Иван Иванов Ковачев е български военен деец, полковник, заемал редица висши военни длъжности по време на Първата световна война (1915 – 1918).
Биография Иван Ковачев е роден на 2 ноември 1878 г. в Русе, Княжество България. През 1899 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 20-и випуск и е произведен в чин подпоручик. Служи във втори пехотен искърски полк и Школата за запасни офицери. През 1903 е произведен в чин поручик, а на 31 декември 1906 в чин капитан. Като поручик Иван Ковачев служи като взводен командир във Военно на Н. К. В. училище.Дичев, Н. „Генерал Георги Тановски – воин, патриот, гражданин“, София, 2003, Издателство „Захарий Стоянов“, стр. 23 През 1908 година, като капитан от Школата за запасни подпоручици в пехотата е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, която завършва през 1911 г.Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 123
На 18 май 1913 г. е произведен в чин майор, след което служи в 19-и пехотен шуменски полк.
Първа световна война (1915 – 1918) По време на Първата световна война (1915 – 1918), от 23 септември 1915 до 23 април 1916 г. служи като старши адютант в щаба на 5-а пехотна дунавска дивизия, след което е съгласно заповед №285 по Действащата армия е назначен за командир на дружина от 5-и пехотен дунавски полк. На 30 май 1916 година е произведен в чин подполковник. На 2 август 1916 със заповед №432 по Действащата армия е назначен за началник-щаб на 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, на която длъжност е до 28 декември 1916 г., когато със заповед №630 по Действащата армия поема командването на дружина от 18-и пехотен етърски полк.
На 8 април 1917 г. подполковник Ковачев е назначен за началник-щаб на 11-а пехотна македонска дивизия (съгласно заповед № 783 по Действащата армия), а на 18 юни същата година (заповед № 522 по ДА) е назначен за командир на 18-и пехотен полк, на която длъжност е до 17 юли 1919 г., като междувременно на 30 май 1918 година е произведен в чин полковник. В периода (31 март – 10 април 1918 г.) подполковник Ковачев е включен в курса за щаб-офицери при щаба на немската 11-а армия, който се провежда в град Прилеп.Пулова, Н., Пулов, Й., стр. 97 Полковник Иван Ковачев преминава в запаса на 13 ноември 1920 година.
Военни звания Подпоручик (1899) Поручик (1903) Капитан (31 декември 1906) Майор (8 май 1913) Подполковник (30 май 1916) Полковник (30 май 1918)
Награди Орден „За заслуга“ (1908) Знак „За 10 години отлична служба“ (1909) Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1913) Народен орден „За военна заслуга“ IV степен (1914) Военен орден „За храброст“ IV степен 1 клас (1917) Орден „Железен кръст“ II степен, Германия (1917)
Бележки
Източници Пулова, Н., Пулов, Й. – „18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944“, Велико Търново, 1997, Издателство „ПИК“, стр. 163
Категория:Български полковници Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Двадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Родени в Русе