Муавия ибн Аби Суфян () е първият халиф от Омаядската династия и основател на Омаядския халифат. Управлява като халиф от 661 до смъртта си през 680.
Муавия е роден около 602 г. в Мека в племето курейши, в рода Бану Умая. В младостта си е противник на пророка Мохамед, но след превземането на Мека през 630 г. приема исляма. По време на халифите Абу Бакр, Умар и Усман заема различни административни и военни длъжности. От 639 г. е назначен за управител (уали) на Сирия, където изгражда силна властова база. След убийството на братовчеда си Усман през 656 г. влиза в конфликт с четвъртия халиф Али ибн Абу Талиб. Битката при Сифин (657) завършва без решителен изход, но с арбитраж, който отслабва Али и засилва позициите на Муавия.
След убийството на Али през 661 г. неговият син Хасан ибн Али става халиф в Куфа. В условията на напрежение и липса на стабилна подкрепа Хасан сключва мирен договор с Муавия. Според договореностите Муавия поема властта над мюсюлманската умма (общност) при условие, че няма да назначава наследник, а след смъртта му властта ще премине отново към Хасан или към общността, и че ще гарантира сигурността на семейството на Пророка (Ахл ал-Бейт). Муавия нарушава първото условие, като още приживе определя сина си Язид I за наследник, с което поставя началото на наследствения принцип в халифата.
Като халиф Муавия установява столицата на държавата в Дамаск, където изгражда силна централизирана администрация. Сред неговите постижения се смятат: организирането на ефикасен държавен апарат, използващ опита на византийската администрация; изграждането на първия значим арабски флот, постигнал победи срещу Византия; укрепване на властта чрез системата на „дивани“ (регистри за плащания към войниците);
Муавия умира през 680 г. в Дамаск. Назначава сина си Язид I за наследник, което предизвиква недоволство и става една от причините за събитията в Кербала. Шиитите възприемат Муавия като узурпатор и враг на Али и неговото семейство, докато сунитите по-често го описват като уважаван сахаба, способен политик и администратор, осигурил стабилност след период на вътрешни войни.
Външни препратки
The History of al-Ṭabarī, Volume XVIII: Between Civil Wars: The Caliphate of Muʿāwiyah, 661–680 A.D./A.H. 40–60 / Morony, M. G. — Albany, New York : State University of New York Press, 1987. — ISBN 978-0-87395-933-9.
Категория:Халифи Категория:Родени в Мека Категория:Умаяди Категория:Дамаск