Ана Радунчева (Саня) е български археоложка и втората жена-професор праисторик в България, член на Археологическия институт към БАН. Изследователската ѝ дейност засяга широк кръг от проблеми на новокаменната и каменно-медната епоха. Тя посвещава повече от 30 години в изследване на древните светилища на територията на Източните Родопи. Радунчева аргументира тезата за съществуването на цивилизация между 7000 и 5000 години пр. Хр., за нейните ритуали и знания, оставили неизличими следи по скалните родопски феномени.Оля Желева, „Стоунхендж в Родопите“, e-vestnik.bg, 12 януари 2008 г. Участва в проекта „Скално-изсечените свети места на траките и на други палеобалкански и древноанатолийски народи“ на Института по тракология към БАН. Нейната монография Prehistoric Art in Bulgaria е издадена на английски език от Oxford University Press през 1976 година.Prehistoric Art in Bulgaria from the Fifth to the Second Millenium B.C. (British Archaeological Reports International Series) Paperback – 1 Dec 1976 by Anna Raduncheva (Author), Caroline M. A. Schuck (Translator)
Биография Ана Радунчева (моминско име Гюлева) е родена на 14 февруари 1937 г. в Пловдив.
Завършва ФИФ на Софийския университет през 1962 г. От 1963 г. работи в Археологически институт с Музей при БАН. Защитава кандидатска и докторска дисертация през 1976 г. и 2000 г. в АИМ при БАН – София. Старши научен сътрудник е от 2001 г.
Проф. Радунчева завършва земния си път на 22 февруари 2017 година.Почина проф. Ана Радунчева, rodopi24.com, 22 февруари 2017.
Археологически проучвания Радунчева участва в археологическото проучване на Азмашката селищна могила до Стара Загора и на селищната могила до село Езеро. Ръководи археологическото проучване на праисторически обекти към енеолитната селищна могила до село Виница (област Шумен), ранноенеолитрното селище до Ракитово (област Пазарджик), ранноенеолитния храмов комплекс с пазарище до Симеоновград, (област Хасково), старите медни рудници до Стара Загора, енеолитния занаятчийско-производствен център до село Седлари, (област Кърджали), енеолитния храмов комплекс до село Долнослав (област Пловдив) и др.
Проучвания на скалните светилища в Източните Родопи След дългогодишна работа, в началото на 2007 г. проф. Радунчева събира достатъчно доказателства, за да защити тезата, че скалните структури в Източните Родопи са част от културата и традициите на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид. Според нея след необяснимото изчезване на тази прототракийска цивилизация, около 2 хилядолетия по-късно там се заселват древните траки, на които археологията приписва почти всички древни светилища на територията на България, но според проф. Радунчева те са по-късни ползватели на тези съоръжения.„Астрофизик от НАСА с още трима учени тръгват по следите на древна цивилизация в Родопите“, в. „Дневник“, 25 юли 2014 г.
Проф. Радунчева е посветила голяма част от научната си кариера в изучаването на скалните светилища в източните райони на Родопите. През 2001 г. тя се присъединява към екипа на д-р Стефанка Иванова и геофизикът инж. Мария Златкова. След проведените проучвания по време на експедицията в началото на 2007 г. учените стигат до заключението, че изсечените в скалите структури и съоръжения в Източните Родопи са осъществени от цивилизацията на Староевропейците – едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид. Според проф. Радунчева Цивилизацията на Стара Европа е притежавала изумителни металургични умения и астрономически познания. Паметниците, оставени от тях, предхождат с няколко хилядолетия издигането на египетските пирамиди, създаването на големите градове в Месопотамия и Шумер и световноизвестни паметници като Стоунхендж.
Праисторическата цивилизация на Стара Европа, принадлежи към неолита и халколита и според проф. Мария Гимбутас дава началото на развитието на европейската цивилизация след началото на бронзовата епоха.
Проф. Радунчева твърди, че някои от скалните светилища в Родопите са създадени и функционират активно още през VII – VI хилядолетие пр. Хр., а цялостната светилищна система се създава през втората половина на каменномедната епоха (през V – IV хилядолетие пр. Хр.) или повече от две хилядолетия преди древнотракийските племена да заселят днешните български земи.
Според нея скалните светилища в Източните Родопи са били част от огромен свещен комплекс, подчинен на духовната същност на праисторическия човек, която е дала своя своеобразен принос за духовното израстване на всички ранни култури. Древните хора са се качвали в планината, за да се срещнат със своите богове. В края на IV хил. пр. Хр., когато мрежата от светилища е най-развита, Източните Родопи са били оживено място, защото много поклонници се качвали до светилищата по различни поводи от целия Балкански полуостров. Откритата керамика и артефакти в скалните ниши и светилищата, показват произход от различни части на Балканския полуостров, даже и от северните части на полуострова отвъд река Дунав.
Според проф. Радунчева светилищната система в най-ниската си част е била култов център (без аналог в Европа), който се е състоял от 32 храма, посветени на различни богове.
Дискусия относно обектите Перперек и Татул Проф. Радунчева е един от най-големите критици на работата на екипа на доц. Николай Овчаров по Перперикон (Перперек) и скално-култовият комплекс край с. Татул. Тя споделя неведнъж, че консервацията на Перперек е недостатъчна и че археологическият обект вече се руши. Според нея начинът, по който са подкопани по време на разкопките (ръководени от Овчаров), всички зидове от различните епохи – Средновековие, късна античност, желязна епоха и каменно-медна епоха рано или късно ще рухнат. Тя заявява, че е неприемливо за консервацията на обекта, посетителите да стъпват навсякъде и с всяко невнимателно стъпване да нарушават баланса на древния градеж, като това би предизвикало перманентно разрушаване на обекта. По нейни свидетелства, от първото ѝ посещение на археологическия обект в края на 1970-те години са били разрушени много ценни следи, а именно – заличен е древен релеф с два лъва, както и изображение на зооморфна фигура, издялани на облегалката на трона в т.нар. „тронна зала“. Въпросните релефи са документирана на старите фотографии от обекта. Те имат и своя аналог в стенописите на Чатал Хююк в Анатолия (Анадола, Турция) от VIII хил. пр. Хр. – най-запазеният открит град от новокаменната епоха).
Радунчева също така споменава, че от двореца светилище на Перперек е бил демонтиран пласт плочи, служели за настилка и няколко скални фигури високи 3,5 m, които са били разположени в най-източната част на обекта. Очевидно за нея е, че фигурите са били напълно обезглавени и сега е запазен само единият крак на един от идолите и една част от седналата фигура. Това са праисторически идоли, които спомагат за датирането на комплекса.
Последните фотографии на проф. Радунчева са направени една година преди Николай Овчаров да получи правото на археологически разкопки, и само за един сезон, по нейните думи, да бъдат унищожени гореспоменатите артефакти. Тя не одобрява и промяната в наименованието на обекта, чието истинско название според водещите траколози е Перперек.Диана Славчева, „Превръща ли се Перперикон в Шекспирова драма“ , в. „Десант“, 12 юли 2010 г.
През 2009 г. става ясно, че проф. Радунчева и доц. Овчаров са в негласен конфликт заради начина, по който екипът на Овчаров третира археологическите обекти Перперек и Татул. Направената междувременно проверка на обектите установява, че: „интензивното медийно рекламиране на обектите е изместило на заден план тяхното качествено научно изследване“. Комисията заключава още, че състоянието на паметниците е аварийно и „заради неправилно разкриване на останките, в някои случаи е създадена опасност за запазване на оригиналните структури“.
Археолозите препоръчват изследователският екип да бъде увеличен, но мерки не са предприети от никоя отговорна институция. Подадени са документи до Министерството на културата и до Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Единственото предприето след проверките на Перперек и Татул, е поставянето на ламаринен навес на обекта до село Татул на стойност 30 000 лв., но поставен така, че винкелите, на които се държи, минават през зидовете, които трябва да предпазва и то по начин, по който водите от дъждове и топящ се сняг се изливат в основата на стените.Лора Филева, „Внимание: Чалга археология (?!)“, bolgari.net, 9 март 2009 г. (ориг публ. въд в-к „Дневник“).
Международна изследователска експедиция в Белинташ, Татул и Харман Кая В края на юли месец 2014 г. проф. Радунчева взима участие в Международна изследователска експедиция, за която е обявено, че ще изследва следи, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища Белинташ, Татул и Харман Кая.
В експедицията взимат участие и геологът проф. Робърт Шох, археоастрономът Робърт Бовал и астрофизикът Томас Брофи.„Международна експедиция търси древни цивилизации в Родопите“, vesti.bg, 25 юли 2014 г.
Учените са придружени и от екип на БНТ, който заснема работата им по проект за документален филм с работно заглавие „По следите на древните“, който се очаква да предизвика и международен медиен интерес към древното наследство на България, което е слабо познато в международен план и недобре изследвано.
Отзвукът от тази новина не се приема позитивно от Николай Овчаров. Той все пак признава в едно свое изказване по въпроса, че процедурите за международни експедиции са много тежки, но имат своето важно значение за България.Яна Баярова, „Археологическите разкопки на Перперикон започват на 4 август“, society.actualno.com, 30 юли 2014 г.
Пълен списък научни публикации Проф. Ана Радунчева е известна на българската и световната научна общност с научните ѝ публикации, които наброяват около 80 статии, студии и монографии, сред които:
Публикации по текста на кандидатската дисертация Разкопки на селищната могила Клиседжик до с. Виница, Шуменско. Археология. 1966, 4. 62 – 68. Разкопки на селищната могила до с. Виница, Шуменско, през 1966 г. ИБИД.1968. 111 – 121. Поселение и некропол у с. Виница в Северозападной Болгарии. КСИА. 115. 1969. 50 – 52. Некоторые результаты исследования поселения Клиседжик (Северовосточная Болгария) в 1967 г. КСИА, 127. 1971. 29 – 32. Виница. Енеолитно селище и некропол. С. 1976. (Монография). 1 – 144.
Монографии, статии и научни съобщения Доисторическое искусство в Болгарии. Пятое-второе тысячелетие до н.е. София-пресс. С. 1972. 1 – 90 A. Raduncheva. Prehistoric Art in Bulgaria. Oxford. 1976. 1 – 110. (Монография) Мраморна статуетка на жена от Южна България. Археология. 3. 1967. 64 – 67 Праисторически материали от селищната могила Мъртвица до гр. Преслав. ИНМШ. 1967. 85 – 92 Праисторически селищни могили в Преславско. МПК. 1967, 4. 6 – 10 Две праисторически селищни могили в Шуменски окръг. МПК. 1968, 2. 2 – 5 Към въпроса за направата на глинени съдове през праисторическата епоха. Археология. 1968, 4. 72 – 77 Праисторически материали от с. Богданица, Пловдивско. ИАИ. 1969. 254 – 257 Праисторически материали от разкопките на Пернишката крепост през 1960 – 1961 г. ИБАИ. 1969. 213 – 232 Един начин за добиване на мед през енеолита. МПК. 1971. 4. 2 – 3 За някои видове амулети от енеолита. Археология, 1971, 3. 52 – 58 За предназначението на някои глинени, енеолитни, животински фигурки. Археология, 1971, 2. 58 – 65 On some problems of the late neolithic culture. Сборник в чест на проф. В. Бешевлиев. 1978. 273 – 277 Праисторически материали от някои селищни могили около Преслав. ИНМШ, 1972, 5. 107 – 115 Отново за мраморната човешка фигурка от гр. Казанлък. Археология, 1972, 3.72 – 78 Е. Черних, А. Радунчева. Старите медни рудници около Стара Загора. Археология, 1972, 1.61 – 66 Някои наблюдения върху антропоморфната пластика от енеолита. ИБИД, 1974, 1. 21 – 41
Публикации по темата на докторската дисертация