Стойче Станков (Стоянов) е български зограф от Българското възраждане, представител на Дебърската художествена школа.
Биография Роден е в 1849 година в Крушево, където се преселва дядо му Цветко Янкулов от големия тресонски зографски род Рензови. Учи зографския занаят при баща си Станко Цветков. Работи из Крушевско и в двете крушевски църкви - гъркоманската „Свети Никола“ и екзархийската „Успение Богородично“, над чиято западна врата в 1870 година рисува „Успение“ и оставя надпис. Работи в Журечкия манастир „Свети Атанасий“, в „Свети Димитър“ в Локвица, в „Свети Теодор Тирон“ в Янчище, в „Свети Никола“ в Кривогащани и в „Свети Илия“ в Алданци. Също така работи и в Сярско - в „Свети Георги“ в Шеметос, в „Успение Богородично“ във Витачища, в „Свети Николай“ в Правища, и в Драмско. В 1875 година изписва църквата „Рождество Богородично“ в Мало Коняри.
От 1876 до 1892 година Станков е кмет на Крушево и спасява града по време на Руско-турската война от грабеща банда азбии, която той посреща с биене на тъпани и почести и така ги успокоява. След кметуването е кондуктор и построява шосето Прилеп – Крушево. От 1900 до 1903 година отново рисува.
Успоредно на това Стойче Станков се занимава с революционна дейност като деец на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и загива при отбраната на Крушево.
Родословие
Бележки
Категория:Родени в Крушево Категория:Български иконописци Категория:Представители на Дебърската художествена школа Категория:Българи в Османската империя Категория:Български творци от Македония Категория:Рензови Категория:Български революционери от Македония Категория:Кметове на Крушево Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Кметове в Османската империя Категория:Починали в Крушево