Георги Петров Божинов е български писател и журналист, известен със своите исторически книги, документални разкази и пътеписи.

Биография Роден е на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, община Брусарци в семейство на земеделци. Баща му Петър Божинов е кмет на селото по време на управлението на Александър Стамболийски, който след преврата на 9 юни 1923 г. е пратен в затвора.

Завършва Ломската класическа гимназия. Учи усърдно немски език, за да чете Шилер и Хайне в оригинал. През 1946 г. записва философия в Софийския университет „Климент Охридски“ с втора специалност „Руска филология“. За да се издържа, работи като хамалин на Сточната гара. След дипломирането си е учител по руски език в Селскостопанския техникум в Пазарджик. През 1953 г. се жени за Минка Глутникова, която по това време е стажант агроном в Пазарджик. Имат две дъщери – Милка и Яна.

През 1950-те години става кореспондент за Благоевградски окръг на БТА, а по-късно – и на вестник „Литературен фронт“. След раждането на втората им дъщеря семейството се мести в Мъглиж, Казанлъшко, а Божинов става кореспондент на вестник „Отечествен фронт. През 1970-те години се връщат в Благоевград, където е кореспондент на вестник „Труд“.

През 1974 – 1975 г. Георги Божинов подготвя и дава в сп. „Септември“ пътеписа си „Гора зелена, вода студена“, който е публикуван в бр. 3 от 1975 г. В последния момент авторът допълва творбата си с три страници, в които са предадени спомените на петима оцелели българи от съветския ГУЛАГ. След последвалата остра реакция от съветското посолство броят е иззет, а цялата редакция на списанието начело с главния му редактор Камен Калчев, включително и редакторът, приел и разписал за печат ръкописа – Николай Кирилов, са уволнени. Божинов също е уволнен като кореспондент на в. „Труд“, изключен е от Съюза на българските журналисти и от Дружеството на писателите в Благоевград. Повече не е назначаван на държавна работа. Жена му, която работи като учителка, също е уволнена. Тези събития довеждат и до създаването на негово досие в органите на Държавна сигурност.В строго секретна справка на Шесто управление на ДС от 1975 г. „Относно: Данни за враждебни и нелоялни прояви в средите на художествената интелигенция“ в раздела „Дейци, по които ще продължи работа“, наред с още двайсетина интелектуалци, по които са придобити чрез подслушване нови данни за противодържавни прояви, е включен и Георги Божинов. Общият за тази справка елемент са изказванията на споменатите лица против СССР, на което се гледа като на най-тежко престъпление (15-М-ф. 22, опис. 1, а.е. 35, 1975 г., цит. в „РАДОЙ. Смутителят на реда и тоягата на властта“ от Таня Стоянова и Стефан Стоянов, с. 190, изд. „Изток-Запад“, 2013 г.)„Да се осмелиш да пишеш за лагерите на Сталин при комунизма в България“, desebg.com, 28 декември 2014 г.

След уволнението му през същата 1975 г. започва да пише своята най-добра книга – историческия роман „Калуня-каля“, който завършва през 1980 г. и след дълго отлежаване по редакциите е издаден от „Български писател“ през 1988 г. За жалост, поради спецификата на темата и националистическата кампания, разгърната в страната покрай Възродителния процес, романът остава незабелязан по това време. Преоткрит е четвърт век по-късно от писателя Деян Енев, който спомага книгата да бъде издадена повторно през 2014 г.Деян Енев, „Забравеният роман-шедьовър за Априлското въстание“, fakel.bg, 03.11.2014 г.

Николай Хайтов е сред малцината, помогнали му в трудните години, като го назначава за нещатен сътрудник на сп. „Родопи“.„Романът „Калуня-каля“, който ще разтърси литературата ни“, clubz.bg, 13.11.2014 г. Злополучният пътепис е издаден през 1980 г. в сборника с документални разкази и пътеписи „Кукувица кука“, но от 50 стр. обемът му вече е 15 стр. Авторът сам прави съкращенията, за да види книгата бял свят.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 11 юни 2026 г.

След 1989 г. Божинов не публикува нова творба, освен няколко статии в печата и разказа „Ай, Халиско“ в сп. „Летописи“. Старите му книги не са преиздавани. Последните си години, напълно забравен, живее в Благоевград, а когато отпада физически, се прибира при дъщерите си в София.

Награден е с почетния знак „Златен век“ на Министерството на културата на 24 май 2004 г. – само ден преди да почине на 80-годишна възраст.

През 2014 г. новото издание на романа „Калуня-каля“, осъществено под редакцията на Деян Енев, става обект на дискусии с участието на Николай Фенерски, Христо Блажев, Бойко Ламбовски, Иван Станков, Манол Глишев, Милена Кирова, Владимир Трендафилов, Александър Шурбанов, Лиляна Александриева, Деян Кюранов и Никола ИвановДеян Енев, „Думи за „Калуня-каля“, Портал за култура, изкуство и общество, 29.10.2014 г.Николай Фенерски, „Български писател. За Георги Божинов и неговия роман „Калуня-каля“, Електронно списание LiterNet, 09.11.2014, № 11 (180).Христо Блажев, „Има кой да чуе кръвта...“, knigolandia.info, 18 ноември 2015 г.Бойко Ламбовски, „Удар по тъпана“, в. „Сега“, бр. 5176 (2), 6 януари 2015 г.Иван Станков, „Глад за Голямо“, в. „Литературен вестник“, бр. 4, 2015 г.Манол Глишев, „Калуна-каля“: закъснял роман“, 5 февруари 2015 г.Милена Кирова, „Завръщането на един свръхгерой“, в. „Култура“, бр. 5 (2797), 6 февруари 2015 г.Николай Фенерски, „Шедьоврите и вивисекциите им“, offnews.bg, 8 февруари 2015 г.Владимир Трендафилов, „Калуня-каля: шедьовърът от кривите улички“, в. „Култура“, бр. 19 (2811), 15 май 2015 г.Александър Шурбанов, Владимир Трендафилов, Двама български англицисти за книгата „Калуня-каля“, Либерален преглед, 22 юли 2015 г.Лиляна Александриева & Деян Кюранов, „Интуиции за Калуня-каля“, Портал за култура, изкуство и общество, 08.09.2015 г.Никола Иванов, „Калуньо като Антей“, Портал за култура, изкуство и общество, 16.10.2015 г. и се превръща в една от най-продаваните книги на 2015 г. Изданието е наградено с наградата „Златен лъв“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията „За издателски проект с най-голяма обществена значимост и с широк медиен интерес“Награди „Златен лъв“ (2014), crosspoint.mediabg.eu, 12 декември 2014 г.. На Георги Божинов е присъдена посмъртно и почетната награда от името на книжарите от веригата „Хеликон“„Наградата „Хеликон“ пак отиде при Христо Карастоянов“, в. „Сега“, бр. 5165 (290), 13 декември 2014 г..

Библиография Вдън гората Дикчам (разкази и очерци). София: Български писател, 1960 Юлень (пътеписи). София: Български писател, 1967 Караджата (историческа повест за Стефан Караджа). София: Народна младеж, 1972 Кукувица кука (документални разкази и пътеписи). София: Български писател, 1980 От ек на век (очерк за Руско-турската война 1877-1878 г.). София: Издателство на ОФ, 1982 Сивият скиталец (разкази за юноши). София: Български писател, 1986 Черешови води (документални разкази и пътеписи). София: Профиздат, 1986 Калуня-каля (роман). София: Български писател, 1988. Второ издание: ИК „Хермес“, 2014

Бележки

Източници

Външни препратки От и за Георги Божинов в Националния каталог на академичните библиотеки в България НАБИС Преоткриването на романа „Калуня-каля“ го превръща в шедьовър, БНТ, 3 януари 2015

Категория:Български писатели Категория:Български романисти Категория:Български пътеписци Категория:Български автори на разкази Категория:Български журналисти Категория:Български учители Категория:Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет Категория:Родени в област Монтана Категория:Починали в София Категория:Община Брусарци