Хебър (Пазарджик) е български футболен отбор, който е създаден на 31 май 1959 г. след обединението на „Бенковски“ и „Левски“. Счита се за продължител на създадения на 31 май 1918 г. отбор на „Ботев“ и последователно носи имената: Ботев (от 1918 г.), Спартак (от 1945 г.), Чавдар (от 1947 г.), Спартак (от 1948 г.), Динамо (от 1949 г.), Левски (от 1957 г.), Ботев (от 1959 г.), Марица (от 1970 г.), Бенковски (от 1973 г.), Хебър (от 1979 г.), Хебър 1920 (от 1999 г.), Хебър (от 2001 г.), Хебър 1918 (от 2016 г.).

Играе срещите си на стадион „Георги Бенковски“ (13 128 места).

„Хебър“ има седем участия в А група (1989/90 – 14 място, 1991/92 – 16 място, 2000/01 – 9 място, 2022/23 — 13 място, 2023/24 – 13 място и 2024/2025 – 16 място). Отборът е четвъртфиналист за Купата на България през 1974, 1989 и 2005 г., като и полуфиналист през 2024 г. Двукратен полуфиналист в държавното първенство през 1926 – 3 място и 1935 г. – 4 място (като „Ботев“). Клубът има 34 сезона в Б група.

История Началото

Първите прояви на футболната игра в Пазарджик се свързват с името на учителя Димитър Цонев, но най-съществен принос за популяризирането на футбола в Пазарджик е Георги Сербезов, завършил френския колеж в Цариград.

Като учител в родния си град Татар Пазарджик, той още от 1916 г. провежда занимания по футбол на игрището на военното поделение, наречено „Лагера“ (сега „Зоната на Здравето“ при плувните басейни) на южния бряг на река Марица и на поляните и главната алея на Острова. Инженер Лазар Василев, студент по това време в Прага, донася първата футболна топка в града. По същото време топка донася и Георги Коларов. Първо любителите на играта използват парцалена топка, заменена по-късно от гумена. Привържениците на футбола бързо се увеличават главно сред учащата младеж и на 31 май 1918 г. група ученици (10 души) от местната гимназия, ръководени от Георги Сербезов, поставят основите на първия футболен клуб „Христо Ботев“, преименуван впоследствие на Ученическо-спортно туристическо дружество „Христо Ботев“. Това е официалната дата на първия футболен клуб в Татар Пазарджик. Уставът на клуба е утвърден от Министерството на просветата със заповед № 8355 от 16 април 1920 г. Събранията на клуба са провеждани в Хаджипоповата къща-на Хаджи поп Тилев. Това е била голяма къща на два етажа, превърната по-късно в училище. Скоро в дружеството се записват и цивилни граждани. За негов първи ръководител е избран Георги Сербезов, както пише в издадения през 1925 г. от Димитър Бараклийски първи официален бюлетин на клуба: „Татар Пазарджишки Спортен клубъ „Христо Ботевъ“ 1918“.

Там се вижда и клубната значка във форма на сърце, оцветена в червено и бяло с буквата Б в средата. Футболистите играят с екип: червени фланелки, бели гащета и черни чорапи. Първите срещи са играни с местни ученици или махленски сформирани отбори. Това е така и заради войната, приключила с Ньойския мирен договор. Първата официална среща на „Ботев“ (Пазарджик) е с отбора на „Левски“ (Пловдив) на 25 май 1919 г.

На 26 април 1921 г. общото събрание на дружеството „Христо Ботев“ променя названието на Спортен клуб „Христо Ботев“. Основно преработеният му и допълнен устав е утвърден на 11 юни 1921 г. от Министерството на вътрешните работи и народното здраве със заповед № 1603. Спортен клуб „Христо Ботев“ е развивал следните видове спортове: футбол (представителен отбор, втори отбор, юношески отбор), волейбол, баскетбол и ски.

Още през 1918 г. Околийският съвет отрежда за игрище на клуба това на десния бряг на река Марица в местността „Лагера“, на мястото, където е днес „Зоната на здравето“. Още от създаването на „Ботев“ той е покровителстван от околийските или общинските власти. Управата на СК „Ботев“, подпомогната от Общината, хвърля много сили – предимно с лично участие, за направата на второто си основно игрище, използвано до 1956 г. Това става през 1928 г., след буря, повалила много дървета на Острова. През 1934 г. същото се залесява със средства на Общината. През същата година (1929 г.) е монтирано и нощно осветление, но вечер са играни само приятелски мачове. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка, използвана за вечерни балове. СК „Ботев“ е бил организатор на специален маскараден бал, т.нар. „Бал-маске“, провеждан всяка година в салоните на читалище „Виделина“. Богатата художествена и танцувална програма е привличала елита на града и много гости. Известни са били и специалните танцувални курсове, които спортният клуб е уреждал в салона на кино „Одеон“. Не са били редки случаите на благотворителни прояви на клуба.

Федеративни клубове Освен представителния отбор на града „Ботев“, в трите големи квартала се създават силни федеративни клубове, които участват в градското първенство. Най-популярни и най-дълго съществували са 3 клуба: „Левски“, „Бенковски“ и „Славия“.

В края на 1919 г. в българския квартал „Вароша“ (варош от унгарски значи град) е основан втори клуб в града: „Васил Левски“. Едни от съоснователите на Левски са: Васил Василев-Циката, Иван Лесата, Илия Йовчев и Панчо Терзийски. Първият тим на СК „Левски“ просъществува кратко време и се възобновява през 1920 г. Това е клубът на Южен Пазарджик. Играят изцяло в сини екипи. През 1926 г. се обединява с Ботев, а през 1928 г. се възстановява под името „Левски 28“.

През пролетта на 1921 г. на 15 март в квартал Чиксалън – Костадиновския квартал е основан трети пазарджишки тим: „Георги Бенковски“. Още неукрепнал като клуб, той изживява период на пасивност от 25 декември 1922 г. до 10 май 1923 г. Подновен е на 11 юни 1923 г. с устав, утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 3 декември 1924 г. Спортният клуб „Георги Бенковски“ се основава към читалище „Свети Константин“. В първия тим на Бенковски играят: Георги Николчев, Венко Гиздов, Петър Кузев, Никола Ангелов, Борис Велев-Елката, Асен Генов, Христо Спасов-Пищола, Атанас Итов-Чиряша. По-късно членове на клуба стават: Михаил Минков, Димо Димов (преминал по-късно в „Левски“), Борис Делчев, Жан Паунчев, Никола Терзийски, Стоян Велчев и др. Това е клубът от северозападен Пазарджик. Играят в жълто и черно. Клубът спира съществуването си от 1927 г. до 15 август 1930 г., когато отново е възобновен. На 2 юни 1945 г. се обединява със „Славия“ под името „Септемврий“.

През 1922 г. в Петковския квартал (Ени махала) до църквата „Света Петка“ се създава СК „Звезда“, с председател Любен Хаджикръстев. Същата година клубът е бил разтурен, но е възстановен през 1923 г. с ново име „Славия“, но със същия председател. Игрището на „Славия“ се е намирало в близост до днешния жилищен комплекс Марица. Играят изцяло в бяло. Това е клубът на източен Пазарджик. Състезава се до 1926 г., когато на 21 ноември се обединява с „Тракиец“ под името „Тракийска слава“. Възобновен като „Славия“ на 15 август 1930 г. Отново спира съществуването си през 1933 г. Възобновен на 2 юни 1945 г., когато играе два мача и на 8 юни същата година се обединява с „Бенковски“ под името „Септемврий“.

Други федеративни клубове са били: „Тракиец“, „Бар Кохба“, „Победа“, „Тича“, „Раковски“, „Тракийска слава“ и „Хоментмен“.

Махленски клубове Наред с тези по-големи клубове в почти всички махали на града възникват футболни тимове, чието съществуване в по-малка или в по-голяма степен е епизодично. Създават се: „Стрела“ – в махалата около Островското училище, „Херкулес“ – махалата около Старата баня, „Тича“ – около протестантската черква, „Борислав“ – край училището „Отец Паисий“, „Тракиец“ (основан 1925 г.) – около мандрите, „Боримечка“ – около парка на Чиксалън, „Лъв“ – в Маджирската махала на Чиксалън, „Панайот Хитов“ – около пазарището, еврейският футболен тим „Бар Кохба“ (основан от заможните евреи през 1923 г. и спира съществуването си през 1926 г.), арменският футболен тим „Хоментмен“ (съкращение от Арменско физкултурно дружество, основано през 1924 и просъществувало до началото на 1929 г.) и още „Аспарух“, „Атлетик“, „Юноша“ (преименуван на „Победа“), „Свобода“, „Просвета“, „Самсон“, „Марица“, „Раковски“, „Гълъб“ (основан от Никола Христов Марков заради обичта му към гълъбите), „Дунав“ – до Острова при днешната улица Дунав, „Д. Гощанов“ – към местното македонско дружество и „Гръм“ – на улица „Ованес Соваджиян“.

Махленските клубове са играли мачове помежду си и са давали играчи за федеративните клубове (главно за „Ботев“ и „Бенковски“). Някои от тях играят и приятелски срещи с 4-те големи клуба в града и са участвали в градското първенство. В Татар Пазарджик по това време има четири големи квартала и над 30 махали. Клубовете, които са ни известни, са над 20. Възможно е да има и такива, които са съществували съвсем кратко и имената им не са споменати никъде.

Градско първенство 1921 – 1941 г. През 1921 г. се организират и първите мачове за градско футболно първенство. Включват се федеративните регистрирани спортни клубове. Две години по-късно отборите от Татар Пазарджик са включени в Южно Българската спортна лига към Пловдивска област. Според наредбите на младата ни тогава Българска Национална Спортна Федерация (БНСФ) са налице условия за създаване на регионална спортна администрация. На 8 януари 1925 г. в салона на читалище „Виделина“ се е състоял учредителен конгрес на Татарпазарджишкия спортен съюз, в който влизат всички спортни клубове от града и тези от Белово, Козарско, Перущица, Брестовица и Пещера. За първи председател е избран ботевистът Димитър Гарванов. През футболната 1925 г. СК „Ботев“ за първи път спечелва първенството на Пловдивска Спортна област. През същата година се утвърждава правилото преди мач на мъжете да играят юношите на федеративните клубове.

Забележителни успехи СК „Ботев“ – Пазарджик постига от 1926 г., когато за председател на клуба е избран майор Ангел Ангелов, за подпредседател – Тодор Каменски и секретар – Владимир Попов – гл. редактор на в. „Лъча“. Списъкът на футболните дейци, допринесли за успехите на клуба, може да бъде продължен с още много имена. Зареждат се интересни мачове между градските отбори за първенството на града. По един колоритен начин – изстрелване на ракета от остров „Свобода“, се е съобщавало на гражданите, че футболният мач започва. От 11 април 1926 г. започва да излиза и списанието на клуба: "Известия на Спортен клуб „Христо Ботев“. Именно през тази година на 16 юли СК „Ботев“ и СК „Левски“ се обединяват под името Спортен клуб „Христо Ботев“ с устава, цвета и емблемата на „Ботев“. Един от юношеските тимове само е бил вече със син екип – като стария на „Левски“. През август същата година „Ботев“ постига най-големия си успех в досегашната си история. В мачовете в Държавния шампионат и Царската купа, тимът от Пазарджик отстранява в Първи рунд първенеца на Старозагорска област „Бероя“ с 4:0. Във втори рунд отборът на „Ботев“ побеждава и първенеца на Врачанска област „Орел“ (Враца) с 5:1 и на полуфинала губи от „Славия“ (София) с 2:6! (трето място в първенството с по-добър баланс от другия отпаднал полуфиналист „Левски“ (Русе) Това донася много приходи за клуба и голямо признание за футбола в града.

При откриването на електроцентрала „Въча“ през 1929 г., се прокарва ток до парк „Острова“ и до стадиона и се провежда първия мач в България на електрическо осветление между местния „Ботев“ и австрийските работници. Мачовете, играни от „Левски“ и „Славия“ (София) през 1929 г. са на прожектори.

През 1934 г. в мач със СК „Левски“, при резултат 4:2 за „Левски“, реферът в края на мача свири дузпа в полза на софиянци, която поражда остър протест от ботевци. Но публиката се намесва и предотвратява скандала.

Като областен първенец СК „Ботев“ участва във финалния кръг за царската купа през 1935 г. „Ботев“ (Пазарджик) се класира на четвъртфинал, където побеждава отбора на „Победа“ (Плевен) със 7:1. На полуфинала губи от „Тича“ (Варна) с 0:7 (четвърто място в първенството).