Югославия по време на своето съществуване е била административно-териториално поделяна на: покрайнини области бановини републики с автономни области – за Сърбия

На по-ниско ниво и в рамките на съществували административно-териториални формирования са съществували: окръзи жупании срезове котари общини

Кралство на сърби, хървати и словенци Покрайнини и окръзи

До април 1922 г. Кралството има 7 временни покрайнини: Сърбия Северна Сърбия Южна Сърбия Черна гора Босна и Херцеговина Далмация Хърватска и Славония (Хърватска, Славония, Междумурие, остров Крък с община Кастав) Словения (Словения с Прекомурие) Банат, Бачка и Бараня

Със закриването на покрайнините се премахват и съществувалите окръзи, а на тяхно място са създадени области.

Области

Видовденската конституция от 1921 г. създава от Кралството на сърби, хървати и словенци унитарна държава, в резултат от което от 26 априла 1922 г. са създадени 33 нови административни области около области центрове.

Кралството на сърби, хървати и словенци включва следните области:

Върбаска област Белградска област Битолска област Бихачка област Валевска област Вранска област Сремска област Дубровнишка област Загребска област Тимошка област Приморско-краишка област | Шумадийска област Крушевачка област Люблянска област Мариборска област Мостарска област Нишка област Бачка област Осиечка област Пожаревачка област Косовска област Сараевска област | Скопска област Подунавска област Сплитска област Травнишка област Тузланска област Моравска област Ужичка област Зетска област Рашка област Подринска област Брегалнишка област

Бановини

След атентата в Народната скупщина е суспендирана Видовденската конституция и създадена Интегрална Югославия под името Кралство Югославия, която административно-териториално се дели на бановините:

Дравска бановина със седалище Любляна (1929 – 1941) Бановина Хърватска, със седалище Загреб (1939 – 1941) Савска бановина, със седалище Загреб (1929 – 1939) Приморска бановина, със седалище Сплит (1929 – 1939) Върбаска бановина, със седалище Баня Лука (1929 – 1941) Дринска бановина, със седалище Сараево (1929 – 1941) Зетска бановина, със седалище Цетине (1929 – 1941) Дунавска бановина, със седалище Нови Сад (1929 – 1941) Моравска бановина, със седалище Ниш (1929 – 1941) Вардарска бановина, със седалище Скопие (1929 – 1941) Град Белград със Земун и Панчево формира самостоятелна столична административно-териториална единица.

След създаването на самостоятелна Хърватска бановина през 1939 г., към съществувалите Савска и Приморска бановини са придадени и територии от Върбаската, Дринската, Зетската и Дунавската бановини.

ДФЮ/ФНРЮ/СФРЮ Възстановена Югославия като република По-известната като социалистическа Югославия е поделена на шест републики, които след разпадането на съществувалата федерация в периода 1992 – 2006 г. са самостоятелни държави.

СРЮ/СЧГ Сърбия и Черна гора, след войната в Косово, формират крехък съюз, преди референдума за независимост на Черна гора.

Историческите западни български земи са попадали административно в рамките на четири бановини и две съюзни републики.