Епирското царство (), както още историографски Епиро-тесалийското царство или Тесало-епирско царство е средновековно царство на обявилия се за „цар на сърби и гърци“ Симеон Урош Палеолог в периода 1355–1371 г. Разпада се в резултат от Чирменската битка. Обхваща Епирското деспотство, Тесалийското деспотство и средновековните албански владения.
Наименование
Царството на оспорилия властта на Стефан Урош V – Симеон Синиша, се простира в Южна Македония, Епир и Тесалия, т.е. в най-южните предели от Душановото царство. Това е основно Епир, Тесалия, Арбан, както и части от Южна Македония.
В Костур през 1355 г. Симеон Синиша се провъзгласява за цар на сърби и гърци. След чирменската битка, царството присъединява и териториите на Валона, Канина и Белград в днешна южна Албания, принадлежали на Иван Комнин, както и областта Арбанон.
През 1373 г. Йован Урош по неясни причини абдикира и се замонашава на Метеора, предавайки властта в Тесалия в полза на своя царски роднина Алексий Ангел Филантропин. В крайна сметка семейството на Филантропините установява властта си над Тесалия, но никой от владелите областта не се титулова повече "цар".
Царе Династия Неманич Палеолог Симеон Синиша (1359–1371) Йован Урош (1371–1373) Тома II Комнин Прелюбович (1373–1384) Мария Ангелина Дукина Палеологина (1384–1385)
Династия Бунделмонти Исав де Бунделмонти (1385–1411) Джорджо де Бунделмонти (1411)
Династия Токо Карло I Токо (1411–1429) Карло II Токо (1429–1448), падането на Янина (1430 г.) Леонардо III Токо (1448–1479), падането на Арта (1449 г.) и Ангелокастро (1460 г.)
Бележки
Категория:Средновековен Епир Категория:Средновековна Тесалия Категория:Средновековни албански владения Категория:Сръбско царство Категория:Велика Влахия Категория:Основани в Европа през 1355 година Категория:1350-те в Европа Категория:1360-те в Европа Категория:1370-те в Европа