Мийонариос () е колумбийски футболен отбор от столицата Богота. Създаден на 18 юни 1946 г., той е един от най-популярните отбори в страната. Заедно с Атлетико Насионал е рекордьор по брой спечелени шампионски титли – 14, а заедно с Атлетико Насионал и Индепендиенте Санта Фе е сред отборите, които не са пропуснали сезон на Категория Примера А от създаването ѝ през 1948 г. Мийонариос е третият колумбийски отбор след Атлетико Насионал и Америка де Кали, който печели един от южноамериканските клубни турнири – Копа Мерконорте през 2001 г.
История В днешния си вид Мийонариос е създаден през 1946 г., но корените му могат да бъдат проследени до основания от ученици от училищата Колехио Сан Бартоломе и Институто Ла Сале през 1937 г. Депортиво Мунисипал.
Златната ера на Мийонариос е в началото на 50-те години на 20 век. Тогава е един от най-силните периоди на отбора с четири шампионски титли, едно второ място, една спечелена и един финал за Купата на Колумбия само в рамките на пет години. По това време Мийонариос се възползва по най-добрия начин от стачката на футболистите в Аржентина – президента на тима Алфонсо Сениор Кеведо знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъснатите по-рано взаимоотношения между Димайор, федерацията, която администрира първенството на Колумбия, и ФИФА означава, че правилата на ФИФА – най-вече тези за трансферите на футболисти – не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори. Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи. Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара – това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора. Освен Педернера, Мийонариос привлича още аржентински звезди от ранга на Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания. През тези години отборът става известен като Синият балет. Мийонариос става първият отбор от страната, който печели мач срещу аржентински отбор (3:1 срещу Расинг Клуб през 1951 г.), както и първият, спечелил мач на европейска почва (4:2 срещу Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу през 1952 г.). Отборът има още гастроли в Европа и заради тях получава прозвището Посланиците. Краят на известната като „Ел Дорадо“ златна ера на колумбийския футбол обаче е предопределен през 1951 г., когато ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.
Само няколко години след края на златната ера на Мийонариос следва нов период на доминация, през който отборът печели пет шампионски титли и една Купа на Колумбия и играе полуфинал за Копа Либертадорес за шест години между 1959 и 1964 г. През 70-те и 80-те години Мийонариос печели по две титли на десетилетие, както и общо три втори места и отново стига до два полуфинала на Копа Либертадорес. Следващите години са сравнително слаби за отбора – включително и във финансово отношение, и въпреки спечелването на Копа Мерконорте през 2001 г., единствените успехи на домашна сцена са двете втори места през 90-те. През новия век финансовото състояние леко се стабилизира, но в крайна сметка отборът обявява банкрут и впоследствие е закупен от дружеството Асул & Бланко, състоящо се от около 4000 фена. С възстановяването на финансовата обезпеченост се завръщат и успехите – първо през 2011 г. е спечелена Купата на Колумбия, а през 2012 – и първата шампионска титла от 1988 г. насам.
Дербита Класико боготано или Класико капитолано се нарича дербито между Индепендиенте Санта Фе и Мийонариос – и двата отбора от Богота се смятат за най-големите тимове в страната. Това е единственото регионално дерби, което се е състояло във всички сезони на Категория Примера А. До края на 2014 г. дербито се е играло 296 пъти, като Мийонариос има категоричен превес – 112 победи срещу 81 загуби и 103 равенства.
Мачовете между Мийонариос и Атлетико Насионал добива популярност като Дерби на най-многото звезди – заради факта, че двата тима са с най-много шампионски титли, а звездите символизират броя на титлите. Тук Мийонариос също доминира – 102 победи, 84 равенства и 75 загуби в 261 срещи до средата на 2014 г.
Допреди няколко години, преди Атлетико Насионал да спечели общо седем купи и да задмине по този показател Америка де Кали, за дерби между най-успешните колумбийски отбори се смятат мачовете между Мийонариос и Америка де Кали. От 2011 г. двата тима могат обаче да се срещнат само за купата на страната, тъй като оттогава Америка играе във втора дивизия. За ъпрвенство двата отбора са играли общо 235 пъти, а Мийонариос има 93 победи, 66 равенства и 76 загуби, на другия полюс са срещите в международните турнири, където от шест мача Америка има три победи и три равенства.
Старото дерби се наричат мачовете между Мийонариос и Депортиво Кали и това е вероятно най-старото футболно дерби в Колумбия. Двата тима са се изправяли един срещу друг във финален мач за титлата цели десет пъти – през 1949, 1959, 1961, 1962, 1963, 1967, 1969, 1972, 1978 и 1995/1996, като седем пъти ликува Мийонариос. Към края на 2014 г. отборите имат 253 мача помежду си за първенство – 87 победи за Мийонариос, 69 равенства и 97 победи за Депортиво Кали. За Копа Либертадорес има осем мача – по три победи за Мийонариос и равенства и две победи за Депортиво.
Играчи Настоящ състав № Нац. Играч Роден Последен отбор Вратари 1 Нелсон Фернандо Рамос 23 ноември 1981 Америка де Кали 12 Браян Силва 4 септември 1997 юноша на отбора 31 Луис Енрике Делгадо 26 октомври 1980 Реал Картахена Защитници 2 Стивен Вега 22 май 1998 юноша на отбора 3 Освалдо Енрикес 11 март 1989 юноша на отбора 5 Андрес Кадавид 28 декември 1985 Енвигадо 6 Луис Ернан Москера 25 май 1989 юноша на отбора 23 Люис Очоа 4 септември 1984 Индепендиенте Меделин 24 Габриел Диас Рико 28 януари 1996 юноша на отбора 28 Алекс Диас 13 януари 1989 Америка де Кали 29 Роман Торес 20 март 1986 Ла Екидад Хеферсон Херера 20 юли 1992 юноша на отбора Полузащитници 4 Даниел Торес 28 юни 1993 юноша на отбора 8 Рафаел Робайо 24 април 1984 Чикаго Файър 10 Майер Кандело 20 февруари 1977 Универсидад Сесар Вайехо 11 Даулинг Леудо 24 юли 1989 Ла Екидад 17 Омар Васкес 15 август 1989 Делфинес 18 Хавиер Рейна 4 януари 1989 Клуб Олимпо 21 Хуан Себастиан Ортис 29 август 1987 Индепендиенте Меделин 22 Фабиан Варгас 17 април 1980 Барселона 26 Серхио Вияреал 29 януари 1995 юноша на отбора 27 Кристиан Аларкон 29 май 1992 юноша на отбора Нападатели 7 Юбер Асприя 12 ноември 1982 юноша на отбора 9 Себастиан Пинто 5 февруари 1986 Бурсаспор 16 Андерсон Плата 8 ноември 1990 Теджън Ситизен 20 Фернандо Урибе 1 януари 1988 Атлетико Насионал 25 Анди Поло 29 септември 1994 Интер 32 Джонатан Агудело 17 декември 1992 юноша на отбора
Известни бивши играчи Адолфо Педернера Алехандро Сичеро Алфредо ди Стефано Алфредо Кастийо Амадео Карисо Арнолдо Игуаран Бонер Москера Вилингтон Ортис Габриел Очоа Урибе Драгослав Шекуларац Карлос Валдерама Модест М'бами Нестор Роси Оскар Кордоба Рамон Алберто Вияверде Рафаел Дудамел Рене Игита Себастиан Ернандес Серхио Гойкочеа Хосе Ван Туйне Хуан Хилберто Фунес
Успехи Национални Категория Примера А: Шампион (15): 1949, 1951, 1952, 1953, 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1972, 1978, 1987, 1988, 2012, 2017 Ф Вицешампион (9): 1950, 1956, 1958, 1967, 1973, 1975, 1984, 1994, 1995/1996 Трето място (10): 1965, 1968, 1969, 1971, 1976, 1977, 19812, 1985, 1986, 2014 А Купа на Колумбия: Носител (4): 1952/1953, 1962/1963, 2011 Финалист (1): 1951/1952, 2013
Международни Копа Мерконорте: Носител (1): 2001 Финалист (1): 2000 Полуфиналист (1): 1998 Копа Либертадорес: Полуфиналист (3): 1960, 1973, 1974 Копа Судамерикана: Полуфиналист (2): 2007, 2012
Рекорди Най-голяма победа за първенство и купа: 8:1 срещу Депортес Толима, 7 юли 1963 Най-голяма победа в международни турнири: 6:0 срещу Универсидад де Чиле, 19 април 1960 Най-голяма загуба за първенство и купа: 7:3 срещу Индепендиенте Санта Фе, 23 февруари 1992 Най-голяма загуба в международни турнири: 6:0 срещу Насионал Монтевидео, 15 юли 1988 Най-много мачове за първенство: Бонер Москера – 524 Най-много голове за първенство: Алфредо Кастийо – 133 Най-много минути без допуснат гол: Отониел Кинтана – 1024 (национален рекорд) Най-много поредни мачове без загуба: 29 – 1999 г. (национален рекорд)
Футболисти с най-много мачове за първенство Място Име Мачове Години 1 Бонер Москера 524 1992 – 2000, 2002 – 2006 2 Алехандро Бранд 385 1969 – 1982 3 Хулио Едгар Гавирия 382 1968 – 1977 4 Еуклидес Гонсалес 3691971 – 1981 5 Алонсо Лопес 347 1974 – 1980, 1981 – 1985 6 Арнолдо Игуаран 341 1983 – 1991, 1993 – 1995 7 Мигел Аугусто Принсе 323 1980 – 1988 8 Херман Гутиерес де Пиниерес 314 1978 – 1990 9 Артуро Сеговия 309 1972 – 1979 10 Вилингтон Ортис 306 1972 – 1979
Футболисти с най-много голове за първенство Място Име Голове Години 1 Алфредо Кастийо 133 1948 – 1957 2 Арнолдо Игуаран 121 1983 – 1991, 1993 – 1995 3 Алфредо ди Стефано 96 1949 – 1952 „ Марино Клингер 96 1957 – 1966 5 Алехандро Бранд 91 1969 – 1982 6 Вилингтон Ортис 90 1972 – 1979 7 Хосе Мария Фереро 85 1967 – 1969 “ Мигел Анхел Конверти 85 1975 – 1977 9 Хайме Морон 82 1971 – 1974, 1977 – 1982 10 Хуан Хосе Иригойен 80 1977 – 1979
Източници
Категория:Колумбийски футболни отбори Категория:Спорт в Богота Категория:Основани в Колумбия през 1946 година