Езиците в Европейския съюз са езици, използвани от хора на територията на Европейския съюз. Включват двадесет и четирите официални езика на съюза, както и някои други.

Най-говоримият език в ЕС е английският, който е разбран от 51% от хората, докато немският е най-говоримият език, който се говори от близо 18%. Всички 24 официални езика на ЕС са признати като „работещи езици“, но на практика най-често се използват само два: английският и френският. Френският е официален език на трите градове, които са центрове на съюза: Брюксел (Белгия), Страсбург (Франция) и Люксембург(Люксембург).

Каталонският, галисийският и баският са регионални езици и не са официални в Европейския съюз.

Официални езици в ЕС

Считано от 1 юли 2013 г., официалните езици на Европейския съюз са: ЕзикОфициален вГодина български България 2007 хърватски Хърватия 2013 чешки Чехия 2004 датски Дания 1973 нидерландски Белгия Нидерландия 1958 английски Ирландия Малта Великобритания Гибралтар (Великобритания) 1973 естонски Естония 2004 фински Финландия 1995 френски Белгия Франция Люксембург 1958 немски Австрия Белгия Германия Люксембург 1958 гръцки Кипър Гърция 1981 унгарски Унгария 2004 ирландски Ирландия Великобритания 2007 италиански Италия 1958 латвийски Латвия 2004 литовски Литва 2004 малтийски Малта 2004 полски Полша 2004 португалски Португалия 1986 румънски Румъния 2007 словашки Словакия 2004 словенски Словения 2004 испански Испания 1986 шведски Швеция 1995 Историческият латински език е считан за неутрален и за това се използва и в химна на Европа.

Броят на страните-членки надвишава броя на официалните езици, тъй като няколко национални езика се говорят в две или повече държави. Датският, английският, френският, немският, гръцкият и шведският са официални езици на национално ниво в няколко държави (виж таблицата по-горе). В допълнение, хърватският, чешкият, датският, унгарският, ирландският, италианският, словашкият и словенският са официални езици на в някои държави на ЕС, но на регионално ниво.

Освен това не всички национални езици имат статут на официален език в ЕС, например люксембургският, официален в Люксембург от 1984 г., и турският, един от официалните в Кипър.

Езикови семейства По-голямата част от европейските езици принадлежат към семейството на индоевропейските езици, като трите основни подсемейства са: славянски, германски и романски. Славянските езици (български, хърватски, чешки, полски, словашки и словенски) са предимно в Централна Европа и на Балканите. Германските езици (датски, нидерландски, английски, немски и шведски) се говорят в централните и северните части на Европа. Романските езици (включващи италиански, френски, португалски, испански и румънски) се говорят в западните и южните части. Балтийските (латвийски и литовски) и келтските езици, както и гръцкият, са също индоевропейски езици.

Извън това езиково семейство, естонският, финският и унгарският принадлежат на угро-финските езици, а малтийският - към афро-азиатските. Баският, чийто корени не са неизвестни, има официален статут в Испания, но не е официален език в ЕС.

Азбуки Повечето официални европейски езици използват латинската азбука. Две изключения са българският език, който използва кирилицата, и гръцкият език, който използва гръцката азбука. С присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007, кирилицата става третата официална азбука в съюза, след латинската и гръцката.

Близки езици Поради тясната прилика между хърватския, сръбския, босненския и черногорския, които са взаимно разбираеми като чешкия и словашкия, се предлага само един от тези езици да стане официален в ЕС, вместо четири отделни, за да се спестят средства по превода. В преговорите с Хърватия се решава, че хърватският ще стане официален език.

Категория:Европейски съюз