Батон Дезидиат (), известен и като Бато ИлирийскиJ.J. Wilkes, The Illyrians, 1992, ISBN 0-631-19807-5, str. 216., е предводител на далматите срещу Римската империя в Батонската война от 6 до 9 г. Той е споменаван от римските автори ОвидийEx Ponto, II, I, 46, Гай СветонийTib. 20, Дион КасийLV, 29, 2; LV, 32, 3; LV, 34, 4; LVI, 12, 2-3; LVI, 13, 2; LVI, 16, 1-3 и СтрабонGeografija, (VII, 5, 3).
Батон израства като римски перегрин и първенец на далматинското племе дезидиати, резидиращо на територията на днешна Босна и Херцеговина. Към началото на новото хилядолетие районът е присъединен към новозавладяната от Октавиан Август римска провинция Илирик. Тя все още не е напълно покорена и наложените данъци консолидират антиримската опозиция. Принудителен набор на спомагателни далматински войски предизвиква тяхното неподчинение и въстанието избухва. Батон повежда въстаниците към неуспешна обсада на провинциалната столица Салона, след като е отблъснат от Марк Валерий Месала Месалин. Следва отстъпление и стратегическо обединение с другия въстаник Бато Бревк. Последният по-късно се предава на римляните на брега на река Босна, за което е наказан със смърт от Батон.
Остатъците от въстаническата армия са преследвани и разбити от бъдещия император Тиберий, като самия Батон Дезидиат е заловен и задържан доживот в Равена. Когато е разпитван за неподчинението си му се приписват следните думи като отговор:
Вижте също Пинес (панонски вожд)
Източници
Категория:Илири Категория:Починали в Равена