Реймон Будон () е френски социолог и философ, един от основните представители и разпространители на научното течение методологически индивидуализъм във френската социологическа школа. Той е едно от големите имена на хуманитарните и социални науки през втората половина на ХХ век,Почит към Реймон Будон от страницата на Министерството на културата на Франция. въпреки че в страната си е смятан за мислител „срещу течението“.Биографична справка за Реймон Будон на страницата на издателство PUF . Извън Франция Реймон Будон е споменаван наред с влиятелните социолози от 50-те последни години.Demeulenaere, P. Текст за Реймон Будон от страницата на Групата за изследване на методите за социологически анализ.
Биография Роден е на 27 януари 1934 г. в Париж, в буржоазно семейство. Посещава лицея „Людовик Велики“ в родния си град.philosophie.cegeptr.qc.ca Съществуват съвсем малко писмени спомени, оставени от Будон за войната и за тоталитаризма, които бележат голяма част от детството му.Некролог на Будон във вестник Монд, посетен на 25 януари 2015 г Пак във френската столица през 1954 г. той е приет от втори опитБудон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, с. 24. да учи в Екол нормал (на френски: École Normale Supérieure), където завършва през 1958. След това отбива двугодишна военна служба във военноморския флот.Будон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, с. 25.
През 60-те години на ХХ век Будон осъществява няколко научноизследователски престоя в Съединените американски щати и в Германия, благодарение на получените изследователски стипендии в няколко престижни университета – Университета във Фрайбург и Колумбийския университет в Ню Йорк. Престоят му в последния успява да сложи край на колебанията му за бъдещата му професионална ориентация.Будон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изд. „Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, с. 28.
През 1961 г. постъпва в Националния център за научни изследвания на Франция. Впоследствие става преподавател в Университета в Бордо. От 1968 до 1971 г. е директор на Центъра за социологически изследвания. През 1971 г. основава Групата за изследване на методите за социологически анализ, на която остава ръководител до 1999 г.
Преподавател е по социология и философия в множество университети, но основната част от кариерата му преминава в Сорбоната (1978 – 2002), където е почетен професор (Емерит). Освен там Будон преподава в различни моменти от кариерата си в Университета „Рене Декарт“, в Харвардския и Чикагския университет (като гост преподавател) и др.Справка за Реймон Будон на страницата на издателство PUF .Представяне на кариерата на Будон на страницата на Академията за морални науки и политики към Френския институт .
Той е ръководител на престижното списание „Социологическата година“ (на френски език: L’Année sociologique) до 2002 г. Заместник главен редактор е на списанието Quality and Quantity (Амстердам). Будон също така е член на редакционните комитети на редица други научни списания, сред които Revue française de sociologie, The American Journal of Sociology, Theory and Decision и др. Дълги години е творчески ръководител на колекцията „Социологии“ на издателството PUF.
Умира на 10 април 2013 г. в Париж на 79-годишна възраст.
Основни идеи Будон е един от малкото френски социолози, получили сериозна международна признателност. Често се счита, че популярността му в англосаксонските страни е дори по-голяма от тази, на която се радва във Франция,Материал за книгата Социологията като наука на страницата на издателство Изток-запад където някои от неговите противници сравняват визиите му с „ерес“.Киров, В. 2013. Социологията като наука: откриването на Реймон Будон на български. Социологически проблеми, 1 – 2 : 343 – 344.
Противник на всякаква форма на редукционизъм, релативизъм, или детерминизъм, било то натуралистичен или социално историческо, Ремон Будон вярва в силата и в универсалността на разума, разум който се отнася както и до примитивния човек, така и до западния.Mesure, S. 2013. Hommage à Raymond Boudon, Sociologie, N°3, vol. 4.
Въпреки че книгите му нямат голям успех в книжарниците, той успява да предизвика във Франция важни интелектуални дебати за отношението между социалните структури и индивидуалното действие. Периодът през втората половина на 20 век може да бъде запомнен като дуел между структуралистите на Бурдийо и индивидуалистите на Будон.
В своя интелектуален път Будон бива повлиян и вдъхновен от текстовете на Алексис дьо Токвил, Макс Вебер и Емил Дюркем, но и от съвременниците си като Реймон Арон или Жан Стьотсел. През 60-те години на 20 век Реймон Будон заминава за Съединените американски щати, където, както други свои френски съвременници, е силно повлиян от американските теоретични течения социологията в този момент. Възможността му да работи с Робърт Мъртън и Пол Лазарсфелд в САЩ оказва също така голямо въздействие върху концептуалното и социологическо развитие на Реймон Будон. Последният го повлиява дълбоко чрез разкривайки му новите понятия на емпиричната социология в САЩ. По това време Лазарсфелд е един от водачите на школата, занимаваща се с разработката и приложението на количествените методи в социологията.Будон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, Предговор на Г. Фотев. с. 11. Така Будон се утвърждава като млад водач на това движение във Франция.Valade, B. 2013. Raymond Boudon (1934 – 2013), L'Année sociologique, 2 (Vol. 63), p. 301 – 305. Докторската му дисертация „Математически анализ на социалните факти“ показва влиянието, което му оказват количествените методи в социологията. Структурализмът също оказва своето въздействие върху формирането на Будон. Втората му докторска дисертация „За какво служи понятието структура?“, свидетелства за това. Структурализмът през 60-те години на 20 век има мощно влияние във Франция, благодарение на първо място на Клод Леви-Строс и се превръща в мода в социалните и хуманитарните науки. Отношението на Будон към структурализма, обаче е критично.Будон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, Предговор на Г. Фотев. с. 12.
Реймон Будон е един от водещите представители на течението методологически индивидуализъм, което е сред най-влиятелните парадигми в модерната социология.Будон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, Предговор на Г. Фотев. с. 10.
Той въвежда и доразвива това научно понятие във Франция. До края на живота остава защитник на този теоретичен концепт. Индивидуалното човешко действие е поставено на централно място в изследванията му. Според индивидуалистичната теория всеки социален феномен, колкото и енигматичен и неразгадаем да изглежда, може да се сведе до действията и взаимодействията между индивидите, които обикновено са негови съставни части. Казано по друг начин той отрича всички мистериозни цялости (социална структура, поле, класа…), които според някои социолози упътват съдбата на хората.Bronner, G. Boudon, un sociologue optimiste (Будон, един социолог оптимист) , Le Figaro, 18 април 2013. Според методологическия индивидуализъм при анализ на един социален феномен, следва той да бъде разглеждан като абстрактен модел на конструкция и съвкупност от мотивациите на отделните индивиди, които участват в него.
Целта на методологическия индивидуализъм е да достигне възможно най-далеч в изследването и проследяването на ефектите и произхождат от поведенията, от избора и от поемането на риск.Ansart, P. 1990. Les sociologies contemporaines, Paris: Editions du Seuil, ISBN 2-02-011587-5, с. 147. Тези произлизащи ефекти, които Будон нарича също перверзни ефекти, социално нежеланите ефекти, тоест индивидуални или колективни ефекти, се случват при противопоставянето на индивидуалните начини на държане, но без да бъдат непременно желани и търсени цели от актьорите.Vallet, L-A. 2013, Raymond Boudon, in memoriam, „Un sociólogo que creía en el individuo / A sociologist that believed in individuals“ , Revista Española de Sociología, n° 20, p. 9 – 12. Според самия Будон методологическият индивидуализъм е издържал проверката на времето и понастоящем има два големи конкурента – парадигмите, изучаващи обществото като система, както и холистичните теории, които ползват в своите обяснения влиянието на детерминизма или на социалните структури.Киров, В. 2013. Социологията като наука: откриването на Реймон Будон на български. Социологически проблеми, 1 – 2 : 343 – 344, с. 343. Произходът на социалните конфликти също подлежи на обяснение, прилагайки методологическия индивидуализъм. Затова следва да се анализира ситуацията, мотивациите и правото на избор, пред които се озовават социалните актьори.Ansart, P. 1990. Les sociologies contemporaines, Paris: Editions du Seuil, ISBN 2-02-011587-5, с. 161.
Друга основна тема при Будон е рационализмът, който той противопоставя на темите за колективните вярвания и предразсъдъци.Киров, В. 2013. Социологията като наука: откриването на Реймон Будон на български. Социологически проблеми, 1 – 2 : 343 – 344, с. 344. Той набляга на две неща: от една страна социалните феномени трябва да бъдат обяснени чрез индивидуални решения, които се взимат в рамките на обществото. Няма „социални сили“ които да действат директно. От друга страна е важно да се разбере логиката на избора на тези отговорни актьори в социалния живот. Това не означава, че актьорите са поставени в социален вакуум. Напротив, от тяхната позиция и ситуация, вземайки предвид техните вярвания и ценности, те действат и еволюират. Въпреки това концептът за рационалността е основен за разбиране начина на формиране на личния избор. Будон често използва, но и доразвива дефиницията за рационалността, използвана от икономистите, които я свързват с оптимизацията на личната необходимост.
Отделните индивиди имат почти винаги имат добри причини да правят това, което правят. Тези причини може да не са всякога диктувани от обективна или пресметлива рационалност. Тук се поставя темата за съвместимостта на рационалността с привидната идеологическа лудост на хората, колективните им лутания. Будон анализира няколко типа рационалности на актьорите. Той изследва и понятията когнитивна рационалност и аксиологична рационалност. Но централно място заема дефинирания от него концепт за теорията на обикновената рационалност.Будон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, с. 76 Този тип рационалност може да „почива върху принципа, че всеки акт или всяко дескриптивно или нормативно вярване са последици от персонални или неперсонални причини, които са параметрирани от контекста и са възприети от индивида като по-силни, отколкото други евентуално алтернативни причини“.Будон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, с. 126 Според Будон тази теория „запълва бездната между научна и обикновена мисъл“, „дискредитира вредния релативизъм“, позволява да се „избегнат вредните каузални обяснения“ и дава централно място на мислещия човек, който е способен да „различава персоналните причини (мотивациите) от неперсоналните, подчинявайки се и на двете“.Будон, Р. 2012. Социологията като наука. прев. от фр. Борис Гюров. София: Изток-Запад, ISBN 978-619-152-054-1, с. 127 – 129.