Стоян Генов Савов е български офицер от Държавна сигурност (генерал-лейтенант).

Роден през 1924 година в Лесичово, Пазарджишко, той се включва в ранна възраст в комунистически организации. След Деветосептемврийския преврат постъпва в Държавна сигурност работи дълги години в разузнаването, достигайки през 1972 година до поста началник на Първо главно управление. От 1973 до 1990 година е заместник-министър на вътрешните работи.

Биография Ранни години Стоян Савов е роден на 23 юни 1924 година в Лесичово, Пазарджишко, в средно заможно семейство. През 1939 година, като ученик в IV клас на Пазарджишката гимназия, е приет в нелегалния комунистически Работнически младежки съюз (РМС), където след това става отговорник за класа си и член на ръководството на организацията в училището. Скоро е изключен от гимназията и се установява в родното си село, където е избран за отговорник на група на РМС.

Савов участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Организира дейности за събиране храна за нелегални. Задържан е от полицията по ЗЗД в продължение на 7 дни (1943). Няколко дена след освобождаването от ареста се включва в състава на чета „Стефан Караджа“ на Партизански отряд „Панайот Волов“. Като партизанин е предан и дисциплиниран боец. През август 1944 г. е приет за член на Българската комунистическа партия (БКП). След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заминава на фронта и участва в първата фаза на участието на България във войната срещу Третия Райх. През декември 1944 година вече е в Народната школа за запасни офицери „Христо Ботев“, която завършва през септември 1945 година и е произведен в младши лейтенант.

На 24 януари 1947 година Стоян Савов е назначен за разузнавач IV степен в Държавна сигурност в Пазарджик, на 15 март е повишен в групов началник III степен, а на 30 април вече е началник на бюрото на Държавна сигурност в Пазарджик. На 27 октомври 1949 година е прехвърлен в София като началник на отделение в инспектората на Министерството на вътрешните работи (МВР), а на 1 юли 1951 година е повишен в капитан и от 30 юли е заместник-началник на инспектората. На 29 април 1952 година предсрочно е повишен в майор. През декември 1953 година завършва едногодишна специална школа в Съветския съюз.

В разузнаването През януари 1954 година Стоян Савов е назначен във външното разузнаване, където направо става началник на отдела за Югославия. От 1955 до началото на 1956 година работи в Югославия, а след това няколко месеца до края на 1956 година е резидент в Гърция, като на 3 май 1956 година е повишен в подполковник. Заради незнанието на чужди езици работата му в Гърция е фокусирана главно върху българските емигранти.

В Гърция Савов бързо влиза в конфликт с посланика Коста Ламбрев, когото обвинява в интригантство и грубо отношение към персонала, след като Ламбрев уволнява единствения служител на резидентурата, знаещ гръцки. Ламбрев е подкрепен от политическото ръководство в София и Савов е наказан за неспазване на субординацията, както и за загубата на секретен документ от негов подчинен. В разгара на конфликта служителка на посолството дори обвинява Савов в сексуален тормоз.

След отзоваването му от Гърция в края на 1956 година Стоян Савов работи известно време във Второ управление (контраразузнаване), а през 1958 – 1963 година е в Ливан под прикритието на дипломатически пост. На 16 април 1962 година е повишен в полковник. След връщането си от Ливан от март 1963 година Савов отново е началник отдел в разузнаването, а през април 1966 година става и заместник-началник на Първо управление.

Неуспехът на разузнаването да предвиди военния преврат в Гърция през април 1967 година предизвиква острата реакция на ръководството на режима и в него са направени значителни кадрови размествания, включващи и смяната на началника на управлението Константин Атанасов. В тази ситуация Савов отново оглавява резидентурата в Гърция, която е най-важната за българското разузнаване по това време. Той пребивава в Гърция под прикритието на първи секретар в посолството, отговорен за стопанските връзки, като по това време работата на цялата резидентура е силно ограничена от политическите репресии в страната, които силно затрудняват вербуването и поддържането на местна агентура. За най-голям успех от престоя му в Гърция е смятано връщането в България на секретен сътрудник на разузнаването с псевдоним „Бистра“, поискал преди това политическо убежище в Гърция.

Савов се връща в България на 15 февруари 1972 година, а на 19 юли е назначен за началник на Първо главно управление при разместванията в МВР след отстраняването на министъра Ангел Солаков, заемайки мястото на издигнатия за заместник-министър Димитър Кьосев. На 5 септември е повишен в генерал-майор в съответствие с длъжността му.

Заместник-министър След внезапната смърт на Димитър Кьосев, на 14 юли 1973 година Стоян Савов е назначен на негово място за заместник-министър на вътрешните работи, отговорен за разузнаването и архива на Държавна сигурност.- ЦДА, Ф. 1Б; оп. 35; а.е. 4212, 9 – 11 (Протокол № 410 от 10 юли 1973 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП) – www.archives.bg Той остава на този пост дълги години, в които стават някои от тежките провали на разузнаването, допринесли за международното компрометиране на тоталитарния режим в страната, като дезертирането на Владимир Костов и убийството на Георги Марков.

През януари 1990 година Савов участва активно в масовото унищожаване на документи от архива на Държавна сигурност. По негово лично нареждане делото по оперативната разработка на Георги Марков е предадено на началника на разузнаването Владимир Тодоров, след което изчезва. Освободен е от МВР с указ от 5 февруари 1990 година, считано от 1 юли. През следващата година Савов и Тодоров са обвинени в унищожаването на служебни документи, като началото на съдебния процес е насрочено за 8 януари 1992 година.Иванов, Д. Кратка история на Държавна сигурност 1907 – 2013, Изд. Сиела, 2013, с. 195

Стоян Савов се самоубива на 6 януари 1992 година в Лесичово пред паметника на загиналия на 5 септември 1943 г. като партизанин негов другар Любомир Дарджиков. Оставя предсмъртно писмо, адресирано до жена му, в което пише: Вие знаете много добре, че много отдавна, преди 10.XI.1989 г., аз ненавиждах Тодор Живков и живковистите и не мога да преживея сега моето име да бъде опетнено и свързано с този престъпник.

Семейство Стоян Савов е женен за Иванка Савова, която също като него е някогашна партизанка. Двамата имат син и дъщеря.

Синът на Стоян Савов Александър Савов (р. 1955) работи в разузнаването през 1984 – 1990 година, като през последната година е под прикритието на дипломат в Ню Йорк. През 2003 година се връща на дипломатическа работа и става посланик в Южна Корея (06.10.2003 – 30.06.2008), началник отдел в Министерството на външните работи (17.09.2008 – 25.07.2010) и постоянен представител на България към ЮНЕСКО (от 2010)Кристиан Вигенин поздрави Ирина Бокова за номинирането ѝ за втори мандат като генерален директор на ЮНЕСКО, официален уебсайт на Министерство на външните работи, 11.10.2013 Работи за Ирина Бокова по време предизборните ѝ кампании за генерален директор на ЮНЕСКО (2009 и 2013) и за генерален секретар на ООН (2014 – 2016).Кадрови разузнавач на ДС, работил срещу САЩ, прави кампаниите на Бокова за ЮНЕСКО, Faktor.bg, 08 Feb 2016 г.​Скандално! Седем от екипа, работещи за Бокова – агенти на ДС, Faktor.bg, 24 Mar 2016 г.Борислав Зюмбюлев, „За Жотева и ДС“, в. „24 часа“, 4 април 2016 г.

Образование Школа за запасни офицери (декември 1944 – септември 1945) Контраразузнавателна школа на КГБ, СССР, (ноември 1952 – декември 1953)

Звания Младши лейтенант, ШЗО (1945) Капитан (1 юни 1951) Майор (29 април 1952) Подполковник (3 май 1956) Полковник (16 април 1962) Генерал-майор (5 септември 1972) Генерал-лейтенант

Награди Орден „За храброст“ Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ (1948) Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ (1952) Медал „За участие в антифашистката борба“ (1954) Медал „За боева заслуга“ (1954) Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ (1959) Орден „9 септември 1944“ II степен (1964)Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 496 Почетна значка на КДС (1966) Медал „За прослужени години в МВР“ I степен (1967) Медал „25 години МВР“ (1969) Орден „Народна република България“ II степен (1969) Орден „Народна република България“ I степен (1974) Орден „9 септември 1944“ I степен (1964) Орден „Дружба на народите“ (СССР, 1974) Герой на социалистическия труд (22 юни 1984) Орден „Червено знаме“ (СССР, 1974) Орден „Народна република България“ I степен (1986, за участие в т.нар. „Възродителен процес“)Решение „А“ № 373 На Политбюро на ЦК на БКП от 10.ІV.1986 г. ЦДА, ф. 1 б, оп.68, а. е. 16291 л. 1 – 3. Оригинал. Машинопис; Ангелов, Веселин. Строго поверително! Асимилаторската кампания..., цит. сб. с.221 – 223.

Бележки

Цитирани източници

Категория:Генерали от Държавна сигурност Категория:Български разузнавачи Категория:Партизани от Партизански отряд Панайот Волов Категория:Активни борци против фашизма и капитализма Категория:Кандидат-членове на ЦК на БКП Категория:Генерал-лейтенанти от НРБ Категория:Хора, свързани с Възродителния процес Категория:Носители на орден „Народна република България“ I степен Категория:Носители на орден „Народна република България“ II степен Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Български самоубийци Категория:Родени в област Пазарджик Категория:Починали в област Пазарджик