Северноамериканската пернатонога кукумявка (Aegolius acadicus) е вид малка сова, местен вид за Северна Америка. Един от най-малките видове сови в Северна Америка. Обитава гъсти гори с малки блата и поляни. Често е в опасност да бъде нападната от по-големи сови и хищници. Строго нощна птица, но трудно се вижда, освен ако е в близост до гнездото си. Северните кукумявки са мигриращи птици без строг модел, но през есента на отделни години много индивиди се придвижват на юг, главно мъжки и млади.
Разпространена е в Гватемала, Канада, Коста Рика, Мексико и САЩ.
Описание Научното описание на един от подвидовете на тази кукумявка се приписва на преподобният Джон Хенри Кийн, който е бил мисионер в Канада през 1896 г.Беоленс, Бо; и др. (2009). Епонимният речник на бозайниците стр.220. JHU Press. стр. 574. ISBN 9780801895333. Възрастните са дълги 17–22 см., с размах на крилата 42–56,3 см. „Северноамериканската кукумявка - Aegolius acadicus“. 2011 г. Ванер, Майкъл (2003). Енциклопедия на северноамериканските птици. Ню Йорк: Barnes & Noble. стр. 192. ISBN 0-7607-3460-7. Те могат да тежат от 54 до 151 g. със средно около 80 g., което ги прави едни от най -малките сови в Северна Америка.МакKормик, Джон (2014-08-01). „Северноамериканската кукумявка (Aegolius acadicus)". Изобилие и разпространение в южните Апалачи планини в Североизточен Тенеси“. Електронни дисертации и дисертации. Северните кукумявки не проявяват полов диморфизъм чрез оперението си и често са полове по размер, където женските са по-големи от мъжките. Женските със средно тегло 100 g. и мъжките със средно тегло 75 g.Weidensaul, C. Scott; Колвин, Брус А .; Бринкер, Дейвид Ф .; Хю, Дж. Стивън (юни 2011 г.). „Използване на ултравиолетова светлина като помощ при възрастовата класификация на совите“. Списанието на Уилсън по орнитология. 123 (2): 373–377. doi: 10.1676 / 09-125.1. ISSN 1559-4491. S2CID 28913007. Северноамериканските кукумявки имат порфиринови пигменти в летните си пера. Когато са изложени на ултравиолетова светлина, перата им флуоресцират в неоново розово. Това се използва, за да се изчисли линеенето и възрастта при възрастните пернатоноги кукумявки.Ръководство на National Geographic за птиците от Северна Америка. Dunn, Jon L. (Jon Lloyd), 1954-, Alderfer, Jonathan K., National Geographic Society (САЩ) (Седмо изд.). Вашингтон, окръг Колумбия 2017. ISBN 978-1-4262-1835-4. OCLC 1002108930.
Има два подвида на пернатоногата кукумявка: Aegolius acadicus acadicus, намерена в цяла Северна Америка и немигриращия Aegolius acadicus brooksi, като единствен вид за архипелага Хайда Гвай в Британска Колумбия.Уотърхаус, Ф. Луиз; Дойл, Франк I .; Търни, Лорънс; Wijdeven, Berry; Тод, Мелиса; https: //birdsoftheworld.org/bow/species/nswowl/cur/introductionergman, Карита; Vennesland, Ross G. (юни 2017 г.). „Пролетни и зимни домашни вериги на северната кукумявка на Хайда Гвай (Aegolius acadicus brooksi)“. Вестник на Raptor Research. 51 (2): 153–164. doi: 10.3356/jrr-16-48.1. ISSN 0892-1016. S2CID 89814991. А.а. Brooksi се идентифицира с по-тъмно оперение и е предложено като отделен вид кукумявка в Хайда Гвай. Беше установено, че изолирани популации на северноамерикански кукумявки в платото Алегени и Южните Апалачи са морфологично различни от совите от среден клас и генетично различни като подвида A.a. Brooksi в Британска Колумбия.Расмусен, Джъстин Лий; Sealy, Spencer G .; Cannings, Richard J. (7 април 2008 г.). A. F. Poole (ред.). „Северноамериканската кукумявка (Aegolius acadicus)“. Птиците на Северна Америка. Итака, Ню Йорк, САЩ: лаборатория по орнитология на Корнел. doi: 10.2173/bna.42. ISSN 1061-5466.
Глас Северната пернатонога кукумявка издава многократно силен свирещ звук. Доста гласовити. Песен, бърза серия от дълбоки свирещи ноти (5-8, при възбуда протяжни до много по-дълги серии), отначало леко покачващи се по височина и темпо, изненадващо силни (чуват се на доста повече от 3 km. в тихи нощи).Бул, Джон; Farrand, John Jr. (1994). Полево ръководство на Националното дружество Audubon за птици в Северна Америка. Ню Йорк: Алфред А. Нопф. стр. 555. ISBN 0-679-42852-6. Обикновено издават тези звуци, за да намерят половинка, така че те могат да бъдат чути по-често от април до юни, когато търсят партньори. Въпреки че са по-често през пролетта, те го правят целогодишно. Най-малко 11 различни звука се чуват от северноамериканската кукумявка. Най-ниските възможни звуци са на младата кукумявка, тънко и отсечено „кси!”. Негласните звуци се използват като предупреждение от възрастните, обикновено когато се приближават отблизо.
Слух Слухът на северната пернатонога кукумявка е много усъвършенстван, поради вертикално асиметрични уши и различна форма на ушните отвори. Тъй като звукът достига до ушите в различно време и е с различна интензивност, северната кукумявка може много точно да локализира плячката си. Такава точна локализация на звука й позволява да ловува в пълна тъмнина, само по слух.Frost, B.J .; П. Дж. Болдуин; М. Чизи (1989). „Слухова локализация в северната кукумявка, Aegolius acadicus“. Канадски вестник по зоология. 67 (8): 1955–1959. doi: 10.1139/z89-279.Gutiérrez-Ibáñez, Cristián; Андрю Н. Иванюк; Дъглас Р. Уайли (2011). „Относителен размер на слуховите пътища при симетрично и асиметрично ушасти сови“. Brain Behav Evol. 78 (4): 281–301. doi: 10.1159/000330359. PMID 21921575. S2CID 6013325 Проучване на Engel et al показва, че северната кукумявка е има честотна чувствителност от 0,7 до 8,6 kHz с най-добра чувствителност, варираща от 1,6 до 7,1 kHz.Беатини, Джулия Р .; Proudfoot, Glenn A .; Gall, Megan D. (февруари 2018 г.). „Честотна чувствителност при северните кукумявки (Aegolius acadicus)“. Списание за сравнителна физиология А. 204 (2): 145–154. doi: 10.1007 / s00359-017-1216-2. ISSN 0340-7594. PMID 28993864. S2CID 19735506. Това й позволява да ловува на тъмно, чисто чрез звук. Разпространение и местообитание
Среда на живот Тяхното местообитание са иглолистни гори, понякога смесени или широколистни гори, в Северна Америка. Повечето птици гнездят в иглолистни гори на север, но зимуват в смесени или широколистни гори. Те също обичат крайречните райони поради изобилието от плячка там.ДеЛела Бенедикт, Одри (2008). Ръководството на натуралиста за южните скали: Колорадо, Южен Уайоминг и Северно Ню Мексико. Голдън, Колорадо: Fulcrum Publishing. стр. 568. ISBN 978-1-55591-535-3 Те живеят в дървесни кухини и стари гнезда, направени от други малки хищници. Някои от тях са постоянно пребиваващи, докато други могат да мигрират на юг през зимата или да се преместят надолу от по-високи възвишения. Обхватът им обхваща по-голямата част от Северна Америка на юг от бореалната гора, включително югоизточна и южно-централна Аляска, южна Канада, по-голямата част от САЩ и централните планини в Мексико.
Някои са започнали да се движат по-югоизточно в Индиана и съседните щати. Engel et al направиха проучване за това колко далеч на север се размножават северните кукумявки и те откриха, че те могат да се размножават на север от 50° С., много по-далеч, от регистрираното досега.Будин, Кристоф; Rochepault, Yann; Savard, Jean-Pierre L .; Савард, Мишел (септември 2006 г.). „Разширяване на ареала за размножаване на северната кукумявка в Квебек“. The Wilson Journal of Ornithology. 118 (3): 411. doi: 10.1676/05-092.1. S2CID 85625756. Обхватът им е доста обширен и те могат дори да се размножават в далечния север, където повечето птици мигрират да се размножават. Те са адаптивни видове, които могат да се справят добре в студа.
В източната част на Съединените щати има две полуизолирани постоянни популации. Това първото население по границата на Западна Вирджиния в платото Алегени. Второто население е в по-високите възвишения на южните Апалачи планини в западна Северна Каролина, източен Тенеси и югозападна Вирджиния.
Въпреки че има многобройни популации в северните и западните региони на Северна Америка, в някои окръзи на Северна Каролина, в момента те са посочени като застрашен вид поради намаляване на подходящите местообитания.Това се дължи на загуба на бореални гори от сеч и замърсяване.Милинг, Тимъти и Роу, Матю и Петел, Бени и Делинджър, Тим и Гейлс, Джони и Хил, Кристофър. „Плътности на населението на северните кукумявки (Aegolius acadicus) в деградирали бореални гори на южните Апалачи“. Биология и опазване на кукумявки от Северното полукълбо: 2 -ри международен симпозиум. Ген. Техн. Република NC-190. Сейнт Пол, MN: Министерство на земеделието на САЩ, Служба по горите, Северна централна горска експериментална станция. 272-285. Серия публикации: Общ технически доклад (GTR)
Гнездене Северните кукумявки снасят около четири или шест яйца с бял цвят в естествени дървесни кухини или дупки на кълвач. Мъжките често пеят от място за гнездо и разменят храна в местата за гнезда, за да привлекат женска. Бащата прави ловува, докато майката наблюдава и пази яйцата си. Женските могат да имат повече от една връзка, всеки размножителен сезон с различни мъже. След като потомството в първото гнездо е развило перата си, майката ще остави бащата да се грижи за тях и ще намери друг мъж, с когото да се размножава.Този тип чифтосване е последователна полиандрия. Те се състезават с други сови, скорци и катерици за гнездови кухини и техните гнезда могат да бъдат унищожени или изядени от тези същества, както и от гнездови хищници. Совоподобните кукумявки от всички възрасти могат да бъдат предхождани от по-големи видове ястребови сови или сови, от които има поне дузина, които се припокриват в обхвата, които споделят с пернатоногите кукумявки предпочитания към гористи местообитания с гъсти храсталаци.
През 2014 г. гнездящи северни кукумявки са открити в гнездови кутии в южните Апалачи. Това е най-югоизточната известна зона за размножаване в САЩ.
Хранене Тези птици чакат на висок клон през нощта и се нахвърлят върху плячката. Те ядат главно малки организми и полевки, със силен акцент върху дребните бозайници в диетата си. Преглеждат се десет проучвания, които откриват северните пернатоноги кукумявки, които ядат също и бозайници (88% до 100%), като повечето от бозайниците са гризачи (85% до 99%). По-конкретно в своето проучване в Уисконсин, отчитат че северните кукумявки като най-често ядящи мишки (68% от уловената плячка),както и полевки (Microtis pennsylvunicus и M. Ochroguster 16%).Swengel, Ann B .; Swengel, Scott R. (август 1992 г.). "Диета на северните кукумявки в Южен Уисконсин" (PDF). Кондорът. 94 (3): 707. doi: 10.2307/1369255. JSTOR 1369255. Посетен на 29 ноември 2011 г. Подобно проучване на Холт и Леру (1996) в Монтана установява, че кукумявките ядат повече полевки (60%) от другите видове бозайници.Холт, Денвър W .; Леру, Лесли А. (март 1996 г.). „Диети на северните пигмейски сови и северните кукумявки в Западна Централна Монтана“ (PDF). Бюлетин на Уилсън. 108 (1): 123. Посетен на 29 ноември 2011 г. Engel et al. (2015) също установяват, че при пернатоногата кукумявка силно се предпочитат малките бозайници (89%), като 55% от плячката са два вида полевки.