Константин Антонов Антонов е български военен деец, полковник, командир на 18-и пехотен етърски полк в навечерието на Балканската война (1912 – 1913).
Биография Константин Антонов е роден е на 21 ноември 1864 г. в Плевен, Османска империя. На военна служба постъпва на 5 септември 1883 година, а през 1885 година завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик.
Служи като командир на рота от 16-и пехотен ловчански полк, помощник-командир на 20-и пехотен добруджански полк и началник на 16-о полково военно окръжие. На 9 септември е назначен за командир на 18-и пехотен етърски полк, на която длъжност е до 10 октомври.
На 1 април 1914 година е произведен в чин полковник, а по време на мобилизацията за Първата световна война през 1915 година е на разположение на щаба на действащата армия. Командва 4-ти етапен полк. На 7 септември 1915 година е уволнен от служба.
Военни звания Подпоручик (30 август 1885) Поручик (1887) Капитан (1890) Майор (2 май 1902) Подполковник (18 май 1906) Полковник (1 март 1914)
Награди Народен орден „За заслуга“ (1889) Княжески орден „Св. Александър“ V ст. (1893) Знак „За 10 години отлична служба“ (1896) Знак „За 20 години отлична служба“ (1906) Народен орден „За военна заслуга“ IV ст. (1909) Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1910)
Източници Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“
Категория:Български полковници Категория:Носители на орден „Св. Александър“ V степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Родени в Плевен