Петър Дачев е български художник, илюстратор, художествен критик и публицист.

Биография Роден е в Котел като едно от пет деца в семейството на Мария и Петър Дачеви. Потомък е на големия ни възрожденец Софроний Врачански и по-голям брат на балетмайстора Анастас Петров.От публикация на РИМ Добрич и от личната кореспонденция на чичо ми Борис Енчев По-късно семейството се мести в Добрич и Варна. Петър завършва Варненската мъжка гимназия. Учи два семестъра в Художествено-индустриалното училище, София, при Петко Клисуров. Не завършва следването, а прекъсва и отслужва военната си служба като моряк в Радиотелеграфната рота на Черноморската част във Варна. След това става чиновник – книговодител в Бюрото за обществени налози.

През 1922 – 1924 г. предприема пътувания до Смирна, Бурса, Варна и София. През през лятото или есента на 1924 г. се установява да живее в Цариград (Истанбул) и учи като гост в Академията на изящните изкуства през 1924 – 1926. Там общува с Владимир Димитров-Майстора, който пристига в града между април и октомври 1926 г.

През 1926 г. Петър Дачев се установява за шест месеца в Берлин при брат си Анастас, който по това време усвоява класическия и модерния балет.

Завръща се окончателно в София едва през 1932 г. В столицата продължава да рисува, отдава се на илюстраторска работа, художествена критика, публицистика, преводачество и др. През 1934 г. е назначен за редовен сътрудник на утринния всекидневник „Нови дни“, но не задълго. сътрудничи с текстове и рисунки също на вестниците „Дъга“, „Камбана“, „ЛИК“, „Нашенец“ и др. Пише и рисува репортажи за живота на обикновените хора, за историята на българските възрожденски градове, като особено скъп му е родният Котел, за изкуството, за културата. Тематичният обхват на публицистичните му занимания е твърде широк. Все по това време започва да пише репортажните си разкази за Истанбул.

През 40-те – 60-те години на ХХ век Петър Дачев става част от приятелския кръг на Деспина и Елка Йовкови – съпругата и дъщерята на Йордан Йовков.

След 9 септември 1944 г. Петър Дачев става член на Съюза на българските художници и се отдава най-вече на изкуство. Първоначално работи и като помощник-завеждащ агитпропагандата при Отечествения фронт. След това става началник на Отдел за изобразителни изкуства в Отделението за народно творчество при Министерството на пропагандата. Подновява и писателската си работа като редовен сътрудник на БТА с очерци и статии за чуждия печат. Сътрудничи също на вестниците „Литературен фронт“, „Работническо дело“, „Народна култура“ и други периодични издания. Например през февруари 1955 г. редакцията на „Литературен фронт“ го командирова за „репортаж в скици“ в гр. Димитрово (Перник), където получава достъп до рудниците „Георги Димитров“, „Бригадир“ и „Тева“ и създава поредица от картини на миньорска тема.

От средата на март 1967 г до края на юни Петър Дачев посещава Франция. Два месеца живее в Париж, като ежедневно обикаля галерии, музеи, театри. Любува се на вдъхновяващите пейзажи. Вглежда се както обикновено и в хората. Пътуването го зарежда с нови емоции и проекти за поредната изложба, но скоро след завръщането си в София заболява неизлечимо. Умира на 7 октомври 1968 г. в София на 72-годишна възраст.

Творчество Дачев рисува още от малък. Рисува почти непрекъснато и навсякъде, като през гимназиалните години опитите му стават все по-сполучливи. Вдъхновява го най-вече природата. Въпреки че не завършва формално художественото си образование, той работи упорито и напредва стъпка по стъпка. За няколко години успява да създаде достататъчно картини, главно в модернистичен стил, близо 80 от които се осмелява да изложи на първата си самостоятелна изложба (5 април 1924 г.) в Тръпковата галерия в София. В нея показва творби с цариградски мотиви. Художествената критика се отзовава твърде ласкаво за никому неизвестния варненски младеж заради експресизма на творбите му. Отзиви публикуват Сирак Скитник, Александър Божинов, Николай Райнов, Анна Каменова и др. Рисува предимно пейзажи морска живопис, прави и много рисунки и литографии, илюстрира книги, пише критически материали, сътрудничи на издания за изкуство.Морето в картини на старите майстори - Морски вестник, 23.07.–06.07.2008

Дачев участва и в общи изложби (от 1926 г.) в България и чужбина. Работи като живописец, график и художествен критик. Сътрудничи на „Пламък“, сп.”Изкуство”, в.”Литературен фронт”, в. „Народна култура“. Преоткрити днес, ранните му творби се възприемат като ярко свидетелство за модернизма в българското изкуство.

През 1929 г. той урежда втората си самостоятелна изложба в Галерията на шестте в София, оценена също положително от критиката.

Петър Дачев урежда третата си самостоятелна изложба в галерия „Форума“ в София през 1948 г. Картините са на теми, близки до съвремието.

Книги Автор е на монографии за Оноре Домие (1957 г.) и за Екатерина Савова-Ненова (1966 г.), както и на книгата „Непознатият Цариград“ (1943 г.), илюстрирана от него.

Бележки

Категория:Български живописци Категория:Български илюстратори Категория:Родени в Котел Категория:Починали в София