10 април

10 април е 100-тният ден в годината според григорианския календар (101-ви през високосна година). Остават 265 дни до края на годината.

Събития 428 г. – Несторий става патриарх на Константинопол. Три години по-късно е свален от поста заради обвинения в ерес. 837 г. – Халеевата комета прави най-близкия си подход към Земята на разстояние, равно на 0,0342 AU (5,1 милиона километра). 879 г. – Луи III става крал на западните франки. 1500 г. – Лудовико Сфорца е заловен от швейцарски войски при Новара и е предаден на французите. С неговото залавяне Милано попада под френска власт за 360 години. 1710 г. – В Англия влиза в сила приетият през 1709 г. първи в света закон за авторското право. 1741 г. – Война за австрийското наследство: Прусия получава контрол над Силезия в битката при Молвиц. 1790 г. – Създадена е системата за патентоване в САЩ. 1809 г. – Наполеонови войни: Войната на петата коалиция започва, когато войските на Австрийската империя нахлуват в Бавария. 1815 г. – Вулканът Тамбора в Индонезия започва най-бурното изригване в съвременната история, в резултат на което загиват 71 хил. души. 1841 г. – Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Трибюн. 1841 г. – В Канада е основан град Халифакс. 1849 г. – Американецът Уолтър Хънт патентова безопасната игла. 1864 г. – Ерцхерцог Максимилиан от Хабсбург е провъзгласен за император на Мексико след френската интервенция в Мексико. 1866 г. – Основано е българско читалище в Цариград. 1868 г. – Английски и индийски войски побеждават в Абисиния армията на етиопския император Теодрос II, избити са 700 етиопци. 1880 г. – Започват преговори за национално обединение на България. 1914 г. – Пред дипломатическия корпус в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия и на всеки десет е разстрелян по един. 1912 г. – Титаник напуска пристанището в Саутхемптън, Англия за своето първо и единствено плаване.

1913 г. – В 14:00 на полето до Руски паметник е основан спортен клуб Славия. 1916 г. – В САЩ е създадена професионалната асоциация по голф. 1919 г. – Лидерът на мексиканската революция Емилиано Сапата е застрелян в засада от правителствените сили в Морелос. 1922 г. – Започва провеждането на Генуезката конференция. 1925 г. – Великият Гетсби от Френсис Скот Фицджералд е публикуван за пръв път. 1930 г. – Произведена е първата синтетична гума. 1940 г. – Исландия се отделя от хегемонията на Дания. 1940 г. – Втора световна война: Катинско клане – десетки хиляди хора – цветът на полската нация – са екзекутирани от НКВД. 1941 г. – Втората световна война: Страните от Оста създават в окупирана Югославия Независима хърватска държава, управлявана от фашисткото движение Усташи на Анте Павелич. 1944 г. – Освобождаване на Одеса от окупацията на Нацистка Германия по време на Одеските операции. 1944 г. – Хенри Форд II става изпълнителен вицепрезидент на Ford Motor Company. 1945 г. – Германският крайцер Адмирал Шеер е потопен при атака на британската авиация, загиват 32-ма души на борда на кораба. 1953 г. – На екран е пуснат първият триизмерен филм – Восъчната къща. 1957 г. – Суецкият канал е отворен за всички кораби, след като е бил затворен за три месеца. 1963 г. – Американската подводница US Thresher потъва в океана, загиват 129 души екипаж. 1970 г. – Пол Маккартни обявява, че напуска Бийтълс по лични и професионални причини.

1972 г. – Подписване на Международната конвенция за забрана на биологичните и токсичните оръжия. 1972 г. – Гробници, съдържащи бамбукови свитъци, сред които Изкуството на войната на Сун Дзъ и изгубения военен трактат на Сун Бин, са случайно открити от строителни работници в Шандун. 1973 г. – Подписано е българо-гръцко споразумение за използване на Солунското пристанище от България. 1973 г. – Самолетът при полет 435 на „Инвикта Интернешънъл Еърлайнс“ катастрофира по време на подхода към Базел, Швейцария и убива 108 души. 1979 г. – В 20:34 ч. московско време е изстрелян космическият кораб Съюз-33, в който лети първият български космонавт Георги Иванов. 1988 г. – След 10-годишно строителство е открит 11-километровият мост Сето, съединяващ японските острови Хоншу и Шикоку. 1989 г. – Състои се премиерата на българския игрален филм „Адио, Рио“. 1998 г. – Подписано е Белфасткото споразумение, с което се слага край на „Смутните времена“ в Северна Ирландия. 2001 г. – България е извадена от негативния Шенгенски списък и за българите отпада изискването за визи в ЕС. 2010 г. – Самолетът на полските военновъздушни сили Ту-154 се разбива в Самолетна катастрофа край Смоленск, Русия, при което загиват всичките 96 пътници, в това число президентът на Полша Лех Качински и други официални лица.

Родени

401 г. – Теодосий II, римски император († 450 г.) 1512 г. – Джеймс V, крал на Шотландия († 1542 г.) 1583 г. – Хуго Гроций, нидерландски философ († 1645 г.) 1755 г. – Самуел Ханеман, германски лекар, създател на хомеопатията († 1843 г.) 1769 г. – Жан Лан, френски офицер († 1809 г.) 1803 г. – Йохан Якоб Кауп, германски зоолог († 1873 г.) 1847 г. – Джоузеф Пулицър, унгаро-американски журналист († 1911 г.) 1852 г. – Артур Вирендел, белгийски инженер († 1940 г.) 1859 г. – Павел Христов, български военен деец († 1921 г.) 1864 г. – Ойген д'Албер, шотландско-германски композитор († 1942 г.) 1868 г. – Джордж Арлис, британски актьор († 1946 г.) 1869 г. – Георги Баласчев, български историк († 1936 г.) 1872 г. – Величко Георгиев, български лекар († 1924 г.) 1878 г. – Лазар Поптрайков, български революционер († 1903 г.) 1880 г. – Мохамед Надир Шах, афганистански крал († 1933 г.) 1883 г. – Богдан Филов, български археолог, държавник и регент († 1945 г.) 1887 г. – Бернардо Усай, аржентински физиолог, Нобелов лауреат през 1947 г. († 1971 г.) 1897 г. – Ерик Найт, британски писател († 1943 г.) 1913 г. – Щефан Хайм, германски писател († 2001 г.) 1917 г. – Робърт Бърнс Уудуърд, американски химик, Нобелов лауреат през 1965 г. († 1979 г.) 1925 г. – Добромир Ташков, български футболист († 2017 г.) 1927 г. – Луиджи Алва, перуански певец 1927 г. – Маршал Уорън Ниренбърг, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1968 г. († 2010 г.) 1929 г. – Лиз Шеридан, американска актриса († 2022 г.) 1929 г. – Майк Хауторн, британски пилот от Формула 1 († 1959 г.) 1929 г. – Макс фон Сюдов, шведски актьор († 2020 г.) 1930 г. – Стефан Елевтеров, български литературовед († 1997 г.) 1932 г. – Омар Шариф, египетски актьор († 2015 г.) 1937 г. – Бела Ахмадулина, руска поетеса († 2010 г.) 1943 г. – Мустафа Чаушев, български поп и попфолк певец 1946 г. – Николай Волев, български актьор († 2024 г.) 1947 г. – Методи Стамболиски, македонски висш офицер 1947 г. – Халина Фронцковяк, полска певица 1948 г. – Цветан Атанасов, български футболист 1951 г. – Стивън Сегал, американски актьор 1957 г. – Джон Майлоу Форд, американски писател († 2006 г.) 1958 г. – Бейбифейс, американски певец 1967 г. – Димитър Ганев, български актьор 1972 г. – Марио Станич, хърватски футболист 1972 г. – Стоян Михалев, български певец и музикант 1973 г. – Гийом Кане, френски актьор 1973 г. – Роберто Карлош, бразилски футболист 1979 г. – Софи-Елис Бекстър, английска певица и композитор на песни 1984 г. – Манди Мур, американска певица 1986 г. – Венсан Компани, белгийски футболист 1986 г. – Фернандо Гаго, аржентински футболист 1988 г. – Иван Ракитич, хърватски футболист 1992 г. – Дейзи Ридли, английска актриса 1992 г. – Садио Мане, сенегалски футболист 1996 г. – Люик Ноте, белгийски певец 1996 г. – Андреас Кристенсен, датски футболист 1998 г. – Климентина Фърцова, българска театрална и филмова актриса 2007 г. – Ариана Нидерландска, принцеса на Нидерландия

Починали

1347 г. – Уилям Окам, английски философ (* 1285 г.) 1533 г. – Фредерик I, крал на Дания (* 1471 г.) 1545 г. – Констанцо Феста, италиански композитор (* ок. 1485 г.) 1585 г. – Григорий XIII, римски папа (* 1502 г.) 1646 г. – Сантино Солари, швейцарски архитект и скулптор (* 1576 г.) 1813 г. – Жозеф Луи Лагранж, френски математик (* 1736 г.) 1825 г. – Пол-Луи Курие, френски републиканец, философ и елинист (* 1772 г.) 1861 г. – Едуар Менетрие, френски зоолог (* 1802 г.) 1904 г. – Изабела II, кралица на Испания (* 1830 г.) 1907 г. – Ставре Гогов, български революционер (* 1884 г.) 1909 г. – Алджернон Чарлз Суинбърн, английски поет, драматург, критик (* 1837 г.) 1919 г. – Емилиано Сапата, мексикански революционер (* 1879 г.) 1920 г. – Мориц Кантор, германски математик (* 1829 г.) 1931 г. – Халил Джубран, ливанско-американски поет, писател, философ и художник (* 1883 г.) 1945 г. – Павел Панов, български военнослужещ (* 1895 г.) 1955 г. – Пиер Теяр дьо Шарден, френски палеонтолог и теолог (* 1881 г.) 1962 г. – Майкъл Къртис, американски режисьор (* 1886 г.) 1962 г. – Стюарт Сътклиф, шотландски музикант и член на Бийтълс за кратко време (* 1940 г.) 1962 г. – Марко Марчевски, български писател и преводач (* 1898 г.) 1966 г. – Ивлин Уо, английски писател (* 1903 г.) 1968 г. – Павел Юдин, руски философ (* 1899 г.) 1973 г. – Васил Киселков, български славист, преводач от старобългарски език (* 1887 г.) 1979 г. – Нино Рота, италиански филмов композитор (* 1911 г.) 1989 г. – Николай Гринко, украински актьор (* 1920 г.) 1995 г. – Борис Априлов, български детски писател (* 1921 г.) 2003 г. – Лъчезар Аврамов, български комунист (* 1922 г.) 2010 г. – Лех Качински, президент на Полша (* 1949 г.) 2013 г. – Реймон Будон, френски социолог (* 1934 г.) 2018 г. – Тончо Русев, български композитор, диригент и музикант (* 1932 г.) 2025 г. – Тед Кочев, канадски режисьор от български произход (* 1931 г.)

Празници Международен ден на съпротивителното движение Азербайджан – Ден на строителя САЩ – Ден на Армията на спасението Украйна – Ден на освобождението на Одеса

410