Община Струмяни се намира в Югозападна България, съставна община на област Благоевград.

География Географско положение, граници, големина Общината се намира в западната част на област Благоевград и с площта си от 355,19 km2 заема 7-мо място сред 14-те общини на областта, която представлява 5,51% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на север – с община Кресна; на югоизток – с Община Сандански; на юг – с Община Петрич; на запад – със Северна Македония.

Релеф, води, климат, фауна Релеф Територията на община Струмяни представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно-долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 3/4 от територията ѝ на запад се заема от ридовете на Малешевска планина с най-висока точка връх Голак 1453 m. В най-югозападната част, в землището на село Никудин, южно от река Лебница се простират крайните северни разклонения на планината Огражден с връх Фичов чукар 1158 m. Около 15% от територията ѝ на изток попада в западните склонове на Северен Пирин и тук се намира най-високата точка на общината – връх Синаница 2516 m. Останалите около 20% от земите са разположени по долината на река Струма, която тук представлява северната част на Санданско-Петричката котловина. Тук в корито на реката е и най-ниската точка на община Струмяни – около 114 m н.в. Тези земи имат висока степен на усвоеност и голямо значение за развитието на селското стопанство, което определя по-голямата гъстота на населението и концентрация на икономическите функции на общината. От особена важност са добре изразените надзаливни тераси на Струма, като почти всички представляват обработваеми земи.

Води През средата на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 15 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 6 по-големи притока и множество по-малки.

Десните притоци са реките Цапаревска, Седелска, Войче и Лебница (част от горното течение). Тези реки водят началото си от Малешевска планина, като водосборите и са значителни и хидрографската им мрежа е с голяма гъстота. Те и техните притоци текат в дълбоко врязани легла, много често между скалисти брегове. Горните части на водосборните им басейни са заети изцяло от пасища и ливади. Поради слабата залесеност на планината повечето от тези реки са с пороен характер. излизайки от планината и навлизайки в Санданско-Петричката котловина, преди да се влеят в Струма, поройните реки и долове се разливат и образуват и образуват големи нестабилни наносни конуси. Всичките те са с непостоянен дебит.

Левите притоци са реките Градешка (Злинска) и Белишка (Шашка), дебитът на които е силно повлиян от сезоните и дъждовете и снеготопенето в Северен Пирин. Втората река се характеризира с изключително стихиен и пороен характер, причина за чести наводнения.

На територията на общината са изградени 10 изкуствени водоема с различен обем, от които 7 са зарибени. Техните води и тези на част от реките се използват за напояване.

Климат По изработеното климатично райониране на България в Атласа на НРБ от 1973 по-голямата част от общината попада в Планинската климатична област, а останалата в преходносредиземноморската. Първата подобласт обхваща частите на Пирин и Малешевска планина и се характеризира с по-дълга зима и прохладно и късо лято.

В Санданско-Петричката котловина климатът е преходносредиземноморски. Зимата се характеризира с отсъствието на силни студове (средната януарска температура е 2,5ºС), лятото е сухо и горещо (средна юлска температура 24,3ºС), а есента е дълга и топла. Пролетта настъпва сравнително рано, като средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 5ºС от 19 февруари, а за високите части на планините тази дата е чак 9 май.

Валежите са около средните за България (650 mm/год) по долината на Струма от юг нахлуват часто топли ветрове, а от север, значително по-рядко – студени ветрове.

Фауна Фауната се отличава със сравнително голямо видово разнообразие. често срещани са заекът, катерицата, вълкът, дивата свиня, лисицата, сърната. В Малешевска планина, макар и все по-рядко, може да се види дивата котка, а в Пирин, в границите на Националния парк обитава дивата коза.

От птичата фауна най-разпространени са врабец, гугутка, гълъб, сокол, лястовица, славей, синигер, орел, сокол-лешояд, дрозд, яребица, кеклик, фазан. Сезонно при прелет от Егейско море по долината на Струма могат да се видят пеликани, чапли, щъркели, лебеди, зеленоглави патици и други.

река Струма изобилства с различни видове риба – черна мряна, скобар, костур, струмски голеш, шаран, сом и раци.

Население Етнически състав (2011) Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

Численост Дял (в %) Общо 5 778 100.00 Българи 4 399 76.13 Турци 9 0.16 Цигани 124 2.15 Други 90 1.56 Не се самоопределят 8 0.14 Неотговорили 1148 19.87

Населени места Общината има 21 населени места с общо население 4684 жители към 15.06.2026 г.

+ Списък на населените места в община Струмяни, население и площ на землищата им Населено място Население (2026 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка Населено място Население (2026 г.) Площ на землищетоkm2 Забележка Велющец 2 настоящ адрес 4 постоянен адрес 13,554 Колибите 1 настоящ адрес 2 постоянен адрес 8,910 За децата в с.Микрево 0-17=318 настоящ 0-17=349 постоянен адрес. с.Илинденци 0-17=86 настоящ 0-17=118постоянен адрес. с.Струмяни 0-17=59 настоящ 0-17=75 постоянен адрес. Вракуповица 5 настоящ адрес 8 постоянен адрес 6,658 Кърпелево 19 настоящ адрес 14 постоянен адрес 14,465 Гореме 56 настоящ адрес 65 постоянен адрес 28,200 Махалата 26 настоящ адрес 32 постоянен адрес 12,463 Горна Крушица 56 настоящ адрес 63 постоянен адрес 19,644 Микрево 2101 настоящ адрес 2235 постоянен адрес 18,218 2026 Микрево-2245 души по настоящ адрес. 2353 души по постоянен адрес Горна Рибница 13 настоящ адрес 15 постоянен адрес 17,345 Никудин 69 настоящ адрес 78 постоянен адрес 16,429 Добри лаки 103 настоящ адрес 139 постоянен адрес 26,790 Палат 25 настоящ адрес 28 постоянен адрес 17,484 1935 Игралище-919 души по настоящ адрес 989-постоянен адрес Драката 80 настоящ адрес 91 постоянен адрес 2,797 Раздол 167 настоящ адрес 189 постоянен адрес 13,077 Игралище 218 настоящ адрес 221 постоянен адрес 26,174 Игралища Седелец 18 настоящ адрес 23 постоянен адрес 13,059 Илинденци 782 настоящ адрес 876 постоянен адрес 54,066 Белица Струмяни 613 настоящ адрес 638постоянен адрес На 3-то място е с. Струмяни 1975 Илинденци-2659 души по настоящ адрес. 2698 души по постоянен адрес Каменица 111 настоящ адрес 124 постоянен адрес 7,485 Цапарево 95 настоящ адрес 100 постоянен адрес 28,490 1971 Струмяни 1041 души по постоянен адрес

1003 души по настоящ адрес Клепало 13 настоящ адрес 38 постоянен адрес 9,882 ОБЩО 4634 355,190

Административно-териториални промени Писмо на МВРНЗ № 6259/обн. 17.07.1922 г. – признава н.м. Драката за с. Драката; МЗ № 1695/обн. 27.09.1937 г. – заличава м. Решково поради изселване; Указ № 334/обн. 12.07.1951 г. – преименува с. Белица на с. Илинденци; през 1956 г. – осъвременено е името на с. Игралища на с. Игралище без административен акт; Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – обединява гар. с. Гара Огражден и с. Микрево и в едно ново населено място – с. Струмяни; Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Микрево от с. Струмяни и го възстановява като отделно населено място – с. Микрево.

Туризъм Специфичните природни дадености на територията на общината благоприятстват за развитието на екологичен и устойчив туризъм. Има добри условия за практикуване на различни рекреационни дейности в горска среда и по поречието на Струма.

Забележителните форми на релефа в общината са множеството причудливи скални феномени: Черната скала, медена скала, Мирова скала, Кутлева скала, Щавенска скала Куклицата, скалният ансамбъл в местността Зандана и други, формиращи цял комплекс в и около село Илинденци. Характерна особеност на Пиринската част на общината е наличието на 18 пещери в землището на същото село. Пирин дава богати възможности за отдих и туризъм, а високопланинските езера и пасища формират неповторим пейзаж.

Транспорт По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава около 7-километров участък от трасето жп линия София – Благоевград – Кулата.

През общината преминават частично или изцяло 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 54,4 km: участък от 6,7 km от Републикански път I-1 (от km 412,5 до km 419,2); целия участък от 35,9 km от Републикански път III-1008; участък от 11,8 km от Републикански път III-1082 (от km 13,8 до km 25,6).

Топографска карта

Източници

Външни препратки Официален сайт на община Струмяни

Бележки