Чезаре д’Есте (; * 8 октомври 1552, Ферара, Херцогство Ферара; † 11 декември 1628, Модена, Херцогство Модена и Реджо) от рода Есте е херцог на Модена и Реджо (1597 – 1628).

Произход Той е първото дете на Алфонсо д’Есте (* 1527, † 1587), маркграф на Монтекио, и Джулия дела Ровере (* 1527, † 1563). Негови дядо и баба по бащина линия са Алфонсо I д’Есте от Ферара, Модена и Реджо, и метресата му Лаура Дианти, а по майчина –Франческо Мария I дела Ровере, херцог на Урбино, и Елеонора Гонзага. Баща му е извънбрачен син на херцог . Има един брат и една сестра: Алфонсино (* 1560, † 1578), граф на Ферентило, съпруг на братовчедка си Марфиза д’Есте; Елеонора (* 1561, † 1637), съпруга на Карло Джезуалдо ди Веноза, принц на Веноза, граф на Конца

Има и един полубрат и една полусестра от втория брак на баща си: Иполита, чрез брак последна херцогиня на Мирандола и на Конкордия и първа принцеса на Мирандола и маркиза на Конкордия (1596 – 1602), и Алесандро, кардинал.

Биография

На 27 октомври 1597 г., след смъртта без наследници на херцог Алфонсо II д’Есте, Херцогство Ферара не може да бъде предадено на неговия братовчед Чезаре. Легитимността на херцогското наследство е призната от император Рудолф II само за Модена и Реджо, докато за Ферара, която е папски феод, е необходима инвеститурата на папа Климент VIII. Булата на папа Пий V Prohibitio alienandi et infeudandi civitates et loca Sanctae Romanae Ecclesiae, която е издадена още през 1567 г., представлява непреодолима пречка. Чезаре не получава тази инвеститура, тъй като принадлежи към клон на Дом Есте с незаконен произход и през 1598 г. подчинението на Ферара става официално, т.е. преминаването на бившата столица на Есте и всички територии, свързани с нея от семейство Есте към Светият престол.Luciano Chiappini, Gli estensi. Mille anni di storia, Ferrara, Corbo Editore, 2001, с. 429-433

Херцогът моли големите европейски сили за подкрепа, но получава само обещания или, в случая с френския крал Анри IV, сензационен обрат от страх да не започне нова война в Италия. Чезаре също се опитва да преговаря с папата, но братовчедка му Лукреция д’Есте, враждебно настроена към цялото семейство, защото нейният любовник граф Ерколе Контрари е убит по заповед на брат ѝ Алфонсо, приема условията на папата, което създава конфликти в семейството и по този начин улеснява папския план. Поради това Чезаре е принуден да напусне Ферара и да се премести в Модена, където влиза на 30 януари 1598 г. Проблемите в Модена са други в началото. Херцогската резиденция в Модена не е на нивото на тази във Ферара, започват трудни отношения между благородниците на Ферара и тази на Модена, има опит за автономия от Марко Пио ди Савоя от Сасуоло и накрая войната срещу Лука за владение на Гарфаняна.

На 6 февруари 1586 г. се жени за флорентинка Вирджиния де Медичи, дъщеря на бившия велик херцог на Тоскана Козимо I де Медичи, която обаче след около десет години показва първите признаци на лудост, които я придружават до смъртта ѝ през 1615 г. Той е мек и религиозен човек, но не е надарен с голяма политическа интелигентност.

Умира на 66 г. през декември 1628 г. и е наследен от сина си Алфонсо III.

Брак и потомство

∞ 6 февруари 1586 за Вирджиния де Медичи (* 28 май 1568; † 15 януари 1615), дъщеря на великия херцог на Тоскана Козимо I де Медичи, от която има девет деца:Welf 10: Cesare d'Este, genealogy.euweb.cz Джулия д’Есте (* 26 април 1588, † 1645 ); Лаура д’Есте (* 1 април 1590, Ферара, † 14 ноември 1630, Мирандола), ∞ за Алесандро Пико дела Мирандола, от когото има 8 дъщери; Алфонсо III д’Есте (* 22 октомври 1591, Ферара; † 24 май 1644, Кастелнуово ди Гарфаняна), херцог на Модена и Реджо (1628 – 1629), ∞ 22 февруари 1608 в Торино за принцеса Изабела Савойска (* 1591, † 1626), дъщеря на херцог Карл Емануил I Савойски и Каталина Австрийска, от която има 14 деца ; Луиджи I д’Есте (* 27 март 1594, Ферара; † 1 януари 1664, Модена), маркиз на Скандиано и Монтекио. има 1 извънбрачна дъщеря; Елеонора д'Есте (* 1595, Модена, † 19 септември 1661, пак там), като сестра Анджела Катерина игуменка на манастира „Санта Киара“ в Карпи; Иполито Джеминиано д’Есте (* 15 август 1599, †1647), йерусалимски рицар; Николо д'Есте (* 1601, † 1640), ∞ за Звева д'Авалос; Борсо д'Есте (* 14 май 1605, Модена, † 28 декември 1657, Кастел Сан Джовани), военен, ∞ за Иполита д'Есте, от която има 3 сина и 2 дъщери; родоначалник на кадетския клон на фамилията Есте от Скандиано; Форесто д’Есте (* 4 януари 1607, † 1639).

Литература G. Panini: La famiglia Estense da Ferrara a Modena, Ed. Armo, Modena 1996 Riccardo Rimondi: Estensi. Storie e leggende, personaggi e luoghi di una dinastia millenaria. Cirelli & Zanirato, Ferrara 2008, ISBN 978-88-902193-6-8, S. 210 – 213. Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011 Luciano Chiappini, Gli estensi. Mille anni di storia, Ferrara, Corbo Editore, 2001 Pompeo Litta Biumi, D'Este, in Famiglie celebri italiane, vol. 26, Milano, Giulio Ferrario, 1832

Източници

Външни препратки Virginia de' Medici, genealogy.euweb.cz Il Castello Estense: genealogical tree Voce in Dizionario Biografico degli Italiani, Treccani.it, 1980

Категория:Херцози на Модена Категория:Дом Есте Категория:Италианска аристокрация