Александър Афродизийски

Александър Афродизийски е гръцки философ, перипатетик. Един от най-известните коментатори на Аристотел през Античността.

Живот Датата му на раждане и мястото на смъртта не са известни, но е ясно че е творил около 200 г. сл. Хр. и е от Афродизия в днешна ТурцияA. Chaniotis, 'Epigraphic evidence for the philosopher Alexander of Aphrodisias', in Bulletin of the Institute of Classical Studies, ISSN 0076 – 0730, v.47 (2004) pp. 79 – 81. Пристига в Атина в края на втори век. Ученик е на двама стоициJ.P. Lynch, Aristotle's School, Berkeley, 1972, p. 215. или перипатетици, философите СозигенВиж Alexander's Comm. in Arist. Meteor., p. 143.13 Hayduck (), Themistius, Paraphr. in Arist. de Anima, p. 61.23 Heinze, Ps.-Ammonius, Comm. in Arist. Anal. Pr. p. 39.24 Wallies, and Philoponus, Comm. in Arist. Anal. Pr., p. 126.20 – 23 Wallies. и ЕрминусSimplicius of Cilicia, Comm. in Arist. de Caelo, p. 430.32 Heiberg, цитира Александър: , „Чух от Ерминус, че е бил сред студентите на Аспасий“ и може би на Аристотел МитиленскиПиер Тиле в събраното издание от 1984 на За съдбата се обявява против идентификацията на Моро (Der Aristotelismus im I. und II. Jahrhundert n. Chr., vol. 2, 1984), че Аристотел Митиленски е бил учител на Александър, отбелязвайки че текста, който е бил взет да означава това (За съдбата, mantissa, p. 110.4 Bruns, ) може да се свърже с ученето на Александър от текстовете на Аристотел Стагирит. Виж R.W. Sharples, Classical Review, n.s., 36 (1986), p. 33. Кирил Александрийски, Against Julian 2.38, може да назовава Аристотел от Месина, но в текста редактиран от Бюргие и Евю (Sources Chrétiennes 322, 1985) пише .. В Атина той застава начело на перипатетическата школа. Коментира интензивно Аристотел, а до днес са запазени главно точно тези коментари, които включват Пише и трактати насочени срещу стоиците – „За съдбата“ и „За смесването“. Между 198 и 209 г. е назначен от император Септимий Север за преподавател по философията на Аристотел. В публикуван надпис от Афродизий потвърждава, че той е начело на една от школите в Атина и дава пълното му име – Тит Аврелий Александър. Неговото пълно име говори, че на дядо му или на друг прародител е дадено римско гражданство от император Антонин Пий. Надписът хвали и неговия баща, който също се казва Александър и е бил философ. Този факт прави правдоподобна тезата, че някои от работите, които формират цялостното наследство на Александър могат да се припишат на неговия бащаR. Sharples, 'Implications of the new Alexander of Aphrodisias inscription', in Bulletin of the Institute of Classical Studies 48 (2005) pp. 47 – 56..

Използвана литература

A. Chaniotis, 'Epigraphic evidence for the philosopher Alexander of Aphrodisias', in Bulletin of the Institute of Classical Studies, ISSN 0076-0730, v.47 (2004) J.P. Lynch, Aristotle's School, Berkeley, 1972 R. Sharples, 'Implications of the new Alexander of Aphrodisias inscription', in Bulletin of the Institute of Classical Studies 48 (2005) pp. 47-56.

Източници

Категория:Древногръцки философи