Борей (, „северен“) в древногръцката митология е бог на северния вятър.В древноримската митология на Борей съответства Аквилон.
Син е на титана Астрей и богинята на зората Еос. Изобразяван е като крилат, дългокос и брадат мъж, но за него се твърди и че има способността да се превръща в жребец – признак за древния демонизъм в характера му.
Митология Редица митове свързват Борей с цар Ерехтей — владетел на Атика, в чиято дъщеря Орития божеството се влюбва, зървайки я от докато лети над страната. Ерехтей отхвърля молбите да му даде девойката за жена, но разгневеният Борей все пак я отмъква, предизвиквайки покрай това и редица природни бедствия. Отнася отвлеченото момиче в обиталището си в Тракия (представяна в съответните легенди, като земя, в която царят студ и мрак, от което също личи архаичният характер на образа на Борей). От връзката с нея му се ражда дъщеря на име Клеопатра, впоследствие – съпруга на цар Финей от Саламидес, а също и друга, наречена Хиона — любима на бог Посейдон. Техни деца са и близнаците Зет и Калаид (наричани Бореади и подобно на самия Борей – крилати), които участват в похода на аргонавтите, в който и загиват.
В конския си образ Борей има потомци-коне от ериниите и харпиите, а запложда и кобилата Ерихтония, от която става баща на 12 жребеца, бързи като вятър.
Вижте също Хиперборея Евър Хермес Анаксимен Вихър Евмолп Родословно дърво на гръцки богове Балий и Ксант Сирени
Източници „Приказна Древна Тракия“ – Д. Попов, изд. Изток-Запад. Глава V – Старотракийски легенди и митове според митографската традиция. 1. Борей. Стр. 195–200. ISBN 978-619-152-059-6. Категория:Древногръцки богове