Международната космическа станция (МКС) (, ISS, ; ) е съвместен проект на пет космически агенции:
Националното управление на САЩ по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, (НАСА); Федералната космическа агенция на Русия (ФКА); Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA); Канадската космическа агенция (CSA/ASC); Европейската космическа агенция (ЕКА).10 от нейните членове участват; Австрия, Финландия, Ирландия, Португалия, а Великобритания избра да не участва в проекта; Гърция и Люксембург се присъединяват към ЕКА по-късно.
Бразилската космическа агенция (AEB) участва чрез отделно споразумение с НАСА. Италианската космическа агенция, която е част от ЕКА, също участва чрез отделни споразумения и извършва разнообразна дейност, която обаче е отделна от работата, свършена от ЕКА по МКС (Италия членува и в ЕКА). Китай изявява голям интерес към проекта, особено ако има възможност да работи с ФКА. Страната обаче няма участие, а вместо това строи собствена станция – Тиегун.
Изграждането на МКС започва през 1998 г. Станцията е на ниска околоземна орбита и може да бъде видяна от Земята с невъоръжено око. Височината ѝ варира от 319,6 km до 346,9 km над повърхността на планетата. Станцията се движи със средна скорост около 27 743,8 km/h, извършвайки 15,7 орбити на ден. Първият компонент на станцията е на орбита от 20 ноември 1998 година или от години, а първият екипаж пристига на 2 ноември 2000 година, като към днешна дата станцията е постоянно обитавана вече над години, което е рекорд.
МКС е завършена към края на 2011 година с изключение на руския сегмент и се очаква да функционира поне до 2020 година. Към днешна дата тя е най-голямото съоръжение в Космоса, което е било изграждано. Когато бъде завършена, станцията ще има големината на игрище и ще тежи 455 тона. Невъзможно е МКС да бъде изградена на Земята и тогава да бъде изстреляна. Няма ракета, достатъчно голяма и достатъчно мощна, която да издигне такова съоръжение в Космоса. Затова МКС се изгражда в Космоса, като се изстрелват модул след модул.
Станцията е обслужвана основно от руските космически кораби „Союз“ и „Прогрес“ и от американската космическа совалка. На 9 март 2008 г. ЕКА изстрелва с ракета носител „Ариана 5“ първия автономен товарен кораб, наречен „Жул Верн ATV“ с товар над 8000 kg. Корабът се скачва успешно със станцията. На 10 септември 2009 година прави дебют и японският непилотиран Товарен кораб H-II. Оттогава европейските и японските снабдителни кораби извършват полети средно по веднъж годишно. След отстраняването на американската космическата совалка през 2011 година, в продължение на 9 години само руски космически кораби извършват пилотирани полети до МКС. От ноември 2020 година обаче пилотираният космически кораб „Crew Dragon“ на щатската корпорация „Спейс Екс“ също започва да превозва астронавти до МКС.
През декември 2021 г. американската администрация решава да удължи до 2030 г. разрешението за експлоатация на станцията. Според НАСА, МКС може би ще бъде изведена от орбита и потопена в Тихия океан през януари 2031 г.
Официалният език на борда на МКС е английският език. МКС е най-скъпоструващият обект, построен от човечеството – около 150 млрд. щ.д. към 2010 г.
От септември 2022 г. ръководител на МКС е италианката Саманта Кристофорети.Италианка става първата европейка командир на МКС
Общи сведения Космическата станция лети в орбита около Земята на височина от приблизително 360 km – вид орбита, обикновено определяна като ниска околоземна орбита. (Височината варира в рамките на няколко километра във времето, поради атмосферното съпротивление и корекциите на орбитата. Станцията губи средно по 100 метра от височината си на ден, което се коригира периодично.) Една пълна обиколка около Земята МКС прави за около 92 минути. От извеждането в орбита до станцията е направила пълни обиколки.
Всъщност МКС представлява обединение на планирани преди това независими космически станции, основно руската „Мир 2“ (наследник на космическа станция „Мир“), Космическата станция „Фрийдъм“ на САЩ и планираният европейски „Кълъмбъс“, целящи осигуряване на постоянно човешко присъствие в Космоса.
Станцията е обитавана от 2 ноември 2000 г. насам от най-малко двучленен екипаж (при смяната на стар с нов астронавтите на борда са много повече).
Станцията се обслужва главно от космическата совалка и руските космически кораби „Союз“ и „Прогрес“. Тя е още в процес на изграждане, но там вече се извършват някои експерименти. Станцията има капацитет за екипаж от шест души. Първоначално екипажът на станцията се състои от трима души, но след инцидента с „Колумбия“ и временното прекратяване полетите на совалките, екипажът е от двама астронавти. С възстановяването на полетите на совалката и разширяването на станцията, екипажите стават шестчленни. Дотогава всички членове на постоянния екипаж са от американската, руската, европейската и японската космически програми. Освен тях, МКС е била посетена от много други астронавти, част от които от други страни, както и от петима космически туристи.
Името „Международна космическа станция“ представлява компромис, сложил край на споровете за подходящо име на станцията. Първоначално предложеното име „Космическа станция Алфа“ е отхвърлено от Русия, понеже то би намеквало, че станцията ще бъде нещо съвършено ново, като се има предвид, че Съветският съюз вече е използвал осем орбитални станции преди извеждането на МКС в орбита (вижте Космическа станция). Руското предложение станцията да се нарече „Атлант“ от своя страна е отхвърлено от Съединените щати, поради опасения в сходство с „Атлантида“, името на легендарния континент потънал в океана. Използването на „Атлант“ също би причинило объркване с американската совалка „Атлантис“.
Конструкция на станцията Представената по-долу схема изобразява основните компоненти на станцията. Сините зони представляват херметизирани секции, където екипажът може да се движи свободно без скафандър. Суперструктурата на станцията е обозначено в червено. Други нехерметизирани компоненти са оцветени в жълто. „Юнити“ и „Дестини“ в реалност са свързани директно, но на диаграмата са показани отделно с цел нагледност.
Изграждането на МКС За завършването на МКС ще са необходими над 50 монтажни и обслужващи полета, от които с космическата совалка. Освен монтажните и обслужващите полети, ще бъдат необходими още около 30 полета на Прогрес за материално-техническото обезпечаване на строителния процес. След завършването си МКС ще има херметизиран обем от 1200 кубически метра, маса от 419 000 килограма, 110 киловата полезна мощност, фермова конструкция, дълга 108,4 метра, модули, дълги 74 метра и постоянен 6-членен екипаж.
Ред на сглобяване на главните компоненти на МКС
В конфигурацията си от март 2011 година масата на станцията е 375 727 кг при планирани 400 000 кг за крайната конфигурация, като наличното място за обитаване от екипажа е 907 кубически метра. Размерите ѝ от най-крайните точки са: 109 метра широчина, 51 метра дължина и 20 метра височина. Извършените операции включват 35 полета на американската Космическа совалка и 25 руски пилотирани полета. Към март 2011 изграждането включва 155 излизания в открития космос. Общото време прекарано в открития космос около станцията е 973 часа и 53 минути.
На 1 декември 1987 г. НАСА обявява имената на четири щатски компании, с които са сключени договори за участие в изграждането на американските части на Космическата станция: Боинг Аероспейс, Астро-космическото поделение на Дженеръл Електрик, Макдонъл Дъглас, и Ракетното поделение на Рокуел.
Първият модул е изведен в орбита през 1998 година. Впоследствие са добавени още два, преди да бъде изпратен първият екипаж, който пристига на станцията на 2 ноември 2000 година и се състои от американския астронавт Уилям Шепърд и двама руски космонавти – Юрий Гидзенко и Сергей Крикальов. Те решават да нарекат станцията Космическата станция „Алфа“, но това име остава използвано само до края на тяхната мисия.
Международната станция има нелека история. Първоначално замисляна като „Космическа станция „Фрийдъм“ на НАСА и популяризирана от президента Рейгън, тя е определена като твърде скъпа. След края на Студената война е възобновена отново като съвместен проект между НАСА и руския Роскосмос. Реално тя е още по-скъпа, отколкото са първоначалните очаквания на НАСА, а изграждането ѝ е доста изостанало от планираното.
Херметизирани модули Когато бъде завършена станцията ще се състои от шестнадесет модула с общ обем над 1000 кубични метра. Това включва лаборатории, отсеци за скачване, шлюзови камери, възли и помещения за живеене. Петнадесет от тези компоненти са вече в орбита, като остават още два компонента да бъдат изстреляни. Всеки от тези модули е бил или ще бъде изстрелян от Космическа совалка, ракета-носител „Протон“ или ракета-носител „Союз“.
+Изстреляни херметизирани модули Модул Оригинално название Държава производител Държава собственик Размери (м) Маса (кг) Функционалност Заря Функционально-грузовой блок Русия САЩ 12,6 х 4,1 19 323 Функционален товарен блок Юнити Unity Module САЩ САЩ 5,5 х 4,6 11 612 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията Звезда Звезда Русия Русия 29,7 х 13,1 19 051 Обслужващ модул Дестини Destiny Laboratory Module САЩ САЩ 8,5 х 4,3 14 515 Лаборатория Съвместна шлюзова камера Куест Quest airlock САЩ САЩ 5,5 х 4 6064 Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника Отсек за скачване Пирс Стыковочный отсек Пирс Русия Русия 4,9 х 2,25 3676 Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника, както и пристанище за корабите Союз и Прогрес. Хармъни Harmony Италия САЩ 7,2 х 4,4 14 288 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията Кълъмбъс Columbus Италия (с участие на останалите страни от ЕКА) ЕКА/ САЩ 6,871 х 4,487 12 800 Лаборатория Японски Експериментален Модул – товарен херметизиран сегмент Kibo Japanese Experiment Logistics Module – Pressurized Section (ELM-PS) Япония Япония 3,9 х 4,4 4200 Модул-склад Японски Експериментален Модул – херметизирана секция Kibo Japanese Experiment Module Pressurized Module (JEM-PM)Japanese Remote Manipulator System (JEM RMS) Япония Япония/ САЩ 11,2 х 4,4 15 900 Лаборатория и роботизирана ръка Поиск По̀иск Русия Русия 4,049 х 2,55 3670 Шлюз за излизане в космоса на астронавти и склад за съответната техника, както и пристанище за корабите Союз и Прогрес. Транквилити Tranquility Италия САЩ 6,706 х 4,480 15 500 Отсек за скачване Купола Cupola Италия САЩ 1,5 х 2,95 1880 Играе ролята на възел между няколко други модула и съхранява някои основни подсистеми на станцията Рассвет Рассве́т Русия Русия 6 х 2,35 5075 Играе ролята на пристанище за корабите Союз и Прогрес. Леонардо (Перманентен многофункционален модул) Permanent Multipurpose Module Италия САЩ 6,4 x 4,6 9896 Използва се за складиране на материали. Създаден е чрез модифициране на МТМ Леонардо Наука Нау́ка Русия Русия 13 х 4,11 20 300 Научна лаборатория Възлов модул Узловой Модуль Русия Русия 4000 Отсек за скачване BEAM Bigelow Expandable Activity Module САЩ САЩ 4 х 3,2 1360 Експериментален надуваем модул
Отменени модули Няколко модула, които са били планирани за станцията са отказани с развитието на програмата, поради недостиг в бюджета, поради това, че са станали ненужни или след преразглеждането на плановете за конструкцията след трагичния инцидент с „Колумбия“ през 2003 г. Отменените модули включват:
Американският Центрофужен модул (Centrifuge Accommodations Module) предвиден за експерименти с различни нива на изкуствено създадена и поддържана гравитация. Американският Жилищен модул (Habitation Module), който е щял да служи като жилищно помещение за екипажа. Спалните помещения сега са разпръснати в станцията.