Роберто Боланьо Áвалос () е чилийски писател, автор на романи, разкази, стихотворения и есета. „Ню Йорк Таймс“ го нарича „най-значимия за поколението си глас на латиноамериканската литература“.
Романът му „Диви детективи“ („Los detectives salvajes“) – неговият пръв реален пробив на испански – е награден с две от най-значимите международни награди за испаноезична литература: „Ералде“ през 1998 и „Ромуло Галегос“ през 1999 година. Световният успех на Боланьо обаче идва посмъртно, след превода на романа му „2666“ на английски език. Въпреки че текстът не е окончателно подготвен за печат поради ранната смърт на Боланьо, той е публикуван и през 2008 г. е отличен с Наградата за художествена литература на Американската асоциация на литературните критици.
Биография Младежки години Роберто Боланьо е роден на 28 април 1953 г. в Сантяго, Чили, но през 1968 г. цялото му семейство се мести в Мексико Сити. Там той прекъсва училище, работи като журналист и става ляв политически активист.
През 1973 г., преизпълнен с ентусиазъм, се връща от Мексико в Чили, където на власт е единственият законно избран президент социалист в Латинска Америка, Салвадор Алиенде, но така се получава, че месец след като се е прибрал, е извършен държавен преврат и започва кървавата диктатура на военните, начело с Аугусто Пиночет. Този епизод е ключов за Боланьо, който по-късно го споменава в няколко от творбите си (в които впрочем често се появява неговото алтер его Артуро Белано, чието първо име е заимствано от любимия на Боланьо поет Артюр Рембо). По подозрение, че извършва подривна дейност, той е задържан и прекарва осем дни в ареста, откъдето го спасяват двама негови бивши съученици, работещи като надзиратели (случката е описана в разказа „Ченгета“ от сборника „Телефонни обаждания“).
В текстовете си Боланьо личат смесените му чувства към Чили и чилийците, особено що се отнася до литературата. Писателят не пести критики към литераторите, които намира за посредствени (Исабел Алиенде например) или разочароващи като личности (Пабло Неруда, Алехандро Ходоровски), но и възторзи по отношение на онези, които смята за особено даровити (Никанор Пара, Енрике Лин, Родриго Лира и други).
Пред 1974 г. се завръща в Мексико, а през 1975 г. е един от основателите на малкото поетично движение инфрареализъм (бидейки критичен и към собствената си личност и биография, по-късно пародира апломба и съдържанието му в романа „Диви детективи“).
Изгнание в Испания Роберто Боланьо емигрира в Европа през 1977 г. и в крайна сметка се установява в Испания, където се жени и заживява близо до Барселона, на Коста Брава (ивица от средиземноморското крайбрежие на автономната област Каталония). Захваща се с различни занимания: мияч на чинии, пазач на палатков лагер, пиколо, работник в чистотата. Пише нощем и въпреки че живо се интересува от литература и в чилийския, и в мексиканския си период, всичките му публикувани произведения са писани в Европа. Често участва в местни литературни конкурси и получава малки парични награди, които уплътняват бюджета му (ситуация, описана в разказа „Сенсини“ от „Телефонни обаждания“). От 1981 г. до смъртта си живее в малкия каталонски крайбрежен град Бланес.
Боланьо се занимава с поезия докъм 40-ата си година, когато окончателно се преориентира към прозата. В едно интервю казва, че е започнал да пише проза, защото се е чувствал отговорен за благосъстоянието на семейството си, особено след раждането на сина си през 1990-а. Въпреки това продължава да се определя преди всичко като поет и през 2000 г. публикува стихосбирка, компилирана в продължение на 20 години, под заглавието „Романтичните кучета“ („Los perros románticos“).
Боланьо страда от чернодробна недостатъчност и докато работи по романа си „2666“ е в списъка на чакащите за трансплантация. Умира на 15 юли 2003 г. в Барселона, след дълго боледуване.
Библиография Боланьо е автор на 10 романа и два сборника с разкази, излезли приживе:
Романи 1984 – „Consejos de un discípulo de Morrison a un fanático de Joyce“ – „Съвети от един ученик на Морисън към един почитател на Джойс“ (с А. Г. Порта) 1993 – „La pista de hielo“ – „Пързалката“ 1996 – „La literatura nazi en América“ – „Нацистката литература в Америка“ 1996 – „Estrella distante“ – „Отдалечена звезда“ 1998 – „Los detectives salvajes“ – „Диви детективи“, награда „Ералде“ 1999 – „Amuleto“ – „Амулет“ 1999 – „Monsieur Pain“ – „Мосю Пен“ 2000 – „Nocturno de Chile“ – „Чилийско ноктюрно“ 2002 – „Amberes“ – „Антверпен“ (първият вариант на ръкописа датира още 1980 г.) 2002 – „Una novelita lumpen“ – „Лумпенско романче“
Разкази 1997 – „Llamadas telefónicas“ – „Телефонни обаждания“ 2001 – „Putas asesinas“ – „Кучки вероломни“
Посмъртни издания След смъртта му са издадени още три романа и два сборника с разкази (както и ред есеистични и сборни книги):
Романи 2004 – „2666“ 2010 – „El Tercer Reich“ – „Третият Райх“ 2011 – „Los sinsabores del verdadero policía“ – „Неволите на истинския полицай“
Разкази 2003 – „El gaucho insufrible“ – „Нетърпимият гаучо“ 2007 – „El secreto del mal“ – „Тайната на злото“
Издания на български език На български език са публикувани: сборникът с разкази „Телефонни обаждания“ („Llamadas telefónicas“), превод Нева Мичева, ИК „Жанет 45“, 2011 романът „Неволите на истинския полицай“ („Los sinsabores del verdadero policía“) превод Маня Костова, ИК „Рива“, 2011 романът „Отдалечена звезда“ („Estrella distante“) превод Людмила Петракиева, ИК „Рива“, 2012 романът „Чилийско ноктюрно“ („Nocturno de Chile“), превод Стефка Кожухарова, ИК „Рива“, 2012 романът „2666“, превод Катя Диманова, Мариана Китипова, Маня Костова, ИК „Рива“, 2013 сборникът с разкази „Кучки вероломни“ („Putas asesinas“), превод Нева Мичева, ИК „Жанет 45“, 2015 романът „Лумпенско романче“ („Una novelita lumpen“), превод Лилия Добрева, ИК „Рива“, 2016 романът „2666“ („2666“), превод Катя Диманова, Маня Костова, Мариана Китипова, ИК „Колибри“, 2026
Бележки
Външни препратки Стихотворения от Роберто Боланьо, превод от испански Владимир Сабоурин Димитър Камбуров, „Убийственият Боланьо“, „Литературен вестник“, бр. 3, 2026
Категория:Чилийски романисти Категория:Автори на разкази Категория:Чилийски поети Категория:Есеисти Категория:Писатели постмодернисти Категория:Носители на награда „Ералде“ Категория:Анархисти Категория:Атеисти Категория:Родени в Сантяго Категория:Починали в Барселона Категория:Починали от чернодробна недостатъчност