Сòдома (), псевдоним на Джовàни Антòнио Бàци (Giovanni Antonio Bazzi; * 1477, Верчели, † 15 февруари 1549, Сиена) е италиански художник от Сиенската живописна школа.
Содома принадлежи към известните художници на Зрелия ренесанс и Ранния маниеризъм. През 17 и 18 век е считан за второстепенен живописец, но от 19 век интересът към него нараства и сега художникът заема полагащото му се място в редицата на великите майстори. По-специално в Сиена ролята му е значима в задаването на общите линии на последвалия Сиенски маниеризъм.
Биография Начални години, отиване в Сиена и престой в Рим Роден е в град Верчели, Пиемонт (според други – в Сиена или във Верджеле) през 1477 г. като син на обущаря Джакомо ди Антонио Баци, може би родом от Биандрате, и Анджела да Бергамо, за която баща му се жени през 1476 г. Има по-малък брат Николò и по-малка сестра Амадея.
През 1490 г. започва своето чиракуване в родния си град в работилницата на художника Джовани Мартино Спанцоти. В нотариалния архив на Верчели е запазено споразумение от 20 ноември 1490 г., с което бащата на Содома сключва със Спанцоти договор за това синът му да бъде обучаван в продължение на 7 години на всички видове живопис, включително и върху стъкло и дърво.
През 1498 г. Содома се мести в Милано заедно със Спанцоти, където попада под влиянието на творчеството на Леонардо да Винчи, въпреки че няма точни доказателства за техния контакт.
Ок 1501 г. художникът се озовава в Сиена, която става постоянното му местожителство. Вазари съобщава, че той отива там по покана на търговци от семейство Спаноки. Не са запазени обаче документи за поръчки на картини от страна на това семейство. Това обаче би могло да се обясни с факта, че след смъртта на папа Пий III Спаноки фалират и са принудени да продадат двореца си. Има обаче документ от 13 март 1499 г., в който някой си Bartolomeus olim Ghilielmi de Bazio de Quirino получава наследство от починалия си брат Николо чрез Антонио и Джулио Спаноки. Този Николо е служил в имението на семейство Спаноки в Рим и ако лицето, посочено в документа „де Бацио“ и Содома са едно и също лице, тогава художникът може да е бил в Рим преди Сиена. Неговото присъствие в Рим е документирано през 1508 г., когато папа Юлий II му възлага да украси тавана на Stanza della Segnatura във Ватикана. На фреската Атинската школа (1509-1511) самият Содома е изобразен близо до Рафаело Санцио. Във вила Фарнезина в Рим има една от фреските му със Сватбата на Алесандър и Роксана, рисувана за сиенския банкер Агостино Киджи. Стенописът е вдъхновен от изгубена гръцка картина на художника Аетион (4 век пр.н.е.), описана през 2 век от гръцкия писател Лукиан от Самосата.
Любител на провокациите Пристигайки в Сиена, Содома получава първите си големи и престижни поръчки. През 1508 г. той завършва стенописите, започнати през 1497 г. от Лука Синьорели в манастира „Монте Оливето“, който е на път от Сиена за Рим. Вазари описва скандала, свързан с тези стенописи, които са посветени на сцени от живота на св. Бенедикт Нурсийски. В една от сцените свети Бенедикт, опитвайки се да възстанови реда в поверения му манастир, прогонва куртизанките, изпратени от монаха Флоренций да съблазняват монашеските братя. Според Вазари Содома рисува тези жени голи, което предизвиква объркване сред монасите и възмущение сред ръководството на манастира. Куртизанките би трябвало да са облечени, въпреки че в този случай изглежда, че Содома просто стриктно следва каноническото описание на живота на Св. Бенедикт.
Паоло Джовио, който съставя „Биографията на Рафаело“ през 1523-1527 г., съобщава за Содома, че в него е присъщо „абсурдно и променливо мислене с отпечатъка на лудостта“. Въпреки това Джовио го смята за „наследник на Рафаело“, а това свидетелства за високото почит и уважение, които художникът има сред съвременниците си. Основният източник, описващ характера на майстора, е биографията му – дело на Джорджо Вазари (1568 г.). Около версията, представена от този автор, възникват много дискусии. Някои изследователи смятат, че Вазари е прав почти за всичко, а други твърдят, че историите, дискредитиращи художника, са съставени от неговия съперник и бивш ученик Доменико Бекафуми, а Вазари безкритично ги преразказва.
Вазари описва Джовани Антонио като „луд“ и „груб“. Той вярва, че художникът не се стреми да общува с мъдри и достойни хора, а вместо това „... държеше у дома всякакви необичайни животни: язовци, катерици, маймуни, мармозети, малки магарета, коне, берберски рисове, малки коне от остров Елба, сойки, малки пилета, индийски костенурки и други животни от същия вид... В допълнение към всички тези зверове той имаше гарван, когото научи да говори и който често имитираше гласа на Джовани Антонио. .. По същия начин всички други животни бяха опитомени, така че постоянно го следваха из къщата, играейки най-странните игри и издавайки най-дивите звуци, някога съществували в света... ". С една дума Джовани Антонио обича да общува с животните, а животните му отвръщат.
Автопортретът му като Юда датира от 1515 г. в свалена фреска в църквата „Сан Бартоломео“ на Сакро Монте Оливето във Флоренция.
Има много дискусии и спекулации около прякора „Содома“. Има мнение, че първоначално неговото фамилно име или прякор е „Содона“ (понякога той подписва картини като това), което по-късно се трансформира в „Содома“. Любопитният му прякор, засвидетелстван от 1512 г., изглежда няма нищо общо със значението на содомията, но вероятно е остроумна тосканизация на еднa от неговите паразитни думи на пиемонтски език: „su, 'nduma! (Хайде, да вървим!), все още използвана и днес; оттук и мотото: val pusè 'n andà che cent anduma (='nduma) („Едно отиване струва повече от сто „да тръгваме““). Въпреки това Вазари проследява прякора до сексуалните нрави на художника. Твърди се също, че прякорът му е резултат от шега и че Баци изглежда носи това име с гордост, и парадира с него, за да шокира обществото. Джовани Антонио се пристрастява към конните надбягвания – Палиото на Сиена. Запазени са документи, според които той участва в Палиото и купува скъпи коне за целта. Според Вазари веднъж по време на престоя на Джовани Антонио във Флоренция, неговият кон печели състезанието. Съгласно правилата името на собственика на победителя трябва да се извика на висок глас при връчване на наградата. Джовани Антонио е попитан какво име да извикат и той отговаря: „Содома“, което води до възмущението на старейшините.
В описанието на Вазари Содома се появява като екстравагантен човек, когото сиенските младежи обожават: „... повечето от сиенските младежи тичаха след Содома, прославяйки го като необикновена личност“. Към това трябва да се добави, че Джовани Антонио пише стихове с нецензурно съдържание и има навика да ги пее под собствен акомпанимент. Вазари пише, че художникът получава прякора „Содома“, защото „... той винаги е общувал и живял с голобради младежи“. Това обаче до голяма степен се опровергава от факта, че през октомври 1510 г. той се жени за Беатриче ди Лука Гали, дъщеря на проспериращия предприемач Лука Гали. Беатриче носи като зестра собствения си дом и през 1511 г. му ражда син на име Апелес, чийто кръстник е художникът Джироламо Дженга. Момчето обаче умира в ранна детска възраст; година по-късно съпругата му ражда дъщеря Фаустина, която по-късно се омъжва за художника Бартоломео Нерони, известен като Ричо, бивш ученик на баща ѝ.
Ексцентричните лудории на Содома вероятно му помагат да спечели връзки и покровители сред благородниците и богатите предприемачи. Сред тях е Агостино Киджи, филантроп и банкер, който заема пари на папите. Очевидно Киджи харесва необичайни и талантливи хора; благодарение на него Содома влиза в приятелски отношения с Пиетро Аретино и получава престижни поръчки. Сред почитателите на таланта му са князът на Пьомбино, папа Лъв X, който с ентусиазъм приема картината на Содома с образа на Лукреция и награждава художника с рицарството звание „кавалер на Христос“, както и император Карл V, който дава на художника титлата „пфалцграф“.
Содома не е богат и очевидно не е успява да инвестира хонорарите си в недвижими имоти, както правят някои от проспериращите художници от Ренесанса. Неговите хобита са ексцентричности и конни надбягвания, а конете струват много пари. През 1531 г. самият той съставя комичен списък за облагането на имуществото си. В него са посочени градина или ферма във Фонте Нуова, къща в квартал Валероци и осем коня. Следващите в списъка са маймуни, гарвани, паун, сови и „трите зли звяра, които са трите жени“. През 1534 г. той купува друга къща, но през 1537 г. къщата и градината отиват в чужди ръце. Вазари пише, че „... скоро му омръзна жена му и тъй като беше звяр, той я изостави завинаги, а тя живееше сама от собствения си труд..“. Документи от 1531 и 1541 г. обаче сочат, че през тези години Содома и жена му живеят заедно.
Смърт Вазари съобщава, че в напреднала възраст той е слаб, беден и изтощен и след като се разболява, умира в болница на 75-годишна възраст през 1554 г., но това може да бъде потвърдено само частично. Содома умира в Сиена на 15 февруари 1549 г. на 72 г. - тази дата е известна от писмо от 15 февруари 1549 г., изпратено от Алесандро Буонинсени до брат му Бернардино, който служи като посланик в Неапол: „...кавалер Содома почина снощи." Посмъртен опис на имуществото от 1549 г. съобщава за малък брой картини, „антики” и лични вещи на художника, останали в работилницата му.
Основни произведения Най-ранната работа на художника остава неизвестна; творбите му, създадени преди да се премести в Сиена, не оцеляват.
Първото по-голямо произведение на Содома са стенописите в трапезарията на оливетанския манастир „Света Анна“ в Кампрена край Сиена. Според договор, подписан от манастира в лицето на Фра Андреа Коса, работата започва през 1503 г. и е завършена до юни 1504 г. Договорът съдържа кратки указания относно иконографската програма и поставянето на отделните сцени. Някои от монасите на Содома са рисувани от натура. На стената срещу входа художникът изобразява „Чудото с хлябовете и рибите”, а срещу тази фреска – „Пиета” (тоест траур за Христос), вляво „Конфирмация на Оливетанския орден” (според друга версия - „Св. Бенедикт с монаси"), а вдясно „Света Анна с Дева Мария и двама оливетански монаси". На други места той изобразява сцени от житието на св. Анна в монохромна техника, както и фриз с гротески. Тези стенописи дават представа през каква школа е минал художникът в Милано. Например във фреската „Пиета” се вижда вниманието, което художникът отделя на жестовете на героите и изражението на лицата им. Това е доказателство за влиянието на Леонардо да Винчи върху него, който вярва, че „жестовете най-добре предават състоянието на душата“.
Следващата голяма поръчка са стенописите в манастира „Монте Оливето“, създадени малко след приключването на работата в манастира „Света Анна“. Те са най-големият и най-известният цикъл на стенописи на Содома. Художникът започва работа през 1505 г. и работи там до 1508 г. В поне два стенописа изследователите виждат влиянието на „Битката при Ангиари“ на Леонардо да Винчи, която очевидно послужва като вдъхновение за сцени като „Св. Бенедикт приема римските момчета Маврус и Плацидий“ и „Св. Бенедикт предсказва унищожаването на Монтекасино." Последната показва група войници с малко карикатурни лица. В тази композиция изследователите виждат и влиянието на Рафаело.
Идеята на Рафаело за войниците на Содома е повторена в картината „Слизането от кръста“ (Сиенска пинакотека), създадена за олтара на семейство Чинуци в сиенската църква „Сан Франческо“. Стилът на творбата се различава значително от стенописите в манастирите Св. Анна и Монте Оливето; това дава основание да се предположи, че картината е рисувана след завършването на стенописите в двата манастира, тоест след 1508 г., въпреки че е запазен документ от 1502 г., в който клиентът Герардо Чинуци изразява желание да се започне работа по създаването на олтар.