Петър (Петре) Огненов или Огнянов () е български общественик от Българското възраждане в Македония.
Биография Роден е в югозападния македонски град Охрид. Родът му произхожда от огняра на Джеладин бег в края на XVIII век. Огненов е сред лидерите на кюркчийския еснаф и на Охридската българска община и българската църковна и просветна борба в града. Огненов изхарчва голямо състояние в опит да задържи манастира „Свети Наум“ в български ръце. След като Огненов плаща огромен подкуп на турските власти става епитроп на манастира заедно с охридчанина поп Стефан, който се задължава частично да му върне парите. След схизмата обаче поп Стефан и игуменът на манастира се отмятат и се връщат към Патриаршията, като същевременно така отхвърлят и задълженията си към Петър Огненов. Огненов задържа Охридската кондика, публикувана по-късно от Иван Снегаров. Огненов се опитва чрез съда да възстанови правата си, но безуспешно.
Григор Пърличев пише в „Автобиографията“ си:
Тъй като Огненов е бездетен, осиновява няколко роднински деца. Негов осиновен син е видният български революционер и просветен деец Лев Огненов, а негов внук – видният журналист Петър Карчев.
Съпругата на Петър Огненов Анастасия (Ташка) Огненова е също активна участничка във възрожденските борби в Охрид. Тя оглавява превземането от жени на църквата „Света Богородица Перивлепта“, в която служи владиката Мелетий Преспански и Охридски. По време на първото сръбско управление в Охрид (1913 – 1915) Ташка Огненова укрива в дома си митрата на охридските архиепископи, предадена по време на Първата световна война на българските военни власти и отнесена в София.
Родословие
Бележки
Категория:Родени в Охрид Категория:Български общественици от Македония Категория:Български възрожденци Категория:Членове на Охридската българска община