Leopard 1 е германски основен боен танк на служба в Бундесвера и други държави от 1965 г. Разработката му започва след 1956 г. като съвместен проект на Западна Германия, Франция и Италия. По-късно Франция се отказва и започва работа по създаването на собствен танк. През 1965 г. е избран проектът на „Порше“ и започва серийното му производство, което продължава до 2005 г. Произведени са общо 6485, от които 4744 танка и 1741 машини с различна употреба. Танкът е въоръжен със 105-mm нарезно оръдие с боекомплект 60 снаряда и две 7,62-mm картечници. Масата му е 40 t (42,4 след версия 1А2), развива максимална скорост 65 km/h със запас от ход 600 km по шосе.
История на създаването
Началото на работата по танка Leopard 1 е поставено през ноември 1956 г., когато се взема решение за създаване на танк, германска разработка, който да замени американските танкове М47 и М48 на въоръжение в Бундесвера. Детайлната спецификация е готова на 25 юли 1957 г. Според нея новият танк не трябва да тежи повече от 30 тона, съотношението мощност към маса да бъде над 30 к.с./тон, да издържа обстрел с 20-mm скорострелно оръдие от всички страни, да е пригоден за химическа и радиоактивна защита. С цел унификация на въоръжението в НАТО е решено да се използва британското 105-mm оръдие L7. Основен приоритет за новия танк трябва да бъде мобилността, а огневата мощ и броневата защита остават на второ място.
Към работата на германците се присъединяват и французите, след като работата по техния тежък танк АМХ-50 е прекратена. През юни 1957 г. ФРГ и Франция подписват споразумение за съвместна разработка на европейски танк (Europa-Panzer). През септември 1958 г. към проекта се присъединява и Италия.
Работа по новия проект започват три немски (Arbeitsgruppe A, B и C) и един френски екип, като всеки от тях създава по два прототипа.
Екип А на Порше (Porsche) създава Model 734 с лята купола, екип B на Рейнметал (Rheinmetall) създава също прототип с лята купола, но с по-голяма обща височина, екип С създава доста футуристичен модел, но не успява да построи прототипа навреме. През 1959 г. се решава екип А да построи 26 прототипа за фаза 2, а екип В – 6. През 1961 г. Порше продължават с построяването на още 50 прототипа, а през 1963 г. те очаквано печелят конкурса с Leopard 1 Prototype II. В окончателния вариант на нулевата серия е преработена куполата, както и моторно-трансмисионното отделение. През същата година Франция се отказва от по-нататъшната работа в полза на разработката на собствения си танк AMX-30.
В началото на 1964 г. започва серийното производство на първата поръчка от 1500 танка в заводите на Krauss-Maffei в Мюнхен, а през 1965 г. първите машини са предадени на Бундесвера.
От 1967 г. започва производството на модификацията Leopard 1A1, екипирана с двуплоскостен стабилизатор и топлозащитен кожух на оръдието, бордови противокумулативни екрани и оборудване за преодоляване на водна преграда. Общо от версията 1А1 са построени 1845 танка.
От 1973 се произвежда нова модификация – Leopard 1A2 (построени 232 танка) с преработена купола, усилена броня, подобрена защита срещу оръжия за масово поразяване. Същата година се появява и третата сериозна модификация – Leopard 1A3 (построени 110 танка) със заварена купола с разнесена броня и клиновидна бронева маска на оръдието. Година по-късно започва производството на Leopard 1A4 (построени 250 танка), където промените засягат основно подобряване на огневата мощ Танкът вече има нова система за управление на огъня: лазерен мерник-далекомер, балистически изчислител и панорамен мерник на командира с независима стабилизация.
През 1980 г. се монтира ново поколение система за нощно виждане – PZB 200. Преоборудваните танкове получават нови обозначения: Leopard 1A1A2, Leopard 1A2A1 и Leopard 1A3A1.
През 1987 г. е извършена сериозна модернизация на 1225 танка Leopard 1A1A1, като са използвани компоненти от новия танк Leopard 2: с нова система за управление на огъня – EMES 18, включваща и топловизор.
Описание на конструкцията Компоновка Танкът е изграден по класическа схема – в предната част е отделението за управление, в средата е бойното отделение и в кърмовата част – моторно-трансмисионното отделение. Екипажът е от четирима души. Механик-водачът се намира в носовата част на корпуса, като работното му място е изместено към десния борд. Командирът на танка и мерачът са в бойното отделение отдясно на оръдието, а пълначът – отляво. Боекомплектът за оръдието е разположен в основно в предната част на корпуса отляво на механик-водача и в бойното отделение.
Двигател и трансмисия Двигателят е многогоривен четиритактов 10-цилиндров дизелов двигател с течно охлаждане MB 838 СаМ-500, достигащ мощност 819 к.с. (610 kW) при 2200 об./мин. Пускането му се извършва от електростартер. Конструкцията на трансмисията позволява пускането да се осъществява с буксир. Резервоарите с общ обем 985 л са разположени в моторно-трансмисионното отделение. Разходът на гориво е 160 l/100 km. Танкът развива максимална скорост 65 km/h, като запасът от ход му е 600 km по шосе или 450 km по пресечена местност. Пробегът до капитален ремонт е установен на 10 000 km.
Двупоточната хидромеханическа трансмисия 4 НР-250 включва еднореакторна комплексна хидропредавка с блокиращ фрикцион, планетна предавателна кутия и механизъм за завъртане от диференциален тип. Планетната предавателна кутия е с две степени на свобода и автоматично превключване.
За управление на завъртането се използва щурвал. Предвидена е възможност за дублиране на управлението на движението от командира. Верижната система съдържа по 7 опорни и по 4 поддържащи ролки на борд, направляващи колела с механизъм за опъване на веригата, задни водещи колела, вериги с гуменометалически шарнири и сваляеми гумени възглавнички. Окачването е торсионно с телескопични амортизатори на 1, 2, 3, 6 и 7 възел. Направляващите колела са взаимозаменяеми с опорните ролки.
Въоръжение Основното въоръжение на танка е 105-mm нарезно оръдие Royal Ordnance L7A3 L/52 – тази версия е специална разработка на L7 за Leopard 1. Оръдието има ежектор за изсмукване на барутните газове, а от версия 1А1 – и топлозащитен кожух. Боекомплектът е 60 снаряда, но от версия 1А4 са намалени на 55. От тях 42 са разположени отляво в предната част на танка, а останалите – в куполата. В него влизат бронебойно-подкалибрени със стабилизирано въртене, кумулативни, бронебойно-фугасни снаряди и осколъчно-фугасни снаряди. Оръдието има двуплоскостен стабилизатор от електрохидравличен тип.
Допълнителното въоръжение включва две 7,62-mm картечници MG-3A1 – едната сдвоена с оръдието, а другата на командирския люк като зенитна. Боекомплектът им е 5200 патрона. На някои версии като зенитна картечница се монтира 12,7-mm М2 на Browning.
Първоначално мерачът разполага със стереоскопичен прицел-далекомер TEM-1A и резервен прицел TZF-1A. Командирът разполага с прицел TRP-1A. От версия 1А2 командирът разполага и с далекомер, а от версия 1А3 – с подобрен прицел TRP-2A. От версия 1А4 се въвежда усъвършенствана система за управление на огъня.
Командирът вече има стабилизиран прицел PERI R12, а мерачът – стереоскопичен прицел EMES-12A1 и балистичен изчислител, изработващ поправки за скоростта на целта, страничния вятър, разстоянието до целта, температурата на въздуха и атмосферното налягане, собствената скорост на танка и износването на цевния канал. След последната модификация на танка – Leopard 1А5, с новата система за управление на огъня – EMES-18, основният прицел на мерача е съвместен с лазерен далекомер. Топловизорната установка позволява стрелба с оръдието през нощта на разстояние до 2000 m. Освен основния мерник мерачът има и спомагателен телескопически шарнирен мерник FERO-Z12. Мерниците на мерача и командира са снабдени с автоматически затварящи се щори, изключващи кратковременното заслепяване при изстрел през нощта. Предвидено е дублирано управление на огъня от командира, като неговия дневен панорамен мерник има независима стабилизация на полезрението, а като нощен мерник се използва приставка към топловизионния канал на основния мерник на мерача.
Защита Корпусът на танка е изграден от заварени монолитни бронирани листове. Горният челен лист е наклонен на 60 градуса. Бордовете от версия 1А1 нататък са защитени със секционни противокумулативни екрани от гумирани стоманени листове с дебелина 10 mm. Куполата е лята, като от версия Leopard 1А1А нататък се монтират допълнителни бронирани листове, изработка на Blohm & Voss. От версия Leopard 1АЗ куполата е от заварени листове с разнесена защита. Канадските версии на танка, участващи в мироопазващи мисии, са съоръжени и с допълнителна металокерамична броня MEXAS-М на германската фирма IBD Deisenroth Engineering. Танкът е покрит с деформираща окраска, затрудняваща неговото откриване. Намаляването на топлоизлъчването от двигателя се обезпечава със смесването в специална камера на изгорелите газове с въздушен поток от охлаждащите вентилатори. За създаване на димна завеса се използват димни гранати, изстрелвани от гранатомети, монтирани на куполата – по 4 броя отляво и отдясно.
Модификации Leopard 1 (1965 – 67 г.) – базов образец. Leopard 1A1 (1967 – 72 г.) – монтират се топлозащитен кожух на оръдието, бордови противокумулативни екрани, стабилизатор на въоръжението (след 1971 г.), вериги с нова конструкция със сваляеми гумени възглавници и оборудване за преодоляване на водни прегради до 4 m. Leopard 1A2 (1973 г.) – има допълнителна бронировка на куполата, усъвършенствана система за защита от оръжия за масово поразяване и установяване на активно-пасивни прибори за наблюдение при командира и механик-водача. Масата на танка нараства на 42,4 t. Leopard 1AЗ (1973 – 74 г.) – монтира се нова купола от заварени листове с разнесена броня и клиновидна бронева маска на оръдието, нов прицел на командира – TRP-2A. Leopard 1A4 (1974 г.) – снабден е с нова система за управление на огъня, включваща лазерен мерник-далекомер EMES-12A1, балистически изчислител, панорамен мерник на командира с независима стабилизация – PERI R12. Боекомплектът е намален на 55 снаряда. Leopard 1A1A1 (1975 г.) – Leopard 1A1 с усилена бронировка на куполата, разработена от Blohm & Voss. Leopard 1A1A2 (1980) – модификация на Leopard 1A1A1, снабдена с новата система за нощно виждане PZB 200. Leopard 1A1A3 – модификация на Leopard 1A1A1, снабдена с дигитална радиостанция SEM 80/90. Leopard 1A1A4 – модификация на Leopard 1A1A1, снабдена със система за нощно виждане PZB 200 и дигитална радиостанция SEM 80/90. Leopard 1A2A1 (1980 г.) – модификация на Leopard 1A2, снабдена със система за нощно виждане PZB 200. Leopard 1А2А2 – модификация на Leopard 1А2, снабдена с дигитална радиостанция SEM 80/90. Leopard 1А2А3 – модификация на Leopard 1А2, снабдена със система за нощно виждане PZB 200 и дигитална радиостанция.
Leopard 1A3A1 (1980 г.) – модификация на Leopard 1A3, снабдена със система за нощно виждане PZB 200. Leopard 1A5 (1986 г.) – модификация на Leopard 1A1А1, снабдена е с нова система за управление на огъня – EMES-18, включваща топловизорна система, бързодействаща система ППО, а също така има по-високо ниво на бронева защита от обикновените средства за поразяване в сравнение с танка Leopard 1A1. Leopard 1A6 (1987 г.) – опитна версия с допълнителна броня и 120-mm оръдие. Не влиза в серийно производство.
Модификации за държави клиенти Leopard 1AS1 – за Австралия. Версията оборудвана с белгийската система за контрол на огъня SABCA и лазерен далекомер. Leopard 1BE – за Белгия. Версията е модернизирана след 1975 г. с оръдеен стабилизатор на Cadillac-Gage и топлозащитен кожух на оръдието, белгийска система за контрол на огъня SABCA, картечниците също са заменени с белгийски – 7,62-mm FN MAG. Leopard 1А5BR – за Бразилия.