Димитър (Митрю) Стаматов Аркумарев е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК), Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Вътрешната тракийска революционна организация (ВТРО).

Биография

Митрю Аркумарев е роден в село Доганхисар, Западна Тракия на 12 октомври 1881 година. Остава сирак и го отглеждат негови роднини. Присъдинява се към ВМОК и последователно е в четите на Христо Арнаудов и Вълчо Антонов.

При избухването на Балканската война в 1912 година Аркумарев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и се сражава при Мерхамли, при село Индере, в боя за отбиване десанта при Шаркьой. По време на Междусъюзническата война в 1913 година родната му къща е опожарена и семейството му бяга към пределите на България. По същото време Аркумарев е четник в четата на Димитър Маджаров. Маджаров разделя четата си на две, като ръководството на едната част от четниците поверява на Аркумарев. Целта е да се пресече пътя на турците, пленили многобройно българско население с намерение да го прекарат през Марица срещу град Фере. Четата на Аркумарев блокира пътя и избива каикчиите на реката, а четата на Маджаров напада башибозука и освобождава пленените българи. Когато Маджаров разпуска четата си в село Ятаджик, Аркумарев научава, че част от семейството му е избита и за отмъщение с група четници подпалва джамията в софлийското село Бадурен, в която са събрани на събрание местните турци. Всички затворени в джамията турци изгарят. Аркумарев и четниците му са арестувани и дадени под съд от българските власти. По време на съдебното заседание обаче, сградата на съда е обградена от кавалерийски ескадрон, командван от войводата Тане Николов, и след ултиматум към прокурора от Николов, подсъдимите са освободени.

При намесата на България в Първата световна война в 1915 година Аркумарев постъпва в редовете на Българската армия, като служи в 40-и пехотен беломорски полк. Участва в боевете при завоя на река Черна и на кота 1050.

След войната Западна Тракия е предадена на Антантана, а в 1920 година на Гърция. Аркумарев е арестуван в Гюмюрджина заедно с други българи и осъден на смърт по обвинение в шпионаж в полза на България, но с помощта на гръцки поручик от Марония, приятел на Аркумарев, осъдените успяват да избягат в България.

На 25 май 1920 година Аркумарев участва в конгреса край село Химитли, Гюмюрджинско, на български и турски делегати, на който се оформя идеята за съвместна съпротива в Западна Тракия. Почти три години, от 1920 до 1922 година, Аркумарев е отново войвода на самостоятелна чета от около 20 души. По-късно четата му се присъединява към Българо-турската вътрешна революционна организация. По цялата територия на Беломорска Тракия през есента на 1922 година и първата половина на 1923 година се водят сражения между четите на ВТРО и части на редовната гръцка армия. След разцеплението на ВТРО Аркумаров разпуска четата си.

Установява се в Цариград, където е настоятел и сътрудник на вестник „Истикбал“, който помества материали срещу гръцката окупация на Южна Македония и Беломорска Тракия. Семейството му се установява в село Цар Калоян, Пловдивско. В периода 1930 – 1940 година работи за българското военно разузнаване и многократно навлиза в гръцка и турска територия, като събира сведения за дислокацията на войски.

През 1941 година след присъединяването на Западна Тракия към българската държава, той се мести в Дедеагач, а после в Гюмюрджина. Работи като пазач на винен склад, съдържател на кръчма и мелничар.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година пристига в Пловдив при семейството на сина си Стамат. Една седмица по-скъсно е арестуван от новите власти и малко след това е разстрелян край село Коматево. По-късно е обявен за безследно изчезнал.

Бележки

Категория:Дейци на ВМОК Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВТРО Категория:Български революционери от Тракия Категория:Родени в Доганхисар Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Жертви на комунистическия режим в България