Константин Биберов Стоянов е български офицер (генерал-майор), командир на 10-а родопска дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и на 5-а армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Биография Константин Стоянов (известен още като Кочо Стоянов) е роден на 30 март 1893 година в София. Завършва Военното на Негово Величество училище и на 22 септември 1913 година е произведен в чин подпоручик. По-късно завършва и Военната академия в София. На 5 октомври 1916 е произведен в чин поручик. По време на Първата световна война служи като взводен командир в 18-и артилерийски полк. По-късно служи в 14-и артилерийски полк и 1-ви тежък артилерийски полк.

През 1919 г. е произведен в чин капитан. След атентата в църквата „Света Неделя“ участва активно в последвалите го априлски събития.Христо Петров, Христо Христов. Белият терор 1923 - 1925 г.: Три епохи на държавна репресия, Ciela, 2016, ISBN 978-954-28-2072-7 В тази връзка е наречен „черният капитан“. През 1927 г. е назначен на служба в 4-то п. артилерийско отделение, през 1928 е произведен в чин майор и през 1930 г. е назначен за командир на 4-ти артилерийски полк. По-късно същата година е назначен за командир на отделение в 1-ви армейски артилерийски полк.Министерска заповед № 64 от 1930 г. На 3 септември 1932 година е произведен в чин подполковник. През същата година е назначен за домакин на 1-ви армейски артилерийски полкМЗ № 164 от 1932 г., от 1933 г. е началник на Софийското огнестрелно отделениеМЗ № 92 от 1933 г. През 1935 г. подполковник Стоянов командва за кратко 7-и дивизионен артилерийски полк, след което от 1935 до 1939 г. командва 1-ви армейски артилерийски полк, като на 3 октомври 1936 година е произведен в чин полковник. През 1939 г. е назначен за началник на отдел от 1-ва армия.МЗ № 82 от 1939 г.

От 1940 до 1942 г. полковник Стоянов командва 10-а дивизия, като на 3 октомври 1941 година е произведен в чин генерал-майор. През 1942 година е назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия, на която служба е до 11 май 1944 година, когато е назначен за командващ на 5-а армия в Скопие.Исторически преглед, том 24, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 1968, стр. 88. На 30 август Стоянов напуска Скопие и се връща в София. Целта е да се организира военен преврат, който да върне страната в орбитата на Германия, като свали новото правителство на Константин Муравиев и направи Александър Цанков премиер.България отново на кръстопът: 1942-1946, Минчо Минчев, Тилиа, 1999, стр. 69. След провала на заговора на 6 септември, генерал-майор Стоянов е поставен под домашен арест по заповед на военния министър.Исторически преглед, том 25, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1969, стр. 300. Самоубива се със съпругата си в деня на преврата на 9 септември.Парола „Сабя“. Заговорите и превратите на военния съюз 1919-1936, Георги Марков, Наука и изкуство, 1992, стр. 186.Военно-исторически сборник, том 64, бр. 4-6, София, 1995, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, стр. 208

Военни звания Подпоручик (22 септември 1913) Поручик (5 октомври 1916) Капитан (1919) Майор (1928) Подполковник (3 септември 1932) Полковник (3 октомври 1936) Генерал-майор (3 октомври 1941)

Бележки

Източници

Ташев, Т., „Българската войска 1941–1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Тридесет и трети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Български самоубийци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Български антикомунисти Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив