Лингвистичната типология е подполе на лингвистиката, което изучава и класифицира езиците в зависимост от техните структурни и функционални характеристики. Целта ѝ е да опише и обясни общите свойства и структурното разнообразие на световните езици. Тя включва три поддисциплини: качествена типология, която се занимава с въпроса за сравняване на езиците и вариациите в тях, количествена типология, която се занимава с разпределението на структурните модели в световните езици и теоретична типология, която обяснява тези разпределения.
Качествена типология Качествената типология развива напречно езиково жизнеспособни понятия или видове, които предвиждат рамка за описание и сравнение на отделните езици. Няколко примера са дадени по-долу.
Типологични системи Подлог-глагол-допълнение
Един набор от видове отразява основния ред на подлог, глагол, и пряко допълнение в изречения: Подлог–глагол–допълнение Подлог–допълнение–глагол Глагол–подлог–допълнение Глагол–допълнение–подлог Допълнение–подлог–глагол Допълнение–глагол–подлог Тези етикети обикновено се появяват съкратено "SVO" („ПГД“) и така нататък, и могат да бъдат наречени „типологии“ на езиците, за които се отнасят.
Морфосинтактичен строй
Количествена типология Количествената типология се занимава с разпределението и съвместното наличие на структурни модели на езиците в света.