VII.
По време на Италианските войни Алфонсо съхранява властта си благодарение на гъвкавата си политика и укрепените стени на Ферара. Той влиза в Камбрийската лига (1508) против Венеция и остава съюзник на Луи XII даже след като, папа Юлий II сключва мир с морската република. Поканен е в новата коалиция на Ватикана и Венеция против французите, но той отказва. Крал Луи го взема под свое покровителство, макар да е папски васал „де юре“.
Артилерийски херцог
На 22 декември 1509 г. Алфонсо е главният герой на известно военно събитие – битката при Полезела, в която оръдията на Херцогство Ферара (под прякото ръководство на Алфонсо) побеждават венецианска флота, която е плавала нагоре по река По, за да достигне до Ферара.Fabio Romanoni, La guerra d’acqua dolce. Navi e conflitti medievali nell’Italia settentrionale, Bologna, Clueb, 2023, с. 105-106 Ферарците изчакват предвидливото наводнение на По, за да вдигнат корабите до линията на стрелбата на оръдията, след което заповядват огън, унищожавайки голяма част от флота. Морското поражение на Венецианската република от сухопътна армия прави голямо впечатление на съвременниците. След това Алфонсо I влиза в историята като Артилерийският херцогFrancesco Locatelli, La fabbrica ducale estense delle artiglierie (da Leonello ad Alfonso II d'Este), Adriano Tassi (collaborazione e revisione), N 672 di serie numerata da 1 a 1000, opera realizzata con il contributo della Unione degli Industriali della Provincia di Ferrara, Bologna, Editrice Cappelli, 1985, с. 35, като опитен артилерийски техник, металургGli Este a Ferrara: una corte nel Rinascimento Jadranka Bentini Silvana, 2004 - с. 177 и леяр на оръдия. Неговата артилерия постига широка слава в Европа, до такава степен че му се прирписва изобретяването на гранатата. Той също така изобретява система за производство на барут. Той също е експерт по укрепления, а стените на Ферара, смятани за едни от най-безопасните и най-модерните в Европа, са прославяни от Лудовико Ариосто, Микеланджело и Франсоа Рабле.