Карл III (II) Савойски Добрият (, ; * 10 октомври 1486, замък на Шазе ан Бюже, Савойско херцогство;Днес замъкът се нарича Шато дьо Шазе сюр Ен (Château de Chazey-sur-Ain). Той е стар укрепен замък, основан през 12 век от Дом Колини, променен през 15 век и възстановен през 19 век, център на господство Шазе. Намира се в градчето Шазе сюр Ен в деп. Ен, Франция. † 17 август 1553, Верчели, Савойско херцогство) е 9-и херцог на Савоя (от 1504), принц на Пиемонт, граф на Аоста, на Мориен и на Ница (1504 – 1553), граф на Асти (от 1531), титулярен крал на Йерусалим, Кипър и Армения (от 1504), хранител на Пресветата плащеница.
Той е и принц и постоянен викарий на Свещената Римска империя, върховен принц на Херцогство Аоста и херцог на Аоста, маркграф на Ивреа, маркиз на Жекс,Дн. град Жекс (Gex) в деп. Ен, Франция. маркграф на Суза, маркграф на Италия, граф на Брес, граф на Женева, граф на Шабле и Ромон, барон на Фосини,Фосини (Faucigny) е малък френски природен регион и една от шестте исторически провинции на Савоя, разположени в центъра на дн. деп. От Савоа, Франция. барон на Во, господар на Пинероло и Верчели, венециански патриций.
Произход Карл е най-големият син на Филип II Савойски Безземни (* 1438, † 1497), 7-и херцог на Савоя, и на втората му съпруга Клодин дьо Брос (* 1450, † 1513), графиня на Пантиевр,Графство Пантиевр (Comté de Penthièvre) е името на крепост в Бретан, разположена северно от херцогството, между Сен Мало (Saint-Malo) и Сен Брюк (Saint-Brieuc). Херцог Ален III Бретански дава графството като апанаж на брат си Еудес през 1035 г., който по този начин създава кадетска линия на Дом Бретан. потенциална претендентка за бретанската корона. Има четирима братя и една сестра: Лудвиг (* 1488, † 1502), приор на Гран Сан Бернар Филип (* 1490, † 25 ноември 1533 в Марсилия), приор на Гран Сан Бернар, епископ на Женева (1495 – 1509, напуснал), барон на Фосини, маркграф на Салуцо, граф на Женева (1514), вероятен първи херцог на Немур Абсалон († 1494 като бебе) Йоан Амадей († 1495 като бебе) Филиберта (* нач. 1498, † 1524), маркиза на Жекс, херцогиня на Немур (1515), господарка на Фосано (от 1515) и на Малавал (от 1516), виконтеса на Бридиер, господарка на Шана, Йен, Бурже, Мудон, Сен Жулиен, Понсен и Сердон, Вирьо льо Гран, Бия, Бруйер, Тур и Фле.
Има и трима полубратя и една полусестра от първия брак на баща си, сред които Луиза, майка на краля на Франция Франсоа I, херцогиня на Бурбон, и Филиберт II Красивият, 8-и херцог на Савоя и претендент за короната на Йерусалим, както и трима полубратя и пет полусестри от извънбрачни връзки на баща си, сред които Райнер, нар. „Големи Извънбрачни Савойски“, родоначалник на кадетския клон Савоя-Вилар.
Биография Встъпване в длъжност Карл III наследява своя полубрат и 8-и херцог на Савоя Филиберт II Савойски след неговата смърт без потомство на 10 септември 1504 г. Той намира държавата в лошо финансово положение и лишена от територии поради преотстъпените земи на трима господари: Бианка Монфератска контролира почти цял Пиемонт, майка му Клодин дьо Брос държи Бюже, а Маргарита Австрийска – Брес, Фосини и Графство Вилар. Карл трябва освен това да се наложи над претенциите на полусестра си Луиза за наследство на херцогството, тези на полубрат си Райнер, изискващ възстановяването на права и феоди, и над брат си Филип, който подкрепя Луиза и Райнер.
Карл III освен с финансовите проблеми се сблъсква и с политически, като нарастващото съперничество между савойските благородници и тези от Пиемонт, които той се опитва да събере в двора си, а през 1518 г. реформира из основи стария савойски Орден на огърлицата, който става Върховен орден на Пресветото благовещение. Карл III е силно религиозен, макар че това не му пречи да заема решителна позиция, когато Църквата се опитва да застава над правата на Савойската династия. Въпреки това той е любител на тишината и рутината, не понася усложненията и тънкостите на политиката, таи дълбока отвращение към военното дело, с една дума – лишен е от необходимите качества за управление на държавата.
Бунт в Швейцария
След смъртта на епископа на Женева Шарл дьо Сесел на 13 април 1513 г. Карл III налага за епископ, с подкрепата на папа Лъв X, братовчед си Йоан Франциск Савойски – незаконен син на предишния епископ и на чичо си Франц Савойски. Тази савойска намеса предизвиква бурната реакция на женевците, сред които се отличава патриотът Филиберт Бертелие, и които се съюзяват с Кантон Фрибур чрез временен договор от 4 юли 1513 г. През април 1529 г. и през 1532 г. Карл III изпраща Рене дьо Шалан в Берн, за да се опита да се прекъсне сближаването между двата града, но напразно – Съвещателната асамблеа в Тонон от 1534 г. още повече затяга съюза между тях. Женева въстава и херцогът налага блокада на града, при което тя се обръща за помощ към Берн. Берн атакува на 10 януари 1536 г. и през февруари завладява страната Во.
Неспособен да реагира, Карл III заплашва, че ще накара да се намеси император Карл V, чийто васал е той; императорът обаче е блокиран в Неапол. След бягството на епископа на Женева през 1527 г. преходът към Протестантска реформация е всеобщ за контролираните от Берн територии. На 10 август 1535 г. Висшият съвет забранява литургията и Реформацията се налага въпреки опозицията, което води до непреодолимо културно разделение.
В страната Во и в Женевоа група савойски благородници – защитници на херцога на име „Братство на лъжицата“ () кара да се възцари терор на територията. През 1530 г. Карл III хвърля в Шийонския замък Франсоа Бонивар – син на господаря на Люн и защитник на Съвета на Женева. Историята е описана от Байрон в произведението „Шийонският затворник“, а в паметта на потомците Карл ІІІ Добрия остава като тиранин, заточил свободолюбивия швейцарски патриот.
Между Франция и Свещената Римска империя Опитвайки се поне частично да излекува сериозния дефицит – дело на предишните управления Карл III се съюзява с френския крал Луи XII в Камбрийската лига срещу Миланското херцогство. На 1 януари 1515 г. Луи XII е наследен от Франсоа I – родоначалник на френската кралска династия Валоа-Ангулем и племенник на самия Карл.Бащата на Франсоа I – Шарл, граф на Ангулем, е женен за Луиза Савойска, дъщеря на Филип II Савойски и Маргарита дьо Бурбон Поради приятелството на Карл III с френския крал в Савойското херцогство нахлуват швейцарските наемни войски, наети от папа Лъв X, на които Карл е отказал транзита през Франция. Френската армия, командвана от Джан Джакомо Тривулцио, заобикаля швейцарците, които напускат Пиемонт, извоюва блестяща победа в Битката при Мариняно на 13 септември 1515 г. и окупира Миланското херцогство. За Швейцария това е последната битка, в която тя се опитва да контролира събитията в региона. На 7 ноември 1515 г. осем кантона подписват Женевския мир с Кралство Франция – официалното начало на швейцарския неутралитет.
Победата на френския крал Франсоа I при Мариняно бележи значителен спад на влиянието на Савоя в Северна Италия. Карл III губи и подкрепата на папа Лъв X след убийството на съпруга на сестра му Джулиано Медичи в Заговора на Паци. Без армия и без големи ресурси Карл III не успява да води съгласувана външна политика. Той редовно променя подкрепата си ту за племенника си – френския крал Франсоа I, ту за девера си – император Карл V, и накрая се спира на втория. При сключването на Мирния договор от Ноайон на 13 август 1516 г.,Договорът от Ноайон е подписан между Карлос I от Испания, бъдещ император Карл V и Франсоа I от Франция, и слага край на войната на Камбрийската лига. Популяризиран е от папа Лъв X Медичи като споразумение между двете най-големи сили на 16 век: Франция и Германско-испанската империя. С договора е потвърдено даването на Кралство Неапол и Кралство Сицилия на Испания и Миланското херцогство на французите. Това слага край на спора между французите и испанците от времето на Шарл VIII от Франция и Фердинанд II от Арагон, който след завладяването на Неаполитанското кралство не помисля за справедливото разделяне на Южна Италия и решава да се бие за притежание на Неапол. слагащ край на войната на Камбрийската лига, Карл III посредничи между двамата.
При избора на Карлос I Испански за император на Свещената Римска империя с името Карл V отново има война (1523) г. Франсоа I слиза с армията си през Алпийските проходи, но е победен в Ломбардия от имперската армия. На следващата година той се връща с армията си в Алпите, преминавайки отново през земите на Савойското херцогство с опустошителен ефект за местното население и завладява Милано, но е разгромен и пленен в Павия. Междувременно Карл III се е сближил с император Карл V, комуто става зет.
С изчезването на Палеолозите от Монферат в лицето на Джовани Джорджо Палеолог през 1533 г. Карл III предявява претенциите си към територията като потомък на Йоланда Палеологина, която през 1333 г. се жени за Аймон Савойски. Срещу това се изправят маркграфът на Мантуа Федерико I Гонзага и маркграфът на Салуцо Франческо Лудовико I, подкрепян от френския крал Франсоа I.
Възползвайки се от проблемите на Карл III с Женева, Франсоа I претендира за наследството на майка си Луиза Савойска (полусестра на Карл III) в Брес и Фосини. По-нататъшното сближаване на Карл III с Императора, което води до изпращането на неговия син Лудвиг в Мадрид, за да бъде образован там, е предлог за крал Франсоа I да нахлуе в Савойското херцогство. На 3 април 1536 г. французите окупират Торино и Карл III бяга със сина си Емануил Филиберт във Верчели. Франсоа I обявява Пиемонт за присъединен към Франция въпреки героичната съпротива на градове като Аоста и Ница. За съжаление Карл III е твърде слаб икономически и военно, за да може да се надява да възстанови изгубените градове и дори не се опитва да си върне властта над Пиемонт. Голяма част от Савойското херцогство от 1536 г. до смъртта на Карл III през 1553 г. се намира под управлението на племенника му – краля на Франция Франсоа I, който разглежда херцогството като база на Италианските войни с Хабсбургите. Териториите на Карл III са сведени единствено до провинциите Аоста, Верчели и Ница.
Мирът от Ница, подписан през 1538 г., го лишава за период от 10 г. от по-голямата част от териториите му. Той договаря неутралитета си с французите и запазва само малка част от Пиемонт. В Торино се установява френски губернатор, принуждавайки Карл III да се приюти в Ница. Ница се превръща в неговата основна крепост и там той развива парично производство по наредби от декември 1541 г. Херцогът пребивава също в пиемонтския град Верчели.
През 1543 г. французите и турците обсаждат Ница по суша и по море. На 7 септември помощна армия, водена от Карл III и маркиз Дел Васто, ги кара да вдигнат обсадата. Херцогските войски постепенно възвръщат контрола над Графство Ница, а жителите, които са на френска страна, са подложени на репресии. Основна последица от тази обсада е желанието на херцозите на Савоя и по-специално на наследника на Карл III – синът му Емануил Филиберт за укрепване на защитата на Ница.