Полезен идиот (; ) в политическия жаргон е термин, използван по адрес на хора, симпатизиращи или пропагандиращи каузи, чиято същност те самите не разбират напълно. Типичен пример са граждани, симпатизиращи на Съветския съюз през времето на Студената война: човекът, за когото се използва този термин, наивно си мисли, че е приятел на Съветския съюз или другите социалистически страни, но в самия Съветски съюз към такива хора са се отнасяли с презрение и цинично са ги използвали за целите на комунистическата пропаганда.

В наши дни терминът има по-широко значение – той включва и други хора, особено тези, които се изявяват като поддръжници на зла кауза, за която наивно вярват, че е добра. Както пише BBC, „Полезни идиоти в широкия смисъл на думата, са журналисти от Запада, пътешественици и интелектуалци, които дават своята благословия на тираните, като по този начин убеждават политиците и обществеността, че в тези тиранични страни царува утопията, а не концлагерите„Полезни идиоти“, документален филм в две серии, BBC World Service, (Проверено на 28 януари 2015).

Произход на термина Авторството на термина се приписва на Ленин.Уточнение на редакцията за цитат в статията „Ходорковски моли Лондон да не сключва сделки с Кремъл“, BBC, Руска службаМона Чарен, Полезни идиоти: Как либералите сгрешиха в Студената война и все още обвиняват първо Америка, 2003, ISBN 0-89526-139-1Пол Кенгър, Лъжите: Как враговете на Америка манипулираха прогресивните хора през ХХ век, 2010, ISBN 1-935191-75-6

Според Грант Харис, старши референт в Библиотеката на Конгреса на САЩ, фразата отсъства в публикуваните трудове на Ленин. Уилям Сафайър в статията в „Ню Йорк Таймс“ „За езика“ Други твърдят, че е дело на Карл Радек.Политика. № 1, 1990. Издателство на ЦК на КП Естония. С. 105.

Статия в Ню Йорк Таймс от 1948 г. за съвременната италианска политика документира термина, използван в социалдемократическия вестник Уманита.„COMMUNIST SHIFT IS SEEN IN EUROPE; Tour of Two Italian Leaders Behind Iron Curtain Held to Doom Popular Fronts“, Arnold Cortesi, New York Times, 21 юни 1948 p. 14

Документалното предаване на Би Би Си Полезни идиоти назовава няколко известни автори като „полезните идиоти“ на Сталин, между тях Хърбърт Уелс, Дорис Лесинг, Джордж Бърнард Шоу и др.Полезни идиоти – част I

Бележки

Категория:Антикомунизъм