Кòзимо III де Мèдичи (; * 14 август 1642, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 31 октомври 1723, пак там) от фамилията Медичи, е от 1670 до 1723 г. велик херцог на Тоскана. Той е предпоследният велик херцог от Дом Медичи.
Неговото управление, най-дългото в историята на Тоскана, се характеризира с рязък политически и икономически упадък, кампании за преследване на евреите и на всеки, който не се съобразява със стриктния католически морал.
Той се жени чрез пълномощник на 18 април 1661 г. за Маргарита Луиза Орлеанска, братовчедка на краля на Франция Луи XIV. Неговият брак е смятан за един от най-лошите бракове в историята на Медичите: голямото различие от характерите кара Маргарита Луиза първо да откаже каквато и да е форма на съжителство с него и впоследствие да се върне във Франция. Двойката обаче има три деца: Фердинандо, Анна Мария Луиза и Джан Гастоне.
В последните си години Козимо III, изправен пред конкретния риск от изчезване на собственото си семейство, се опитва да посочи дъщеря си Анна Мария Луиза като своя универсална наследница, но император Карл VI Хабсбургски не го позволява. След смъртта си е наследен от сина си Джан Гастоне.
Произход Той е най-големият жив син и наследник на Фердинандо II де Медичи (* 1610 † 1670), Велик херцог на Тоскана (1621 – 1670), и съпругата му Витория дела Ровере (* 1622 † 1694), принцеса от Херцогство Урбино. Негови дядо и баба по бащина линия са Козимо II де Медичи, велик херцог на Тоскана, и на Мария Магдалена Австрийска, а по майчина – Федерико Убалдо дела Ровере, херцог на Урбино (1621 – 1623), и Клавдия де Медичи, принцеса от род Медичи, чрез бракове херцогиня на Урбино и ерцхерцогиня на Предна Австрия, и графиня на Тирол (1632 – 1646), регентка (1632 – 1646) на нейния син Фердинанд Карл. Има двама братя и една сестра: Козимо (* 1639 † 1639), велик принц на Тоскана Сестра († 1640 при раждане) Франческо Мария (* 1660 † 1711), кардинал, херцог на Ровере и Монтефелтро, съпруг на Елеонора Луиза Гонзага.
Управление Младежки години Престолонаследник
Образованието му предизвика остри спорове между родителите: бащата иска да даде на детето научно образование, а майката – строго религиозно образование. Надделява майката, която назначава за настойник на младия принц сиенския теолог Волумио Бандинели, който силно повлиява на характера на младия мъж, като му внушава силна религиозна вяра.
В юношеството си Козимо не презира дейностите на открито, като лова, до степен че чичо му Джован Карло де Медичи в писмо до брат си Великия херцог съобщава, че „младият принц [е] убил гъска във въздуха", а посланикът на Лука подчертава, че Козимо на единадесет години е убил седем диви прасета с четири изстрела. Като навършва зряла възраст обаче, той предпочита да избягва всички младежки забавления, за да се посвети само на религиозни практики, поклонения и религиозно пеене. Въпреки това той не е напълно имунизиран срещу научните интереси, които характеризират целия велик херцогски клон на Медичите. По-специално той е привлечен от естествените науки, особено зоологията и ботаниката. Покровителства доктора Франческо Реди и във вилите си извън града се наслаждава на колекционирането на редки ботанически видове и животни, често от далечни земи, с особено внимание, характерно за XVII век, към ужасното и гротескното, като събиране на деформирани животни или растения. От друга страна на Козимо III се дължи патронажът за основаването на Флорентинското ботаническо дружество, ръководено от Пиер Антонио Микели.. Част от колекциите му сега се съхраняват в Националния музей по антропология и етнология във Флоренция, докато живописни или архитектурни следи от колекциите му остават във вилите на Медичите в Топая и Амброджана.
Труден брак
През 1657 г. великият херцог Фердинанд II започва проучвания на европейските дворове, за да намери булка за сина си с надеждата, че това може да го отвлече от уединения му начин на живот. След много дълги преговори и дипломатически маневри, които виждат като главни герои кардинал Джулио МазариниКакто съобщава английският историк Харолд Актън, кардинал Мазарини смята брака на Маргарита Луиза за полезно средство за спечелване на подкрепата на Медичите и тосканските кардинали, за да получи папската тиара. и кардинал Пиеро Бонси, тоскански свещеник, живеещ в Париж, е избрана Маргарита Луиза Орлеанска, братовчедка на крал Луи XIV.
На 17 април 1661 г. Маргарита Луиза се омъжва за Козимо чрез пълномощник в двореца Лувър в Париж. Тя среща съпруга си за първи път, въпреки че се възстановява от морбили, на 12 юни, доплавайки до Ливорно: срещата между двамата е доста студена и принцесата предпочита да отиде във Флоренция, където прави триумфалното си влизане на 20 юни и където получава от свекъра си, като сватбен подарък, перла „с размер на малко гълъбово яйце“. Единственият истински облагодетелстван от брака е Бонси, който е назначен за епископ на Безие и след това за кардинал като благодарност за усилията му. От първата им среща отношенията между двамата съпрузи са лоши. Ситуацията се влошава, когато Маргарита Луиза, след като иска бижутата на Короната на Тоскана за лична употреба, получава отказ от Козимо по обвинение в алчност. Начинът на живот на принцесата, свикнала с помпозността и лекомислието на парижкия двор, не подхожда на строгия и религиозен тоскански двор, чиято хазна е изтощена от разходите по войната с Кастро дотолкова, че Великият херцог Фердинандо след края на конфликта не успява редовно да плаща на ангажираните войници.
Въпреки постоянните кавги на 9 август 1663 г. Маргарита Луиза ражда престолонаследника Фердинандо де Медичи и това носи само моментно облекчение на семейната ситуация. Луи XIV изпраща херцога на Сен Мем във Флоренция, на когото принцесата доверява желанието си да се върне във Франция, намирайки подкрепа за намеренията си в посредника. Всеки опит за разрешаване на споровете със съпруга ѝ се проваля, също и защото принцесата никога не пропуска възможност да унижи публично Козимо, до степен да наема само френски готвачи от страх, че Медичите искат да я отровят.
През септември 1664 г. Маргарита Луиза изоставя апартаментите си в Палацо Пити за вилата на Медичите „Лапеджи“, последвана от ескорт от 70 войници, 200 придворни и 69 придворни дами.Acton, p. 94. През 1666 г. тя се помирява със съпруга си и през 1667 г. ражда Анна Мария Луиза, бъдеща пфалцграфиня. Деликатното сближаване между Маргарита Луиза и останалата част от семейството на Великото херцогство се срива след раждането, когато момиченцето се заразява с едра шарка и бива обвинена от съпруга си грубо за всичките проблеми.Acton, p. 103.
Пътешествия в Европа
В опит да разреши семейни спорове, великият херцог Фердинандо II насърчава Козимо да напусне Флоренция, за да направи дълга обиколка на европейските дворове: на 28 октомври 1667 г. той пристига в Тирол с леля си Анна де Медичи, ерцхерцогиня на Австрия. След това пътува по поречието на Рейн до Амстердам – града, в който получава почит от артистичната общност и където се среща с Рембранд. Накрая, от Амстердам, Козимо пътува до Хамбург, за да се срещне с Кристина Шведска. Той се завръща във Флоренция през май 1668 г.
Въпреки че пътуването помага за повдигането на настроението на Козимо, то не успява да тушира разногласията с жена му. Така с разрешението на баща си Козимо заминава отново през септември 1668 г. При това второ пътуване принцът посещава Испания, чийто суверен Карлос II го приема на частна аудиенция. През януари на следващата година той пристига в Португалия, откъдето отплава за Англия.
В Англия принцът посещава университетите в Оксфорд и Кеймбридж, получава почестите за протекцията, предоставена от баща му на Галилео Галилей,. среща Чарлз II от Англия и Самюъл Пийпс, който го описва като „много весел и очарователен“ и накрая, на връщане, той се представя на Луи XIV, на тъща си Маргарита Лотарингска и на балдъзата си Елизабета Бурбон-Орлеанска, която пише за него: „Той говореше много добре по всяка тема и бе запознат с начина на живот на всеки двор в Европа: в този на Франция той никога не направи нито една грешка... След като го видях, ме убеди, че у Маргарита е грешката, че никога не се е разбирала с него“.
След тази дълга поредица от представителни пътувания младият Козимо се завръща във Флоренция на 1 ноември 1669 г.
Управление Начални години Баща му Фердинандо II умира от инсулт на 23 май 1670 г. Смъртта му предизвика ожесточена борба между новата велика херцогиня Маргарита Луиза и майката на Козимо III Витория Дела Ровере за участие във властта. Козимо, много отдаден на майка си, разрешава спора, като ѝ дава много прерогативи са сметка на Маргарита Луиза.
В първите години Козимо III управлява с голяма жар: той прилага политика на ограничаване на разходите, за да избегне фалит, позволява на поданиците си да подават петиции за арбитраж при спорове и се опитва да реформира публичната администрация на Великото херцогство.
През 1675 г., по волята на Великия херцог, е създадена Депутацията за реформа на магистратите, съставена от някои от главните велики херцогски служители, като Емилио Лучи и Франческо Ферони, с цел възстановяване на най-важните магистратури на държавата. През 1680 г., по предложение на същата депутация, е създадено Наказателното колело. – наказателен съд, съставен изключително от юрисконсулти, чиито отговорности се припокриват с тези на традиционната и по-древна градска магистратура на Ото ди Гуардия е Балия.. Този интерес на Великия херцог обаче не трае дълго, тъй като Козимо III предпочита да се върне към обичайните си религиозни практики и делегира повечето от държавните дела на майка си и на Таен съвет.
В същото време отношенията между Витория дела Ровере и Маргарита Луиза се влошават още повече, тъй като Маргарита се чувства откъсната от всякакво политическо влияние и се възмущава от честите намеси на свекърва си в образованието на младия княз Фердинандо. Въпреки това Козимо отново се помирява със съпругата си, която на първата годишнина от смъртта на баща му му ражда син Джан Гастоне.
Заминаването на Маргарита Луиза Преоткритият брачен мир обаче е краткотраен, тъй като скоро постоянната намеса на Витория дела Ровере изчерпва търпението на Маргарита Луиза до такава степен, че през януари 1672 г. тя се престорва на болна. След това крал Луи XIV изпраща Алио Стари, личен лекар на майка му Анна Австрийска, в Тоскана, за да посети принцесата и да се опита да намери ново помирение със съпруга ѝ. Лекарят, за разлика от херцога на Сан Мем, отказва на желанието на Маргарита Луиза да бъде поканена във Франция, за да се подложи на термични процедури, тъй като разбира, че това е трик тя да може да се измъкне от Флоренция, и успява да убеди Козимо III да даде на съпругата вилата на Медичите в Пратолино като резиденция поне за няколко месеца.
След почти година Козимо нарежда на жена си да се върне във Флоренция, но тя отказва и със силен натиск получава правото да живее във вилата в Поджо а Каяно, макар че Великият херцог налага постоянен ескорт от четирима войници и нарежда да залостят врати и прозорци, за да ѝ попречат да избяга.