Здравият разум е характеристика приписвана на човек, чиито възгледи за действителност и ценности съвпадат с общоприетите в неговото общество. Това съгласуване може да бъде както одобрявано, така и критикувано, като съответно възникват различни възгледи по повод съдържанието на схващането за здрав смисъл.
Обикновено в него се включва набор от навици и начин на мислене, усвоени и използвани от хората в ежедневието, и в съответствие с възприетите текущо практически, етически и когнитивни ценности. Определение в «Философском энциклопедическом словаре», Советская энциклопедия, М. 1989 г.Определение в Культурологическом словаре
Неформални аспекти Под здрав разум традиционно се разбира способността за вземане на правилните решения въз основа на вероятните допускания, които се основават на логическото мислене и опит. В този смисъл, терминът често се фокусира върху способността на човешкия ум да се изправя срещу предразсъдъци, грешки и измами, т.е. да разграничи истината от лъжата, включително и в юридическия му смисъл.
В социалната психология, терминът „здрав разум“ се отнася до системата на конвенционалните представи за реалността на много поколения в рамките на дадена култура.
Философски аспекти Във философията, терминът „здрав разум“ и съдържанието на съответното понятие предмет на обсъждане още в Античността, а след Ренесанса и до днес те са и предмет на критика от различни позиции.
Аристотел споменава koinē aisthēsis общи възприятияАристотел, За душата, кн. III, гл. 2, (425a27), което на латински бива предадено от sensus communis. Словоформата преминава във френски език (sens commun), като бива дублирана и от bon sens. Аналогияно на немски език се ползва Gemeinsinn, дублирано от gesunder Menschenverstand, като прилагателното „здрав“, както и на славянските езици, конотира медицинска оценка.
Критичното отнасяне към здравия разум става отчетливо при философията на Декарт. Неговото Разсъждение за метода започва с думи станали пословични: „От всичко на света света здравият смисъл е разпределен най-справедливо; защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл, отколкото имат.“Декарт P., Разсъждение за метода, в Избрани Произведения, София: Наука и изкуство, 1978, с. 247.
Консервативно настроени мислители като Ханс-Георг Гадамер, изтъкват, че критиките срещу здравия разум се нуждаят от основание, което не може да бъдат друго, освен самият здрав смисъл. За представителите на Франкфуртската школа и деконструкционистите здравият разум остава като фалшиво съзнание или идеологически конструкт.
Вижте също Неформална логика
Бележки
Категория:Епистемология Категория:Социална психология Категория:Социални концепции