Кемптен

Кемптен (; ) е град в Германия, със статут на самостоятелна община и град без окръжна принадлежност. Разположен е в регион Швабия, провинция Бавария. Населението му към 31 декември 2024 г. е 67 645 души.

География

Кемптен се намира в Баварското плато, като централната му част е на 674 метра надморска височина. Разположен е в близост до планинският регион Алгой. През територията му преминава река Илер.

Климат

Климатът в Кемптен е умерен, с топли лета и студени, снежни зими. Средната годишна температура е около 7,5 °C. Лятото е приятно и влажно, докато зимите са студени и често пъти снежни. Температурите през годината се колебаят между -4 °C и 23 °C, като рядко падат под -11 °C или надвишават 29 °C. Кемптен е известен с относително високите си валежи, особено през лятото.

История

Държавни образувания в които е бил част Кемптен: Княжеско абатство Кемптен (1062 – 1289) Свещена Римска империя – Имперски град (1289 – 1803) Курфюрство Бавария (1803 – 1806) Кралство Бавария (1806 – 1871) Германска империя (1871 – 1918) Ваймарска република (1918 – 1933) Трети райх (1933 – 1945) Окупирана от Съюзниците Германия (1945 – 1949) Западна Германия (1949 – 1990) (след 1990 г.)

Античност

Кемптен е сред най-старите градове в Германия, наред със Шпайер, Вормс, Трир, Кьолн и Аугсбург. Историята му датира поне от времето на римското завладяване на Алпийските предпланини около 15 г. пр.н.е. Келтското селище Камбодунун е документирано за първи път в четвъртата книга на „География“ на гръцкия географ Страбон, написана преди 18 г. сл. Хр. Въпреки това, все още липсват надеждни археологически доказателства за по-голямо селище от предримското време. Съществуването на римския град Камбодунум обаче се счита за сигурно от времето на гореспоменатото римско завладяване на Алпийските предпланини от Нерон Клавдий Друз и Тиберий. Камбодунум вероятно е бил столица на провинция Реция през I и II век, преди новооснованият Аугсбург да поеме тази функция в края на II век.Gerhard Weber (Hrsg.): Cambodunum-Kempten. Mainz 2000, S. 43 f.; Wolfgang Czysz in: Die Römer in Bayern. 1995, S. 200; Tilmann Bechert u. a. (Hrsg.): Orbis Provinciarum. Die Provinzen des römischen Reiches. Einführung und Überblick. Mainz 1999, S. 152.

Градът е в разцвет през I и II век. В края на III век, с изграждането на Дунавско-Илер-Рейнския лимес Кемптен се превръща в римски граничен град. На и близо до хълма в речната долина (известен днес като Бургалде) е построено оградено с късноримско укрепление селище, то се е наричало Камбиданум и се е простирало на север от Бургалде до върха на хълма, където днес се намира църквата „Свети Манг“. Там е бил постоянно разположен отряд от 3-ти италиански легион.Gerhard Weber: Die Römerstadt Cambodunum. In: Alexander Herzog von Württemberg: Stadt Kempten (= Bayerisches Landesamt für Denkmalpflege [Hrsg.]: Denkmäler in Bayern. Band VII.85). Verlag Schnell & Steiner, München/Zürich 1990, ISBN 3-7954-1003-7, S. XXXII f.

Средновековие. Два града

От средата на VIII век в Кемптен на левия бряг на река Илер е съществувал манастир, основан през 752 г. от неговия абат Аудогар. Манастирската църква вероятно е била църква, посветена на Света Мария, построена няколко години по-рано и осветена от епископа на Аугсбург – Виктерп. Неин строител е бил монахът от Санкт Гален – Теодор, който е дошъл в региона Алгой с Магнус от Фюсен (Свети Магнус). Ранносредновековният манастир се е намирал в района на източното крило на днешната резиденция, а не на площад „Свети Манг“ или на Бургхалде, както се е предполагало според по-старите източници.

Двете стари енорийски църкви в Кемптен, „Свети Манг“ и „Свети Лоренц“ имат ранносредновековни предшественици: археологически, останки от предишните сгради и обширни гробни площи са изследвани под и до двете църкви, датиращи от края на VII век.Birgit Kata, Gerhard Weber: Die archäologischen Befunde im Bereich der Kemptener Residenz und ihrer Umgebung. In: Birgit Kata u. a. (Hrsg.): „Mehr als 1000 Jahre …“ – Das Stift Kempten zwischen Gründung und Auflassung 752–1802. (Archäologische Forschungen zur Allgäuer Geschichte; 1) Likias Verlag, Friedberg 2006, S. 41–75. Това доказва съществуването на ранносредновековно селище преди основаването на манастира.

Твърди се, че след 773 г. съпругата на Карл Велики – кралица Хилдегард е подкрепяла Кемптенското абатство. Оттогава тя е почитана като (втори) основател и благодетел. Карл Велики също така твърди, че е потвърдил правата и собствеността на манастира през 774 г. Твърди се, че папа Адриан I е осветил манастира в Кемптен през 777 г., но няма доказателства за престоя на този папа северно от Алпите.Birgit Kata: Die Jubelfeiern zur Geschichte des Fürststiftes Kempten zwischen 1777 und 2002 in ihren historischen Kontexten. In: Birgit Kata u. a. (Hrsg.): „Mehr als 1000 Jahre“ … – Das Stift Kempten zwischen Gründung und Auflassung 752–1802. (Archäologische Forschungen zur Allgäuer Geschichte; 1) Likias Verlag: Friedberg 2006, S. 77–149, hier insb. 84–94.

Чрез подкрепата на Каролингите – след Хилдегард и Карл Велики, също и чрез сина им Лудвиг Благочестиви – Кемптенското абатство се издига до най-голямата и най-важна управляваща власт в региона Алгой по площ. Принц-абатът (титла, документирана от XII век) успява да превърне селището на речния кръстопът в град. До втората половина на XIII век манастирът и градът са разделени от Илер, който е преместен в сегашното си течение малко преди 1300 г.Birgit Kata: Vorhang auf! 400 Jahre Theater in Kempten. LIKIAS, Kempten/Friedberg 2007, ISBN 3-9807628-8-2, S. 137. Също така река Илер образува границата между епископствата Констанц и Аугсбург, като старата гранична линия се е запазила след преместването на реката до 1827 г.

През 1213 г. крал Фридрих II от династията Хоенщауфен дарява на абата на княжеското абатство графство Кемптен. Привилегия, предоставена от крал Рудолф Хабсбургски през 1289 г., бележи първата стъпка в дългото пътуване на имперския град извън владенията на абата. Привилегиите от XIV век затвърждават статута на Кемптен като имперски град.

Но едва по време на така наречената „Голяма покупка“ от 1525 г. принц-абатът се отказва от все още обширните си права върху собственост и ползване в имперския град. Икономиката на Кемптен е основана на търговията със сол на дълги разстояния, защитена от Империята, както и търговията с местно произведени ленени тъкани и изделия от ковано желязо.

Статутът на Кемптен като град, пряко подчинен на императорската власт, в рамките на владенията на също толкова пряко подчинено императорско княжеско абатство, води до постоянни конфликти между гражданите на имперския град и принца-абата на княжеското абатство Кемптен. През 1363 г. например гражданите на Кемптен се възползват от годишната покана на абата за вечерята по случай Деня на Свети Мартин, за да завладеят градския замък на Бургхалде, който принадлежи на абата и се управлява от управител. Построяването на собствено училище през 1358 г. и основаването на църковна библиотека за градските проповедници през 1437 г. подчертават независимостта на града.

През 1477 г. на река Илер възниква нова индустрия с построяването на първите две фабрики за хартия.

През 1488 г. император Фридрих III предоставя на имперския град Кемптен правото да изобразява императорския орел с императорската корона в герба си. Войсковият контингент на Кемптен се отличава при освобождаването на младия крал Максимилиан I, който е бил затворен в Брюж. Днес Императорският орел още краси дясната половина на герба на града.

Реформация и религиозни войни

Пред портите на протестантския имперски град се намирал католическият манастир и околностите му, заедно със своите слуги, гилдии и селяни. Суровото отношение на принцовете-абати към поданиците им и свързаната с това Селска война, както и религиозните убеждения на Реформацията и новото самочувствие на гражданите, поставили както града, така и манастира в трудно положение. Възползвайки се от трудното положение на принца-абата, имперският град постигнал висока степен на независимост от манастира. Пътят към религиозна Реформация в имперския град бил прокаран. След превръщането на града в протестантски имперски град, отношенията между имперския град и манастира са станали по-напрегнати.

„Голямата покупка“ и новите религиозни движения

Имперският град придобива пълна независимост от княжеското абатство през 1525 г. чрез „Голяма покупка“. В началото на германската Селска война, след неуспешното предаване на официална жалба от селяните, манастирът е разграбен от жители на Кемптен, които се разбунтуват срещу особено суровия режим на принц абат Себастиан фон Брайтенщайн и огромните тежести, наложени от абатството – той постоянно изисква допълнителен данък от поданиците си. Въпреки че бунтовниците първоначално са смазани, през 1525 г. принц абат е принуден да избяга от замъка си в Либентан, който е обсаден от селяните. Той тайно търси убежище в Имперския град, където тогавашният бивш кмет, Гордиан Зойтер, го разпознава и се възползва от ситуацията, за да убеди принца-абата да подпише дълго договаряния договор относно прехвърлянето на останалите му права в Имперския град. На абата не е било позволено да напуска града, докато не подпише договора, който след това е потвърден от императора и папата и по този начин става правно обвързващ. Себастиан фон Брайтенщайн, който се нуждаел от пари в брой, продал останалите си суверенни права в града на гражданите на 6 май 1525 г. за 30 000 гулдена. За да могат да похарчат тази огромна сума пари, гражданите на Имперския град били обложени с допълнителен данък. Тъй като били протестанти, те продавали църковните съкровища, които смятали за ненужни. Те включвали мощи, потири и монстранци.Gudrun Litz: Die reformatorische Bilderfrage in den schwäbischen Reichsstädten. Mohr Siebeck, 2007, ISBN 3-16-149124-6, S. 213 f.

Това проправило пътя за обръщането на Имперския град към Реформацията. През 1529 г. имперският град бил сред представителите на протестантското малцинство (Протестация) в Имперския диет в Шпайер, подкрепяйки ученията на Мартин Лутер. През 1530 г. имперският град Кемптен подписва Аугсбургското изповедание. Неговите граждани искат безпрепятствено разпространение на протестантската вяра.

Както в много протестантски градове в Южна Германия, и в Кемптен възникват конфликти между лутерани и реформирани протестанти. През 1527 г. Якоб Хайстунг става първият протестантски проповедник в църквата „Свети Манг“, който е последовател на Улрих Цвингли и агресивно проповядва неговите учения. На Богоявление съборът гласува по въпроса за иконите – 500 души искат унищожаването на всички църковни украси, докато 174 се застъпват за тяхното запазване. Това води до иконоборство в реформираната църква „Свети Манг“. Майсторите на платна искат да покрият стенописите с платна, но не успяват да надделеят над последователите на Цвингли. Стенописите са пребоядисани, а обзавеждането унищожено. Органът, дарен от богато патрицианско семейство през 1480 г. оцелява, но не се използва 40 години.Gudrun Litz: Die reformatorische Bilderfrage in den schwäbischen Reichsstädten. Mohr Siebeck, 2007, ISBN 3-16-149124-6, S. 218.

Ученията на Цвингли доминират за кратък период. През 1553 г. словенският реформатор и последовател на Мартин Лутер – Примож Трубар идва да проповядва в църквата „Свети Манг“. Той успява да облекчи деноминационното напрежение и установява Аугсбургското изповедание като основа за църковния ред. По време на престоя си в Кемптен той превежда Новия завет на словенски език. Лутеранските учения отново доминират.Gudrun Litz: Die reformatorische Bilderfrage in den schwäbischen Reichsstädten. Mohr Siebeck, 2007, ISBN 3-16-149124-6, S. 221.