„Свети Георги“ () е късносредновековна православен манастир в село Ритини, Егейска Македония, Гърция, част от Китроската, Катеринска и Платамонска епархия.

Местоположение Манастирът е разположен на 2 km североизточно от село Ритини, на скала от планината Фламбуро (Пиерия). От три страни скалата има стръмни склонове, които дават естествена защита. На югозапад, откъдето е най-лесния достъп има изградена защитна стена.

История Архитектура Католиконът на манастира е еднокорабна базилика с дървен покрив, изградена според ктиторския надпис на западната страна в 1493/1494 година. Килиите са изградени само от южната и западната страна на двора.

Размерите на църквата са 11 m х 5 m без притвора. Височината му варира от 3,75 m на дългите северна и южна стена, до 5,50 m на краищата на фронтона на тесните източна и западна страна. Сградата е вдълбана с 0,30 m в земята. Дебелината на зидарията варира от 0,50 до 0,80 m, като намалява нагоре. Има изпъкнала полуцилиндрична апсида на изток, която съответства на централната ниша на олтара и втора, протезис, отворена в дебелината на източната стена. Храмът е изграден от недялан камък с керамика във фугите. Рамката е подсилена с хоризонтални дървени греди.

Надписи Храмът има три надписа, от които първият е най-старият и се намира в нишата над западната страна на храма. Това е надпис на един ред, изписан с елегантни главни и малки букви в бял цвят, който гласи следното:

От надписа се разбира, че ктитор на храма в 1493/1494 година е Киряк Ламбу, известен със ктиторството на храмове в Бел. Като се има предвид местоположението и съдържанието на надписа, може би ктиторът Кириак Ламбу е платил само стенописа на входната ниша.

Вторият надпис се намира вътре в храма, който заема южната част на стената и гласи следното:

Надписът споменава епископ Акакий Петренски и ктиторите монаха Дионисий и игумена на манастира Трифон.

Третият надпис е на царските двери на храма и реставрираните стенописи съвпадат хронологически с царските двери и царските икони на иконостаса. Датата ζρκζ, появяваща се в надписа, е разчетена като 1618/1619 година.

Патронно изображение от 1493/1494 година В нишата над входа на църквата е изобразен Свети Георги Драконоубиеца на кон и може да е единственото изображение от първата фаза от 1493/94 година, което е придружено от надписа Ο ἍΓΙΟC ΓΕΩΡΓΪΟC ὁ τροπεοφόρ(ο)ς подчертаващ триумфалния и победоносен характер на изображението. Свети Георги е изобразен пред езерото в пълен фас, с наметало, възседнал красив кон с богата опашка, вързана два пъти на възел и носещ на главата корона, инкрустирана с перли. Вижда се как светецът, галопиращ надясно от зрителя, пронизва дракона, който е под формата на тънка дълга змия в краката на коня. Също така до главата на дракона стои принцесата на Лазия в молитва, носеща бродирана лента за глава и роба, докато зад нея се простира ограденият град, където царската двойка се появява на укрепленията.

Стенописи във вътрешността

Интериорът е изписан с ценни стенописи на два пъти, но стенописите са покривани многократно с вар. Стенописите са от XVII век и се разгръщат в две зони. Горната включва теми, които обхващат четири различни цикъла, като Дванадесетте празника, Страстите, Житието и Мъченичеството на Свети Георги. В долната са представени светци в цял ръст и дейсис. При консервационните дейности на Девета ефория за византийски старини не е разкрит по-стар слой. В светилището има изображения, свързани с литургичния и евхаристийния цикъл, образи на Богородица и Христос с литургично и сотериологично съдържание, докато в нишата на светилището Света Богородица Ширшя небес е изобразена в полуръст в типа на Влахернитиса. В североизточната страна на светилището в нишата е Христос в гроба, където Христос е изобразен до бедрата, изправен вътре в саркофага и с ръце, скръстени високо на гръдите, а зад него са символите на страстите кръстът, копието и гъбата.

Иконата на Свети Георги от 1852 година е дело на Йоан Самарински и брат му Симо.

Манастирът в миналото е подчинен на Петренската епископия и по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония е база на гръцките андартски чети.

В 1967 година храмът е обявен за защитен паметник на културата.

Бележки

Категория:Дем Катерини Георги (Ритини) Георги (Ритини) Категория:Гръцка въоръжена пропаганда в Македония